Разпятието

9 ноември 1986

мир на теб; тук съм, Аз съм Иисус Христос; пред теб съм, Аз съм Учителят ти и те обичам; злото беше победено като жертвах Себе Си; не спете, защото скоро ще бъда с вас; Аз съм Откровенията; имам вести, които ще проговорят; говори Ми за Разпятието Ми, Васула;

Какво да кажа? Да си помисля за преди или по време?

преди;

(Иисус ми даде картина на бичуването.)

след като Ме бичуваха, плюха върху Мен и Ми нанесоха многократно силни удари по главата Ми, които Ме замаяха; удариха Ме с ритници в стомаха, които Ми секнаха дъха и Ме повалиха на земята; стенеx от болка, pазвличаха се с Мен, ритайки Ме по ред; бях неузнаваем; тялото Ми беше пречупено и такова беше и сърцето Ми; плътта Ми, която беше разкъсана, висеше по цялото Ми тяло;

един от тях Ме вдигна и Ме задърпа, защото краката Ми не можеха повече да Ме държат; след това Ме облякоха с една от дрехите им; завлякоха Ме напред, без да спират ударите, удряйки Ме по лицето, счупвайки носа Ми, тормозейки Ме; чувах хулите им; дъще, с каква омраза и язвителност отекваха гласовете им, увеличавайки чашата Ми; чувах ги да казват: “къде са се събрали приятелите ти, докато царят им е с нас, всички ли Евреи са толкова коварни като тези тук? погледнете царя им!” и Ми наложиха сплетен с тръни венец, дъще, “къде са Eвреите ти да те приветстват, нали си цар? можеш ли да го имитираш? смей се! не плачи, нали си цар, дръж се тогава като такъв”; вързаха Ми краката с въжета и Ме накараха да тръгна към мястото, където беше кръстът Ми;

дъще, не можех да вървя, защото бяха завързали краката Ми, затова Ме хвърлиха на земята и Ме повлякоха за косите Ми към кръста Ми; болката Ми беше непоносима, парчета от плътта Ми, които висяха след бичуването, се откъснаха;

разхлабиха въжетата на краката Ми и Ме ритнаха, за да стана и да вдигна товара Си върху раменете Си; не можех да видя къде беше кръстът Ми, защото очите Ми бяха пълни с кръвта Ми, която течеше по лицето Ми от тръните, които пробиваха главата Ми; тогава вдигнаха кръста Ми и го поставиха върху раменете Ми, блъскайки Ме към портите; дъще, о, колко тежък беше кръстът Ми, който трябваше да нося! тръгнах слепешком към портите, воден от бича зад Мен, опитвах се да видя пътя Си през кръвта Ми, която гореше очите Ми;

тогава усетих някой да изтрива лицето Ми; жени в агония минаха напред, за да измият подутото Ми лице, чух ги да плачат и да скърбят, почувствах ги; “бъдете благословени”, прошепнах, “кръвта Ми ще измие всички грехове на човечеството; вижте, дъщери, дойде времето за спасението ви”;

завлякох се нагоре; тълпите подивяха; не можех да видя приятел около Мен; никой не беше там да Ме утеши; агонията Ми се увеличаваше и паднах на земята; от страх да не издъхна преди разпятието, войниците разпоредиха на един мъж, наимени Симон, да носи кръста Ми; дъще, не беше жест на доброта или съчувствие; беше, за да Ме отърват за кръста;

стигайки на Xълма, Ме хвърлиха на земята, издърпаха дрехите Ми, оставяйки Ме да бъда изложен гол пред очите на всички, pаните Ми наново се отвориха и Кръвта Ми изтичаше на земята; войниците Ми дадоха вино смесено с жлъчка; отказах, защото дълбоко в Мен имах вече горчивината дадена Ми от враговете Ми; бързо заковаха първо китките Ми, и след като закрепиха гвоздеите на кръста Ми, опънаха пречупеното Ми тяло и пронизаха с насилие краката Ми; дъще, о, дъще, каква болка, каква агония, какво изтезание за душата Ми, изоставен от любимите Си, отречен от Петър, върху когото щях да основа Църквата Си, отречен от останалите Свои приятели, оставен съвсем сам, изоставен на враговете Ми; разплаках се, защото душата Ми беше дълбоко опечалена;

войниците вдигнаха Кръста Ми, спускайки го в отвора;

погледнах тълпата оттам, едва гледайки; с подутите Си очи, се взрях в множеството; не видях нито един приятел сред онези, които Ме осмиваха; никой не беше там, за да Ме утеши; “Боже Мой! Боже Мой! защо Ме изостави?” изоставен от всички онези, които Ме обичаха;

погледът Ми се спря на Майка Ми; погледнах Я и Сърцата Ни проговориха, “предавам ти любимите Си деца, нека бъдат и твои деца, ще бъдеш тяхната Майка”;

всичко свършваше, спасението беше наблизо; видях небесата отворени и всеки ангел стоеше изправен, всички стояха в мълчание, “Отецо Мой, в pъцете Ти предавам Духа Си, сега съм с Теб”;

Аз, Иисус Христос, ти продиктувах агонията Си;

носи Кръста Ми,¹ Васула, носи го за Мен, кръстът Ми се провиква за Мир и Обич; ще ти покажа Пътя, защото те обичам, дъще;