Вашето Oтстъпничество Ви Осъжда
За Една Безразлична Душа
29 март 1988
Иисус, о, Иисус, какво трябва човек да отговори на еклезиастичните сановници, които се присмиват при използването на думата “появявания”? Ние сме безпомощни и в неведение пред изявления като това последното: “Появявания? Търсете Истината, но не в появяванията!” Това беше казано от един Kатолически свещеник на спътницата ми Беатрис. Тя не знаеше какво да отговори, нито пък и аз. Безпомощни сме, Господи!
цвете, уверявам те, че Аз съм Истината и Словото Ми е Истината, но мнозина от Моите са забравили Думите Ми; със закоравяло сърце, те търсят в мрака; написано е, че ще излея Духа Си върху цялото човечество и че децата Ми отново ще пророкуват, ще дам сънища и видения на мнозина, ще дам дори и на последните измежду тях; ще ви обнадеждя и ще ви насърча, показвайки ви чудни неща на небето и на земята, това са днешните Ми Знамения! казах, че от устата на отрочета ще чуете Истината!
затова, на онези, които осъждат днешните Ми Божествени Дела, казвам това: вашето отстъпничество ви осъжда!! всички вие, които не вярвате и които опустошихте Градината Ми, елате при Мен и се покайте!!
ела, дете, обичам те; имай Мира Ми; яж от Мен, дръж се за Мен; на твоята страна съм;
Обичам Те, Господи. Слава на Господа!
полагай усилия да пазиш Ученията Ми и да Ги следваш; Аз, Господ, те обичам; присъствам навсякъде, където си, затова, усмихвай ce, когато Ме гледаш!… блажени са простите по сърце, защото тяхно е Царството на Небето;
Справедливостта ще надделее и Домът Ми ще бъде обновен с Простота, обгърнат с Почтеност; позволи Ми, дете, да отпечатам върху теб Божествените Си Думи; няма да те разочаровам; почивай в Сърцето Ми и нека твоят Господ да почива в твоето;
Иисус, дай ми силата, вярата и обичта
да изпълня Волята Ти.
Научи ме да Ти се покорявам и да се смирявам,
научи ме да прощавам на угнетителите си
и да се отплащам на злото с обич.
уча те, Васула; да, усмихвай Ми се, вярвай в Присъствието Ми; бъди Ми вярна, бъди Мое отражение; да, Васула, Тялото Ми Ме боли, точно в средата на Сърцето Ми е забито острието на копието;
Къде, Господи!
в самото светилище и дълбините на Фундамента Ми, Свещеното Ми Сърце кърви; в агонията Си се опитах да ги предупредя; стани, дъще! еклезия има нужда от теб; Домът Ми се намира в мрак, поради отстъпничеството и произвола; и поради греховете им, стадото Ми се е разпиляло; как викам от Кръста Си, ax, Петре!! идвам при теб, защото зная, че ти Ми остана верен; о, Петре, погледни Сърцето Ми… чуй виковете Ми, любима душа; Аз, Господ, не намирам обич, нито святост в тези Каини; многобройни са, запустяха Дома Ми; с какво ще хранят агнетата Ми, след като ръцете им са празни? нямат нищо да им предоставят, тъй като превърнаха Фундамента Ми в пустиня; моли се, Петре, и ще те вдигна, за да видят очите ти отвисоко тази пустош и ще ти позволя да проникнеш в Раната на Сърцето Ми; ще ти позволя да видиш острието на копието, сърцето ти ще извика от болка, когато го видиш; Петре, ще ти дам силата и смелостта, които трябва да имаш, за да можеш да го изтръгнеш;
(По-късно:)
Васула, мъката Ми за душите, които вървят в мрака, души опетнени, огорчава Сърцето Ми; Васула Моя, намирам се пред вратата й и чукам, но тя отказва да отвори, всекидневните й занимания не оставят място за Спасителя й, душата й се спуска в още по-дълбоките дълбини на мрака; въпреки че й дадох благодатта на интелекта и възприятието, няма намерение да се промени, след като отказва да Ме пусне да влезна; не изисквам нищо, моля само за известно признание, за малко обич; разбираш ли, Васула?
(Иисус беше тъжен.)
сътворяването й беше радост за Мен, но как би могла да го узнае всичко това, след като не Ме пуска? да, Васула; обичай Ме, Васула Моя, утешаваш Ме; компенсирай за онези, които не изпитват обич към Мен;
(Иисус написа това по повод на едно лице от семейството ни, което беше дошло да прекара няколко дена при нас. Чувайки за посланията, ми поиска да ги погледне. Прочете някои от тях, написани през октомври 1987, след което си тръгна. Прозя се и каза: “Предполагам, че когато се пенсионирам, ще се погрижа за градината си от рози и за духовния си живот, но не сега.” Поиска ми да ме наблюдава, докато пиша, за да задоволи любопитството си и да види феномена. Oтказах й. Никой не ме гледа, освен ако Бог не го или я повика за това. Стана два пъти: веднъж, при един особен случай. След това, за Католическия Харизматичен Център в Дака. Това е свято и не трябва да бъде осквернявано от любопитство.)
|
Йл 3,1-4
