Васула описва посещението си в Бенин, Африка, април 2000 г.

Човек бива оправдан според милостта

Преди всичко, благодаря на Бога за всички усилия положени от Катерина Хунсоку от Бенин за подготовката страната й да приеме посланията на нашия Господ. Също така, благодаря на всички онези, които помогнаха и сътрудничиха за тази среща и онези, у които гостувахме. Това посещение, както и всички други, беше изцяло воля на Бога. Води ме там, където Той желае и аз се покорявам и отивам там, където трябва да отида. Надявам се посещението ми да бъде плодоносно за Бенин, както беше плодоносно в други страна за славата на Господа.

Златното правило в Писанията е да се отнасяме към другите, както желаем да се отнасят към нас. Това е съдържанието на Закона и на пророците. Уви, мнозина християни, миряни и клирици, не четат достатъчно добре Писанията и още по-лошо, не следват ученията на Христос. Не живеят Евангелието. Тази е една от многото причини, поради която Бог се намесва във времената ни и идва при нас, за да ни говори и да разговаря с нас. Църквата се намира в хаос и мнозина не желаят да го приемат поради гордостта си. Ако всичко беше добре, Бог нямаше да е необходимо да се намеси.

Приготвяйки се за идването ми в Бенин, дяволът се опита да се намеси. Не е необичайно. Когато демоните чуват стъпките на Светия Дух да се приближават в една страна, излизат от бърлогите си, за да нападнат Божието милосърдие и да прогонят всякаква надежда, която ще почука на вратата на хората. Ще използват всички човешки слабости, за да извършат дяволиите си. Така стана и с идването ми в Бенин. Един италианец свещеник говори по радиото срещу мен. Това, което каза срещу мен беше не само клевета, но и пълна липса на обич и пълна заблуда, давайки на хората в Бенин погрешна информация. Иисус ни научи да бъдем милосърдни, както Отецът ни е милосърден. Каза: “Не съдете и няма да бъдете съдени”, “Не осъждайте и няма да бъдете осъдени”. Научихме от Писанията, че добрият човек от доброто съкровище изважда добри неща, а злият от злото изважда зли слова. С други думи, това, което говори човек излиза от припасите на сърцето му... Помислих си: какво направиха някои свещеници от ученията на Иисус и Неговите съвети? Защо те вече не са валидни за тях?

Силата на Бога е, а не нашата, която разкри посланието Му не само на християните католици, но и на другите християни и не-християни. През миналия август, ме поканиха будисти монаси в Хирошима, за да чуят посланието на Бога. Едно християнско послание. Господ ходи при всички, дори и при онези, които в този свят живеят различна традиция от нашата. Господ е справедлив и действува със справедливост. Затова, независимо от това кои и откъде произхождат, биват призовани от Бога, посредством Неговото Милосърдие, да чуят Божия Призив и да променят сърцето си. Посланието не е нещо ново, а повторение на това, което Той вече ни е дал.

На 13 април ме поканиха да дам свидетелство в Бенин и много вярващи дойдоха да чуят. Между тях бяха и Преп. Dagnon и до него Президентът на Бенин. Всички изслушаха с внимание словата, които ни даде Господ в Истинския в Бога Живот, Катерина направи кратко въведение, казвайки: “Ние сме Светлината на света. Светлината не трябва да се крие, а да се постави върху подставка, за да свети и да я виждат всички. Светлината трябва да свети пред хората. Ние сме солта на земята, но ако солта загуби вкуса си, не служи вече за нищо.” След това, сравни посланията и свидетелството ми със Светлината и солта, защото посредством тях много сърца се промениха с покаяние и много души се завърнаха при Бога. Измежду 800-те души (освен Епископ Dagnon) не видяхме нито един свещеник или монах и това ми напомни притчата със сватбеното пиршество.

На следващия ден, Катерина покани всички възглавяващи различните традиции и религии на Бенин. Между онези, които дойдоха бяха най-вече водачи на Вуду. Нямах представа за това. Ако го знаех, не зная как щях да се държа и вероятно щях да се уплаша. Бях разбрала, че щяха да присъствуват от различни християнски вероизповедания и изключение щеше да бъде един Имамин от Мюсюлманската религия. Дори и по време на свидетелството ми, нямах и най-малкото подозрение кои бяха, въпреки блестящите им одежди и многоцветните корони на главите им. Може би Господ желаеше да бъде така. Между тях се намираше и един водач на Имамите. На тази среща присъствуваха Протестанти и пастори принадлежащи на малки църкви непризнати от официалната Църква.

На срещата говорих свободно и Духът на Господа ме осветли да взема посланието на Архангел Михаил от 14 октомври 1994 г., където говореше за сатанистически боготворения и престъплението на аборта. Също така, говорих за Обичта на Бога и прошката.

Така, както ги наблюдавах да седят събрани всеки на мястото си, казах си: “Въпреки че не изглеждат да принадлежат на нашата Църква, дойдоха дотук, за да се срещнат с мен и да чуят посланията. Показаха великодушие спрямо нашия Създател, приемайки поканата и Той със сигурност няма да го забрави. Напротив, свещениците, които бяха учили за Закона на Обичта, така че да го предадат със слова и с деяния и от които беше поискано да подражават на Христос, не дойдоха дори и заради Обичта. Оставих дома си, покорявайки се на заповедта на Бога и пътувах, за да донеса посланието на Господа ни пред краката им, те обаче не посрещнаха посланието Му. Не му дадоха нито една възможност.

Докато тези хора тука, въпреки че не произхождаха от същото място и религия ми показаха повече великодушие и обич в разстояние на два часа, отколкото поканените свещеници, които не се появиха. Видях у тях уважение към лицето ми, въпреки че съм чужда за тях. Обич, защото ме изслушаха и не ме съдиха, нито ме осъдиха, а дойдоха дотук, за да се срещнат с мен. Показаха търпение и търпимост към изказването, което на места беше уморително и лесно би могло да подпали цялата среща, след като беше противно на тяхната традиция и се сблъскваше с нея.

По време на въпросите и отговорите, се обръщаха към мен с уважение, което рядко срещам с братята ни в Христос, когато се приближават до мен, опровергавайки идеите и идеалите. Например в Найроби, когато посетихме Англиканеца ефимерий Peter Νjoka, който беше изслушал свидетелството ми, ни даде да разберем, че след Евангелието Бог спря да говори. Когато му казах: “Тоест, твърдите, че Бог е умрял, ограничавайки Го във вашите граници и поставяйки Го в малка кутия?”, той стана сърдит, защото го обидих и буквално ни изхвърли вън от бюрото си.

Докато давах свидетелство, на два пъти чух да казват, че съм много смела жена. Това беше, защото не знаех кои са и им говорих свободно.

В един момент, когато един от присъствуващите Вуду стана и ми заговори надълго и нашироко, вероятно, за да ми покаже противното си мнение, друг човек от една местна църква, но не свещеник, а по-скоро човек, когото по всяка вероятност свещениците отхвърляха, стана и отговори на Вуду вместо мен. С много уважение, но същевременно динамично защити моята кауза и каузата на посланията. Каза: “Вчера бях тук, когато Васула говори и каза, че е пълна със Свети Дух и Обич. Предаде ни Обичта на Бога и научих много добри неща от нея. Научи ни как да оставяме място в нас за Светия Дух, за да ни усъвършенства. Предаде на всички ни послание на Обич, за страната ни и за съгражданите ни” и продължи по същия начин. Всички го слушаха много внимателно и след това всички заръкопляскаха. Добавяйки и аз казах: “Където съществува Обич, съществува Бог и където съществува зло, съществува Сатаната. Не трябва да съдим, защото Бог позволява Светлината Му да свети и за добрите и за лошите хора.” Продължих, казвайки, че Светият Дух ще ни усъвършенства, за да почетем Бога като изпълняваме волята Му.

Тогава, един Вуду, каза, че е срещал християни, които са коравосърдечни и не живеят според християнските образци, а вършат зло. И аз отговорих: “Затова, Бог идва да ни разбуди с напомняния.” Чувайки това, закима одобрително с глава.

Забелязах готовността им да чуят и от отговорите разбрах, че искаха да узнаят и да разберат някои неща относно Светия Дух и началото на Сътворението. Срещата приключи с ръкопляскания и възрастният им водач (по-късно научих, че беше бивш техен водач) ми стисна ръката за сбогуване и каза: “Богът твой да те благослови и нашите Богове да те придружават.” Между другото, бих могла да му отговоря, казвайки, че моят Бог е достатъчен за всичко, но разбрах, че беше добронамерен и в момента, в който трябваше да реагирам, вече се беше отдалечил.

Излизайки от залата, се срещнах с Имамина и му дадох книгата на Ангела, която прие с радост. В колата, Катерина ми каза, че присъстваха поне 16 водачи Вуду от страната. Това беше новина за мен. Когато го осъзнах, насмалко да припадна. Едва тогава разбрах защо беше толкова неспокойна...

Наистина, малко преди срещата, Катерина беше много неспокойна и се питах защо. Поиска ми да изпия цяла чаша Светена вода. Зачудих се. След това ме попита дали носех със себе си екзорсисткия кръст на Бенедиктинците. Носех друг кръст и ме попита дали можем да намерим екзорсистки кръст от някого. Зачудих се още повече от настойчивостта и неспокойствието й. Успокоих я, казвайки й, че съм свикнала да говоря на различни клирици и теолози, без да се безпокоя кои са поканени. И накрая потеглихме за срещата.

Може би, при следващото ми посещение в Бенин, Господ да ми позволи да се срещнем отново и да ми даде още една възможност за евангелизиране и да им кажа повече неща за добрината на нашия Бог. Тази среща стана, за да се изпълни пророчеството от 8 август 1994 г., където Бог каза: “Ще говоря на хора, които никога не са Ме търсели, нито се позоваха на Името Ми.”. И защо пожелах да напиша за това? Защото ние, като християни, смятаме, че сме праведни и че виждаме, но в действителност сме далеч от това да сме праведни и мнозина от нас са все още слепи. Бог ни зове ден и нощ да се ПОКАЕМ, така че посредством покаянието да можем да придобием плода на ОБИЧТА. Забравяме, че последните може да станат първи. Дали сме проумели притчата за Фарисея и митаря? Накрая, в Съдния Ден, ще бъдем съдени всички според мярката на обичта, която имахме на земята. Но липсва Обичта. Мнозина проповядват Евангелието, което се основава на обичта, но мнозина от тези, които проповядват не действат според Евангелието. Не се учудвайте, че Бог се намесва. Но точно тези, които не четат посланията и се противопоставят на тях са тези, които не живеят Евангелието и така, за нас е много лесно да ги различим. Не им се харесва, защото, когато Бог се намесва означава, че онези, които избра да бъдат отговорни за стадото Му, не вършат задължението си и така се чувствут заплашени, когато Бог се намесва, за да ни говори и да ни поправи. Липсва смирението. Писанието казва: “Ще го видят онези, на които не беше оповестено, ще го проумеят онези, които не бяха чували за него.” (Рим. 15:21) Писанието никога не се лъже.

Бих желала да приключа настоящето си свидетелство с един откъс от Истинския в Бога Живот. Послание дадено на 19.1.1995.

Благодатта Ми е върху теб, поколение, но не задълго вече; вместо да разпалват пламъка на обичта, която давам свободно на всички посредством тези Послания и да позволят на обичта Ми да се разпростре и да възпламени всяко сърце, толкова Мои свещенически души вършат обратното; (...) скоро, и това е вашето скоро, когато се покриете със собствената си кръв, Аз като Съдник, ще ви припомня кръвта върху ръцете ви за това, че забранихте на толкова души да получат благодатите Ми посредством това Напомняне на Словото Ми; приличате на Римляните, увенчавайки Ме с тръни всеки ден; дали ще Ми кажете след това като Пилат: “невинен съм за тази кръв” и ще си измиете ръцете с ароматизирана вода? отказвате да приемете противоотровата срещу смъртта; отказвате да признаете Словото Ми дадено от Светия Ми Дух във вашите дни и вместо това се отнасяте лекомислено към Словото Ми;

хора без никаква вяра! слушате много и много пъти, без да разбирате, гледате много и много пъти, но не успявате да видите Славното Ми и Безмерно Милосърдие, което изливам върху вас! неблагодарно поколение, превърна свидетелството Ми за Светия Ми Дух в мит! превърна Тайнствата Ми в мит, а пастирската тояга се е превърнала понастоящем в лъжовен скиптър, с кого, тогава, да те сравня в абсолютната ти голота? с Каин? с Фараона? с Фарисеите? или с Юда? (...)

но беше казано, че епохата ти (...) ще вдигне меч срещу Мен и срещу Моите светии; Царството Ми на земята е пред самите ви врати, но вие не го желаете, както не желаете да чуете Словото Ми… Злите ви сърца не обръщат внимание на предупрежденията Ми, защото се отрекохте от смирената си пастирска тояга и предпочетохте скиптъра на лъжата и когато слушате Словото от Устата Ми, не предупреждавате сърцето си, нито предприемате да предупредите други; не, вие виждате наближаването на Меча, но не обръщате внимание... противопоставяте се и насърчавате и другите да постъпят по същия начин: “всички тези неща са безмислици, не обръщайте внимание, това е истерия; не ги слушайте, обхванати са от лудост, не се вслушвайте в “Истинския в Бога Живот”, изобретение на Лукавия” казвате вие, за да заглушите Гласа Ми и бързате да наречете “зло и лъжа” това, което е божествено и свято;

кръвопролитието, поколение, ще те преследва; всяка клисура, всеки хълм, всяко море, всяка планина, ще бъдат ударени от Меча Ми; пролятата кръв ще те преследва, заради греха ти и ще умреш; но ако все пак, дори днес се откажеш от греха си и се покаеш от сърце и обещаеш, че ще живееш в милост, обединение и мир, ще живееш и няма вече да ти припомням греховете ти; (...) на теб, който настойчиво заявяваш, че не съм Аз Авторът на това Послание, казвам: съдиш според човешките правила и се славиш в славата си… затова внимавай и пази езика си да не съди; Аз съм единственият Съдник и ти се намираш действително в Ръцете Ми; (...) моли се за единство, помирение и съживяването на Църквата Ми; бъдете един в Моето Име;