DHTML Menu By Milonic JavaScript

Български » Библиография » Свети Симеон Нови Богослов и Посланията на ИВБЖ »

Светъл паралелизъм: Свети Симеон Нови Богослов

и Посланията на Истинския в Бога Живот

Текстът “Светъл паралелизъм” е взаимстван от книгата на от. Майкъл О,Карол “Васула посредничка за Единството”. В него се упоменават впечатлителните прилики, които Васула установи в благородните писания на Свети Симеон Нови Богослов с посланията, които тя получава от Христос публикувани под заглавието “Истински в Бога Живот”. В края на всяка глава от. О,Карол прави кратък богословски коментар.

 

“Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.” (1во Кор. 12:11)

 

 

Съдържание

Светъл паралелизъм: Свети Симеон Нови Богослов и посланията на Истинския в Бога Живот………………………………………………………………… стр. 5

1. Резервираността на някои свещеници и богослови да приемат пророчествата давани от Светия Дух

2. Действието на Светия Дух .... 10

3. Обичта на Божествената Обич на Светия Дух – Светият Дух като пречистваща Вода... 14

4. Светата Троица – Единството на Троичността.... 17

5. Обединяването с Бога – Учението на “нас”….22

6. Христос като Педагог, Отец и Другар....25

7. Задушевността с Бога – Христос като жених – от мистичната сватба до силното желание и жаждата за Бога – търсейки Христос....28

8. Участието в Кръста – болката, всекидневен хляб.... 33

9. Там, където Христос се назовава “Дух”... 36

10.  Христос и Преданията катo “облекло” ... 37

11. Видението на Йезекиил за сухите кости... 38

12. Душата ни, рай за Господа .... 40

13.Блаженства и молитви за Пастиря ... 41

14. Пълното откъсване... 44

15. Символът на Дървото на Добродетелите... 46

16. Тайнствено изживяване на Божествената Ръка... 48

17. Мистичен обзор на светло кълбо ... 50

18. Мистичен език на Цялостността и на Пълнотата на Бога…. 52

19. Обожествяването... 53

 20. Майката на Бога, Втората Ева…. 56

 

От. Майкъл О,Карол, C.S.Sp., известен и признат Доктор по Богословие, автор на много книги и богословски енциклопедии. Основател на организации за богословски диалог с Протестанти и Израелци, член на Папската Мариоложка Академия, на френската организация за Мариоложки проучвания и член на Боландистите. Участвувал е във Втория Ватикански Синод като хронограф и специален пратеник като специалист в много конференции. Учил е богословство в Швейцарския Университет във Фрибург. Докторската му дисертация, с духовна насоченост, го подготвя за пастирското служение на духовен съветник, проповядвайки в продължение на много години в различни манастири, служение, при което придобива безценен опит близо до лица получили тайнствени благодати.

С богатия си опит в тази особена област, той беше от свещениците, които можаха да се доближат до изумителния случай на Васула, чиито живот, без предишно религиозно обучение, внезапно се променя в края на 1985 г. От. Майкъл О,Карол беше в продължение на много години духовен съветник на Васула и пътуваше с нея при мисиите й и конференциите й.

 

 

Светъл паралелизъм: Свети Симеон Нови Богослов

и Посланията на Истинския в Бога Живот

От. Майкъл О,Карол

 

Свети Симеон Нови Богослов (949-1022) е един от най-големите мистици в историята на Църквата. Получил образование в Константинопол, за да служи в императорския двор, в началото е водел светски живот, след което обаче изживял промяна и особено мистично преживяване до Симеон Благоговейни, когото срещнал в Студийския монастир в Константинопол. През целия си живот изпитвал голямо възхищение за него и имайки го като духовен учител, поискал да стане послушник в Студийския монастир. Тази общност отказала да го приеме като монах (бил е само на 14 години), но той не отстъпил. Бил приет от игумена Антоний в манастира на Свети Мамант в Ксирокерк. След това бил ръкоположен за свещеник и станал игумен на манастира, който благоустроил и му дал финансова стабилност. Двадесет и пет години след това, се изявила реакция от монасите, което не могли да възприемат тайнствените му склонности – бил превърнал простия монашески аскетизъм в живот на медитативно съзерцание. Реакцията имала отношение също така към въвеждането на възпоминание на паметта на Симеон Благоговейни. Църковната власт, в лицето на сингела Стефан, митрополит на Никомидия, го уволнила и го принудила на изгнание в манастира на Света Марина, в Палукитон, източния бряг на Босфора. След това, Симеон отхвърлил всички предложения, които му били направени да го възстановят игумен на манастира Свети Мамант. Починал в Света Марина през 1022 г. тридесет и две години преди схизмата между Изтока и Запада.

След като бива почитан от православните богослови, към Свети Симеон започват да проявяват интерес западните богослови и особено гигантът на богословието, Кардинал Ив МЖ Конгар, D.P.[1]

 

За читателите на Истинския в Бога Живот Свети Симеон представлява интерес поради няколко причини. От времето на завръщането й при Бога, Васула започва да го изучава. В благородните му писания открива поразителни прилики с посланията, които тя самата получава от Христос. Страниците, които следват са резултат от нейното проучване. Аз добавях в края на всяка тема кратък богословски коментар. Позоваванията са от книгата на Архиепископ Василий Кривошеин[2] В Светлината на Христос[3] и от следните произведения на Свети Симеон[4]: Катехизиси[5], Благодарствия 1,2, Богословски и Морални Слова,[6] Глави богословски, познавателни и практически[7] и Химни[8].

Съответните позовавания на Васула са от книгата й Истинският в Бога Живот.

 

 

1. Резервираността на някои свещеници и богослови да приемат пророчествата давани от Светия Дух

“Моли се Светата Църква да се възвърне, както беше в началото, когато всяко Божие Дело биваше приемано без неверие, без пренебрежение и без съмнение; моли се Вярата на Светата Църква да бъде наново възобновена, както в миналото; и да повярва в Чудесата, появяванията и виденията, защото това е един от Начините, чрез които Бог ви говори, искай обновление;”[9]

Често чуваме някои богослови и свещеници да казват, че в дните ни пророческите откровения или други тайнствени проявления не трябва да се вземат насериозно и да ни стимулира само вярата ни, и дават себе си за пример на подобно поведение. Ако тези феномени, които са небесни послания не са сериозни, както те казват и не трябва да отдаваме значение на тези откровения, и дори, да ги игнорираме, защо тогава Бог изнемощява тези, които избира, давайки им спешни послания и иска от тях да ги разпространят? Онези, които без да проучат, изключват предварително небесните послания, не само противоречат на Писанията, но и потискат също така дейността на Светия Дух. Стават богоборци.

Нека видим какво казва Светото Писание:

“И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване;” (1о Кор. 12:28) 

“Когато се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване…” (1о Кор. 14:26)

“но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.” (1о Кор. 14:30)

“И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване.” (1о Кор. 14:39)

“И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово.” (Ефес. 4:11-12)

 

В Истинския в Бога Живот Бог ни напомня много пъти, че пророческото откровение е дар на Светия Дух, който строи Църквата. Следователно, отхвърлянето на Божия дар е грях, който обижда Бога, защото Светият Дух е този, когото отхвърлят, задушават и подиграват.

Нека видим сега какво казва Свети Симеон:

“Ето намирам се отново срещу тези, които казват, че имат Божия Дух по неосъзнат начин и смятат, че са го придобили в себе си от божественото кръщение и вярват, че притежават съкровището, без обаче да усещат теглото му в себе си,... пред онези, които твърдят, че никога не са имали усещането му при съзерцание и откровение и са го получили това само от вярата и мисълта, а не от изживаването.” (Морално Слово 5.1)[10]

Мнозина от православните гърци, които обвиняват Васула, иронизират всекидневните й разговори с Бога. За тях, това е напълно невъзможно! Въпреки това, каквото слуша от тях е почти буквално същите сарказми и възражения, които Свети Симеон слушаше от своите критици, преди близо хиляда години:

“Престани, толкова си заблуден и горд. Кой е станал сега като светите отци? Кой е видял или може по някакъв начин да види Бога? Кой е получил свят Дух толкова, че да е достоен чрез него да види Отеца и Сина? Престани да не те замерим с камъни.” (Морално Слово 9.15)

Тайнствените преживявания и свидетелства на Васула й струваха враждебността на някои свещеници. Без да са познали самите те подобни преживявания, отричат такава възможност. Свети Симеон обяснява:

“Така и който смята, че има Светия Дух, но няма нищо, чувайки да стават действията му върху онези, които имат Светия Дух, никога няма да повярва, че съществува човек в днешното поколение, който действува и се движи от Светия Дух, или да се вижда това съзнателно и явно наравно с апостолите на Христос и светиите от древността. Защото всеки съди от своето състояние и от състоянието на ближния, било дали става въпрос за благодетел или било за злост.” (Глави Практически и Богословски 1.85)

Каква е връзката, ще се запита човек, между духовността на Васула и Преданието на Църквата? Отговорът е прост: в учението на Васула, Истинският в Бога Живот, не съществува нищо ново, нищо уникално, нищо, което да не го намираме в Светото Писанието, Отците на Църквата и мистиците.

“Но трябва да знаем, че ако те говорят според предишните богоносещи отци, говорят със сигурност в същия Дух, и онези, които проявяват неверие към тях или ги подкопават, допускат грях спрямо този, който говори чрез тях.” (Морално Слово 5.18)

Що се отнася до знанието на Светото Писание, доктрината и благоговението, Свети Симеон казва следното:

“От изпълнението на заповедите следва работата на добродетелите, а от осъществяването на добродетелите изпълнението на заповедите, и с тях се отваря за нас вратата на знанието, или по-скоро не с тях, а с Него, който каза “който ме обича ще спази заповедите ми и Отецът ми ще го обикне и аз ще му се разкрия”. Когато заживее и върви в нас Бог и ни се изяви доловимо, тогава виждаме с осведоменост съдържанието на кутията, тоест скритите в божественото Писание божествени тайнства. В противен случай не е възможно, никой да не се лъже, да се отваря ковчегът на знанието, и да се насладим на благата в него или да участваме в тях и да ги видим.” (Катехизисно Слово 24.3) 

Както прекрасно го излагат, както Свети Симеон, така и Васула, въпросът тук е Църквата като институция спрямо харизматиците. Институцията е необходима, но онези, които я съставляват трябва да признаят, че личното им чувство в упражняването на властта и личността им може до такава степен да повлияе на официалното им служение, че да пренебрегнат, да игнорират, да отхвърлят, дори да се възправят остро и несправедливо срещу действието на Светия Дух в множеството харизми, които предоставя на вярващите. Тук също така, трябва да вземем под внимание предразсъдъка на клира спрямо миряните. Свещениците, свикнали на послушанието, на подчинението на миряните и знаейки, че при служението на спасителните тайнства на Христос, те са необходими, и са в действителност според намерението на Господа, но само като Негови представители, вероятно смятат, че всяка инициатива идваща от мирянин трябва непременно да бъде считана за подозрителна и да бива задушавана. Класическият пример на такъв вид грешка е Жана д'Арк. Беше осъдена да изгори жива като магьосница от епископ Пиер Кошон, който съвсем не беше глупав – беше Директор на Сорбоната и имаше злочестата подкрепа на богословите на Франция по това време.

Бих могъл да изпълня цяла книга със съвременни примери на случаи, които проучих, където визионери бяха тормозени и забранявани от църковните власти. Един от тези случаи беше на една монахиня. Ако не подписваше отхвърлянето на виденията и посланията, които беше получила, щяха да я изгонят от манастира. За нейна чест, тя отказа да подпише лъжлива декларация. Пет епископа, които никога не беше срещала, подписаха тогава декларация, която я обявяваше за лицемерка. Един от тях горчиво се покая за това свое действие и го отхвърли, преди да умре. Друга една визионерка беше отлъчена, защото беше предрекла неща, които ставаха в Църквата, по-точно, че ще съществуват свещеници, които ще отхърлят тайнството на Божията Евхаристия – такова пророчество тогава се считаше за непосредствено нападение срещу Църквата! Но хора, които срещнах или чух да говорят за тези неща, видяха да им бива отричана Божията Евхаристия в техните енории. Друг един беше обвинен публично от амвона за чудните знамения ставащи със светите икони в дома му. Добавям тук обаче, че Папа Йоан-Павел II често настояваше на факта, че харизмите е възможно да бъдат давани на миряните.

 

***

 

2. Действието на Светия Дух

“Защото запечатаните и затворените, невидимите и непознатите неща за всички хора, които се отварят само от Светия Дух и по този начин се разкриват и стават видими и познати на нас, как обаче могат да ги видят или да ги опознаят или да ги проумеят дори и малко, онези, които казват, че никога не са преживявали присъствието на Светия Дух, излъчването, просветлението и пребиваването му вътре в тях?” (Катехизисно Слово 24.5)

“Но тъй като Бог иска винаги да ни разкрива и да изявява обичта си към нас, така че и ние някога да покажем готовност да проумеем голямата му благост и да го обикнем с цялото си уважение, подтиквани от Духа горе, който движи и осветлява сърцата ни, ви показах тези тайнства с писание.” (Морално Слово 1.10.4)

Посланията на Бога са светлини давани от Светия Дух в Тайнството на Спасението. Не става въпрос за нови истини, а за нов начин да се тълкуват и да се задълбочават.

Както често казвам, Васула нямаше нужда, за разлика от мен, от книги и богословски проучвания, за да придобие знания за Светото Писание и за богословието. Единственото, което беше необходимо е да слуша Светия Дух. Получи знанието по благодат дадено й направо от Светия Дух.

Ето какво казва във връзка с това Свети Симеон:

“Тъй като това не е вече от тях, а от Духа в тях, който ги движи и се движи отново от тях, и става в тях всичко, което чуваш да се казва в божествените Писания за Царството на Небесата: перла, синапово зърно, квас, вода, огън, хляб, живителна напитка, животворен и бликащ извор правещ да се изливат реките от духовните слова, слова на божествения живот, светилник, легло, сватбен креват, младоженска стая, жених, приятел, брат и отец. И защо се опитвам да умножавам думите, за да опиша всички тези титли, докато те са безброй? Защото “това, което око не е видяло и ухо не е чуло, това, което не е стигнало до сърцето на човека” как да ги разкаже езикът със слово, изброявайки ги? Разбира се, не може. Защото, въпреки че ги очакваме, имайки ги всички в нас поради това, че ни ги предоставя Бог, все пак не можем дори с ума да ги изброим нито със словото въобще да ги опишем.” (Благодарност към Бога 1)

“Така и който е получил съзнателно в себе си Бога, е минал през цялото Свето Писание и се е възползувал изцяло от неговото прочитане и няма да има нужда вече да чете книги, каква нужда всъщност има той, като има за другар вдъхновителя на тези, които написаха божествените Писания и са посветени от него в тайните на скритите тайнства, но ще бъде боговдъхновена библия за другите, носеща нови и стари тайнства написани в нея с пръста на Бога, след като изпълни и приключи всичките си дела в Бога, който е върховното съвършенство.” (Гл. Богословски и Практически 100)

Преп. Василий Кривошеин пише, че “Свети Симеон критикува с обичайната си суровост и без заобиколки йерархията и клира. Така, в химн 58, с дълго слово[11], той се отправя от името на самия Христос към епископите, които обвинява в тяхното болшинство за всички престъпления, особено обаче за липсата на вътрешно състрадание, за фарисаизъм, за сребролюбство и пренебрежение към бедните”.

“Вие, началници на епархиите, (говори Христос) помислете, че сте от образа ми печат, с мен достойно предопределени да говорите, над всички праведни сте, след като сте на мястото на моите ученици и имате моя божествен печат, и че в общия ни и много малък събор, такава получихте власт, каквато аз Словото получих от Отеца си...” (Химн 58.64-72)

“Затова, колко от епископите (Симеон продължава да предава словата на Христос) пренебрегвате онези, които са малки, защото са така да се каже нищожни, по-долу от всички; епископите в поста си недостойни, не казвам за онези, чиито живот е според словата им и представляват печатът на вдъхновеното им учение, на божественото им красноречие, а за онези, чиито живот противоречи на словата, на които ужасните ми и Божествени Тайни са им непознати, които смятат, че държат хляб, докато аз съм огън, и ме пренебрегват като обикновен хляб и смятат, че хляб гледат и ядат, без да виждат невидимата ми слава.” (Химн 58.78-96)

Христос ги беше порицал в Своето време, както и сега порицава някои членове на клира, в Своите послания в Истинския в Бога Живот: днес, една част от клира е отстъпила, както в католическата Църква, така и в православната. Порицанията са същите: лицемерие, самолюбие, горделивост, привидно благопочитание, липса на обич, а вътрешно, корупция и духовна смърт, безразличие и липса на вяра в Божествената Евхаристия. Ето един вълнуващ откъс от Иисус:

“Писанията никога не лъжат; беше казано, че в последните дни, които идват, хората ще показват външно религиозно благоприличие, но ще са отхвърлили вътрешната сила от него; (2 Тим. 3:5) […] вътрешната cила на Църквата Ми е Светият Ми Дух в нея, жив и деен; както сърцето в едно тяло, Светият Ми Дух е Сърцето на Тялото Ми, което е Църквата; […] вътрешната cила на Църквата Ми е Светият Ми Дух, този Огън, който ви съживява, пречиства ви и превръща духа ви в огнени колони, в горещи пещи на обич, в живи светлинни факели, за да провъзгласите без страх Словото Ми, ставайки свидетели на Всевишния и учейки другите да търсят единствено Небесните неща; вътрешната cила на Църквата Ми е Светият Ми Дух, Животът и Диханието, които ви държат живи и правят духът ви да Ме желае, наричайки Ме: Авва; ако откажеш, дете Мое, и потулиш даровете на Светия Ми Дух, какви услуги би могъл да извършиш и да Ми предоставиш? не бъди като труповете, които пазят външното благоприличие на религията, но отхвърлят вътрешната й сила чрез безплодни умозрения, ограничавайки Ме по този начин в Божествеността Ми; […] тъй като Царството Ми не се състои в слова, нито във външно религиозно благоприличие, а във Вътрешна Сила, която единствено Аз мога да дам посредством Светия Си Дух, ако Го потърсите;”[12]

“справедливост, милосърдие, добра вяра! би трябвало да прилагате всичко това, без да пренебрегвате и другите части от Закона Ми; а вие, вие, които се радвате с разделението си и се кълнете в Престола Ми и в Мен, казвам ви, Аз, който стоя на Него, както веднъж бях казал: ‘приличате на белосани гробове, които външно изглеждат прилични, но във вътрешността си са пълни с кости на мъртъвци и с всякакъв вид поквари;’ как можете да вярвате, че ще избегнете наказанието? не Ми харесвате и труповете ви покриват тази пустиня, в която живеете;”[13]

“отново Ме разпъват; (…) вредят на Църквата Ми; (…) лукавият ги е заслепил; обичта липсва между тях; не са искрени, изопачиха Словото Ми, осакатиха дори Тялото Ми;”[14]

“пренебрегват благочестието, изброяват горчиви обвинения срещу Делата на Светия Ми Дух и позволяват на устата си да ги осъжда! […] часът на мрака унищожи Часа на Боготворението; още по-лошо, установиха монопол на парадиране и самонадеяност; Аз, техният Господ, стоя пред тях и ги питам: ‘защо ненавиждате утехата, която давам днес на децата Си посредством най-малката част на Църквата Mи?’ [...] защо уханието, което ви дадох се превърна в зловоние? плача за вас, плача за прекомерната ви горделивост… прекомерната ви горделивост направи Църквата Ми да заприлича на зеещ гроб; [...] Духът е, който дава живот, сигурно ли изпитвате достатъчно уважение към Светия Ми Дух? тогава защо обиждате Светия Ми Дух, преследвайки Го? преценете сами какво ви казвам; [...] обичам ви всички, но заедно с това страдам, защото се възпротивявате на даровете на Светия Ми Дух; не се възпротивявате на някаква човешка власт, а на Мен, вашия Бог; […] днес все още Ме считате за лъжец, защото не вярвате в свидетелството, което дадох на всички ви относно Напомнянето на Словото Ми: Светия Ми Дух; ; (Йн 14:26) измийте, пречистете сърцата си и небесата ще блеснат над вас; [...] уморих се да ви гледам да проповядвате без духовност за духовни неща; [...] в дните Ми бях непреодолимата пречка и днес отново, Светият Ми Дух е непреодолимата пречка за много Мои свещенически души; [...] не противоречете на това, което учите за Духа Ми;”[15]

Както по времето на Свети Симеон, Христос не отправя забележки към целия клир, след като в Своите послания на Истинския в Бога Живот прави ясно разграничение, наричайки тези, които са искрени Свои “Авел” и “Яков”, а онези, които Го наскърбяват “Каин” и “Исав”, и “Юда” онези, които Го предават.

Ето словата на Свети Симеон:

“Добре красят телата си отвън, да блестят от чистота ги виждаш, но имат душа от мръсотия и кал по-лоша, дори от смъртоносна отрова, неприличните, извратените! Така навремето моят предател Юда, който прие недостойно хляба от мен и го изяде като обикновено парче хляб, и Сатаната веднага влезе в него и безсрамно го направи незабавно своя учител мен да предаде, след като го взе роб и слуга, изпълнител с готовност на всичко, каквото му казваше... Това е което, несъзнателно, става с тях, които с дързост и наглост докосват недостойно Божествените ми Тайнства, и от високи престоли управляват другите, управляват клира, управляват свещениците... и тъпчат божествения ми двор и безсрамно в светинята ми влизат...” (Химн 58.118-139)

Нека сравним сега този откъс от Свети Симеон със следните откъси, които Иисус продиктува на Васула:

“дъще, Юда Ме предаде, но колцина като Юда продължават да Ме предават; в същия онзи миг знаех, че целувката му щеше да се разпростре всред мнозина в идващите поколения; същата тази целувка щеше да Ми бъде многократно давана, възобновявайки тъгата Ми, разкъсвайки Сърцето Ми;”[16]

“дъще, ако само знаеха душите колко великолепно е да се живее в Бога, никоя не би се загубвала толкова лесно; освен ако изберат сами да се загубят, както Юда; той избра пътя на гибелта, не, че Сърцето Ми не се топеше от мъка всеки път, когато го виждах да прави нова стъпка отдалечаваща го от Мен; не, че не се молих за него; не, че Очите Ми не изляха всичките си сълзи за него; отворих му толкова много пътища, за да ги поеме, всички водещи при Мен, но щом поемаше някой от тях, излизаше от него щом осъзнаваше, че го бях отворил за него, към греха прибави бунта, натрупвайки в сърцето си оскърбления срещу Мен, своя Бог, когато разбра, че Царството Ми не беше земно царство, със земна слава; затвори сърцето си, скъса връзките ни и незабавно се откъсна от Мен;”[17]

Въпросът следователно за липсата на разбиране на Духа от много сановници на Църквата се развива тук нашироко от Свети Симеон, както и от Васула. В предишната ми книга за Васула[18] посочих духовната забрава за Духа в латинската Църква. “Забрава” е вероятно много силен термин, може би щеше да подхожда по-добре “недостатъчно разглеждане”. В следващата глава ще разгледаме особената дейност на Духа като пречистваща сила.

Трябва обаче да настояваме за реалността на Духа като основна движеща сила в Църквата, на която принадлежим. Строгият език използуван спрямо онези, които трябва да ръководят духовния живот на Църквата, онези, които се движат към отстъпничеството вместо да му се съпротивляват, не трябва да изненадва читателя. Упоменаването на Юда има успокояващ характер и не трябва да ни безпокои, когато виждаме загрижеността на Иисус, вълнението Му до сълзи от морала и духовното разпадане на онзи, който щеше да Го предаде. Юда ни напомня по спасяващ начин, че единствените, които могат да предадат Иисус са онези, на които Той дари Своята задушевност.

 

***

 

3. Обичта на Божествената Обич на Светия Дух – Светият Дух като пречистваща Вода

“Траурът в своите действия е двоен; като вода угасява със сълзите всичкия пламък на страстите и почиства душата от тяхното замърсяване; като огън пък чрез присъствието на Светия Дух оживява, възпламенява, разгаря и стопля сърцето и го възбужда към любов и желание за Бога.” (Гл. Богословски и Практически 12)

Към това Преп. Василий Кривошеин добавя:[19] “Обичта на Бога се произведе тук от огъня на Светия Дух. Тази благодат на Светия Дух е залогът на мистичния съюз с Бога.”

Това пречистващо изживяване на Светия Дух, болезнено и в същото време изпълнено с радост, Симеон го сравнява със запалена пещ и го нарича “огън на Духа”:

“Не се лъжете; Бог е огън и огън дойде и запали земята, който обикаля да намери материя да грабне, тоест доброжелателно намерение и желание, за да падне в него и да се разпали. При тези, които се разпали, изкача голям пламък и стига чак до небесата и не оставя разпаления въобще да спре и да се усмири. И не гори неосъзнаващо, както някои от мъртъвците смятат – защото не е безчувствена материя – а първоначално е в състояние на съзнаване и познаване и непоносима болка, защото е осезаемо и умствено, след това обаче, след като ни изчисти напълно от нечистотията на страстите, става храна и питие, осветление и непрекъсната радост в нас, и ни прави и нас самите по общение светлина. Както гори пещта, в началото по-скоро почернява от дима отделящ се от материята, когато обаче гори силно, става цялата прозрачна и подобна на огъня и оттогава не приема по общение никакво почерняване от дима, точно така и душата започнала да гори от божествено желание, в началото гледа ужаса на страстите в огъня на Духа като дим отделящ се от нея, забелязва чернината върху себе си от него и скърби и усеща бодливите си мисли и храстовидните предразсъдъци да горят и да стават съвсем на пепел. Когато обаче те се изразходят и остане сама същността на душата без страст, тогава по същество се съединява и с нея божествения и нематериален огън, и веднага се запалва и се избистря и взема, както пещта, осезаемия този огън; така и тялото става и то огън по общение с божествената и неизказана светлина.” (Морално Слово 7.20)

В Истинския в Бога Живот има много позовавания на Светия Дух. Наистина, в писанията на Васула можем да видим осемстотин позовавания на Светия Дух. Ето някои:

“Зарадвай Ме и позволи на Духа Ми да влезне във вътрешната стая на душата ти; позволи на Духа Ми да диша и да обитава в дълбините на душата ти; остави Ме свободен да унищожа всички нечистотии и несъвършенства, които Ми се противопоставят; Васула Моя, въпреки че душата ти ще подскача като върху огън всеки път, когато вдигам Ръката Си, за да разчупя всичко онова, което все още те държи в плен, не се страхувай, не бягай ужасена; позволи Ми да изкореня от душата ти всички тези недъзи; ще дойда в теб като буря и ще осъществя решението на Сърцето Си - и това е твоята подготовка за съвършения ни съюз; бях казал в началото, че ще бъдеш Моята Мрежа и Моят Прицел, но тогава ти не разбра това последното; не беше разбрала, че, за да те подготвя за този съвършен съюз, Ми е необходимо да те пречистя и да украся душата ти; ще трябва да извия лъка Си и да те взема като прицел за стрелата Си [...] позволи на Духа Ми да се увеличи в теб и на Божествения Ми Огън да бучи в душата ти; ще се стопиш под въздействието на Божествения Ми Огън; не се оплаквай тогава, когато дойда при теб като чук да сломя несъвършенствата ти, [...] искам да направя от теб покорен инструмент, преди това Присъствието Ми ще бъде почувствувано в теб като огън, и като стрела; не се страхувай, [...] всяка малка нечистотия ще бъде обсаждана от Чистотата Ми и премахвана, и Светлината Ми ще продължи да блести вътре в теб, и Духът Ми ще се излива в духа ти като река;”[20]

Свети Симеон обяснява, че Светият Дух не понася никакъв съперник:

“Невъзможно е [...] да има за свой обитател Христос чрез лагеруването на Светия Дух този, който е завладян в сърцето от една дори малка страст.” (Морално Слово 10.24)

По същия начин и в Истинския в Бога Живот:

“И Той ще излее Духа Си върху теб, за да завладее духа ти и да обезличи всичко, каквото си ти; няма вече никога да си ‘ти’, твоето ‘ти’ няма вече да съществува; [...] ще залича изцяло твоето ‘ти’, ако Ми го позволиш; [...] ще те направя да ненавидиш всичко, каквото е противно на Моята Святост и на Моята Воля; ще те прекарам през сито, за да се уверя, че не е останал в теб нито един съперник; [...] единственото, което очаквам сега е да погълна цялото ти същество в Пламъците на Сърцето Cи и Обичта Cи;”[21]

Светият Дух също така се представя с образа на вода, която чисти, пречиства:

“И лечителната Ми Вода изтичаща от Гръдта Ми, този порой бликащ от Светилището Ми[22] ще ви изпълни и ще ви излекува; никой не би могъл да възспре този поток; пороят ще продължи да блика в изобилие от Сърцето Ми; ще потече навсякъде, разпределяйки се на много ръкави, разделяйки се на множество други потоци течащи във всички посоки и навсякъде, където тази лечителна Вода потече, ВСИЧКИ, болни, осакатени, слепи, ще бъдат излекувани; дори мъртвите ще бъдат възвърнати отново към живот; никой не би могъл да Ми попречи да ви пречистя; [...] ще покажа могъщието на Духа Си и ще отворя устните ви и сърцата ви, за да се провикнете към Мен: Авва!”[23]

Един конкретен аспект на присъствието и енергията на Духа се описва със сила в тези откъси, които ще послужат за основа на проучване, за да утешат и да просветлят онези, които се надяват на Епохата на Светия Дух за Църквата. Няма да става въпрос, както учеше Йоаким де Фьоре, за разделянето на историята на Троична приемственост, Епохата на Отеца, Епохата на Сина, след това Епохата на Светия Дух, всяка една самостоятелна и самодостатъчна. Ще бъде етап в историята на Църквата, през който ще живее обновеното осъзнаване на Третото лице на Светата Троица, осъзнаването, че той е във висша степен Дарът, източникът на всички божествени харизми, на Отеца и на Сина. По отношение на Светия Дух, символиката на огъня произтича в крайна сметка от слизането на Духа по време на Петдесетницата, под формата на огнени езици. Пее се в един от най-познатите химни “Ела, Свети Дух”, където се обръщаме към Него със следните слова:

“Ти, Който си наречен Утешител, дар на Бога Всевишен, жив извор, огън, любов и духовно помазание…”

 

***

 

4. Светата Троица – Единството на Троичността

Позоваваме се на характерен откъс от Свети Симеон:

“О, неопетнена природа, о, скрита същност, благотворение непознато за повечето хора, милостивост, която не виждат онези, които живеят глупаво, същност неизменна, неделима, трисвята.” (Химн 13.37-40)

Колкото до Васула, тя получи следното послание:

“Ах, малка Моя ученичко, благославям те; обичай Ме и Ме прославяй, тъй като съм Трисвят!”[24]

Нека чуем отново Василий Кривошеин[25] да говори за Свети Симеон:

“Това единство на психическите сили във взора позволяват да осъзнаем единството на Троичния Бог:

“Така, когато с всичко това се попълни желанието на човека, тогава, слят целият тимус в считаното и желателното, стават едно тези трите във взора на троичното единство и при тази приятност на Господаря им. Наистина, не се признава тогава въобще тройното им разделяне, а са съвсем едно.” (Морално Слово 4.19)

“Този, който се смили прекалено над нашето невежество, и толкова дълбоко се наведе над болестта ни, колкото е необходимо да узнаем, че Бог е съвършена Троица, на която трябва благопочитателно да се прекланяме в Отеца и Сина и Светия Дух. Коя е обаче в същността или какъв вид в идеята или къде или каква по размер, или как е при сношението и съюза, не само от хора никога не е ставало да се разбере, но нито и от небесните сили не е могло да стане разбираемо неразбираемото на свръхсъщностната природа.” (Богословски 2-8)

“Наистина, не вярваме, че има едно същество, друго, след това друго, с такава природа, с друга, след това с друга, делейки неделимата единица (енада) и Божествеността, използувайки противопоточно чужди на нейната природа разлики, а ги считаме един Бог, делен неделимо в Ипостаси, и съединен безсмутно в единството на едната същност, съвсем обединен в Ипостасите и съвсем троичен в свръхсъщностната единица; същият трябва да казваме, че е “трима” по отношение на Лицата и “един” по отношение на единството на същността или на природата.” (Богословски 3.4)

“Защото, ако ги обединиш, ще са обединени, но ако не, тогава ти избягва единството. Но никога няма да намериш Отеца отделен от Сина и Духа, но нито Сина отделен от Отеца и Духа, нито Светия Дух извън съюза с Този, от който изхожда. Наистина, вярвай, че в Духа са Отецът и Синът, в Сина е Отецът заедно с Духа също така; в Отеца, Синът е и остава съвместно вечен, със Светия Дух блестящ със същия блясък! Тези Лица са един Бог, а не трима, този, който е в три Ипостаса и е винаги, и е идентичен на Себе си, възхваляван от безкрайните сили в своето единство по природа, царство и Божественост. Наистина, въпреки че при всяко едно от тези Лица се виждат ясно присъщите качества на Божествеността, но трите са едно, и всяко едно е три, нещо, което в случая на слънцата е невъзможно.” (Морално Слово 9.4)

“Светлина е Отецът, светлина Синът, светлина и Светият Дух. Внимавай какво казваш, братю, виж да не бъркаш! Трите, действително, са една само светлина, единствена, неразделна [...] Бог се оставя да бъде видян целият като проста светлина.” (Химн 33.1-8)

И ето една картина дадена от Христос на Васула:

“Видение на Светлината, едната излизаща от другата. След това, от нея излезе светлина и от нея друга, ставайки три. Когато Синът е в Отеца, тогава те са един. Светата Троица е една и същата. Могат да cа трима, но и тримата могат да са един. Като резултат, един Бог.”[26]

За тази тройна светлина, Василий Кривошеин ни казва, цитирайки Свети Симеон[27]:

“Но малцина са онези, които получиха чисто съзерцание на Този, който беше в началото, преди всички векове, роден от Отеца, и заедно с Духа, Бог и Слово, тройната светлина в единството, но една светлина в тримата.” (Химн 12.15-18)

Нека сравним със следния откъс, който Васула получава на 11 април 1988:

“Бъди благословена, дете Мое; Аз, Светият ти Отец, те обичам; Аз Cъм Светата Троица; добре различи! напиши го;”

Васула коментира: “Докато Иисус казваше, Аз, Светият ти Отец, различих един ‘троен’ Иисус, като в някои от тези релефни картини, където едно лице изглежда като три: сякаш единият излиза от другия и тримата еднакви.”

Господ продължава: “Аз съм Светата Троица, всички в Еднo;”

В това послание Иисус се опитва да научи Васула за Единството на Светата Троица, че Трите Лица са неделими и се допълват така Едното с Другото. И както го казва Свети Симеон:

“Трима в Един, и Един в Трима.”[28]

Василий Кривошеин казва,[29] че Свети Симеон понякога се обръща към Светата Троица сякаш е едно Лице и Я назовава “Дух, Бог на Вселената”:

“Видях лицето ти и се уплаших, въпреки че ми се видя приятелско и лесно достъпно, а красотата ти ме накара да се слисам и да се замая, о, Троице, Боже мой. Идентични са чертите във всеки един от тримата и тримата са едно само лице (просопон), моят Бог, който се казва Дух, Богът на вселената.” (Химн 24.248-254)

По-нататък, в друго послание Христос учи Васула, че Светата Троица се признава във всяко едно от Трите Лица като една и съща (по същество):

“Не се страхувайте, малки вие, не съм ли Великодушен? не съм ли Всевишният? затова, имайте вяра, тъй като сте в Обятията на своя Отец; Аз, Светата Троица, съм Един и Същият;”[30]

И в друг откъс Христос настоява в Тяхнато божествено Единство:

“Аз-Съм-Този-Който-Спасява, Аз Cъм вашият Изкупител, Аз Cъм Светата Троица, всичко в Един; Аз Cъм Духът на Благодат.”[31]

И отново:

“Дъще, Аз съм Светият, Всевишният, Аз съм Пресветата Троица, радвай Ме, слушайки Ме, както Ме слушаше днес;”[32]

Що се отнася до Свети Симеон, Василий ни казва:[33]

“На мистично ниво Симеон се отправя понякога към Светата Троица като към едно само Лице. И божествената същност говори и тя с него в първо Лице. Вместо това, трите Ипостаси – Отец, Син и Свети Дух – му говорят също така всеки един пооотделно.”

Още веднъж Свети Симеон потвърждава Единството на Бога:

“Но по никакъв начин няма да намериш Отеца отделен от Сина и Духа, но нито Сина отделен от Отеца и Духа, нито Светия Дух изключен от съюза с Този, от който изхожда. Наистина, вярвай, че в Духа са Отецът и Синът, в Сина е Отецът заедно с Духа също така; в Отеца, Синът е и остава съвместно вечен, със Светия Дух блестящ със същия блясък! Тези Лица са един само Бог, а не трима...” (Морално Слово 9.4)

Василий казва[34], че в своите Химни, Свети Симеон говори за виденията си на Светата Троица, признавайки в същото време, че това е нещо невъзможно. Понякога вижда Трите Лица, но Христос му отваря интелекта чрез това видение в мрака:

“Защото и в нощта и в мрака виждам Христос – о, ужас - да отваря за мен небесата; да се навежда Христос самият и да ми се явява заедно с Отеца и Духа, трисвята светлина, единствена в тримата и тримата само в една [светлина]. Те са разбира се светлината, и тримата едната светлина, която осветлява душата ми повече от слънцето и просветлява ума ми намиращ се дотогава в мрак. Защото умът ми не виждаше отначало това, което вижда, а, повярвайте ми, бях сляп и невиждащ и затова чудото ме изумява повече, как отваря [Христос] очите на интелекта ми, как ми дава сила и ето, виждам  го. Защото той е светлината в светлината за онези, които виждат и виждащите пак го виждат в светлината. Виждащите със светлината на Духа виждат, и онези, които виждат с тази светлина виждат Сина и удостоеният да види Сина вижда Отеца и виждайки Отеца вижда го със Сина. Това, както казах, става сега и в мен.” (Химн 11.35-54)

И както казва Свети Симеон:

“Бог е съвършената Троица, която почтително трябва да възхваляваме в Отеца и Сина и Светия Дух.” (Богословски 2.8)

Свети Симеон потвърждава видението на Светата Троица, което имаше Васула: докато Христос й говореше, “излязоха” от Него две други Лица с подобни черти с Неговите, след това “се сляха отново” и остана Едно Лице. Ето какво казва:

“Един само Отец, както Синът, обединени с Божествения Дух. Един е тримата и тримата са един само Бог, по необясним начин.” (Химн 29.150-153)

Василий пише[35], че “Бог е над всяко име, Троичен е, и Единството Му е неизразимо”.

Това ни казва Свети Симеон:

“И ако те назоваваме с много и различни имена, ти си само едно същество, но това едно същество е непознато на всяка природа, невидимо е, неизказано, че където и да се появи друго име получава. Това едно триипостасно същество (то он) има една Божественост и една Царственост, но и една сила: защото Троицата е Едно само същество, защото моят Бог е една само Троица, а не три същества, и въпреки това Единият е Трима според Ипостасите, съприродни Едната с Другата според природата, с абсолютно същата сила, същата същност, съединени безсмутно по начин, който надвишава интелекта, и реципрочно, отделни безразделно.” (Химн 45.7-21)

Това е интересно, защото Отецът, Синът и Светият Дух говориха всеки един поотделно на Васула, понякога обаче Светата Троица говори на Васула с един глас:

“... ужасените ти викове пронизаха небесата, стигайки до Ушите на Светата Троица… ‘дете Мое!’ отекна изпълнен с радост Гласът на Отеца в цялото Небе;”

Продължава Синът:

“ах,… ще я накарам сега да проникне в Раните Ми и ще я оставя да яде Тялото Ми и да пие Кръвта Ми; ще я направя Своя невеста и ще бъде Моя за вечността; ще й покажа Обичта, която изпитвам към нея и устните й отсега нататък ще жадуват за Мен и сърцето й ще бъде Моето Възглавие;”

Веднага продължава Светият Дух:

“и Аз, Светият Дух, ще слезна върху нея, за да й разкрия Истината и Нашите дълбини; ще напомня на света, чрез нея, че най-големият от всички дарове е: ОБИЧТА;”

И накрая, Светата Троица възкликва едновременно:

“затова, нека празнуваме! нека цялото Небе да празнува!”[36]

Изваждайки от различните откъси и фрази от писанията на Васула, критиците се опитаха да потвърдят възгледа, че нейното троично богословие е неправилно. Това е фундаменталистски подход, като да се взема поотделно и буквално едно изречение на Иисус, за да се твърди, че е казал, че Отецът е станал човек. Иисус беше казал: “Този, който е видял мен, е видял Отеца” (Йн 14:9). Тези слова на Иисус трябва да се включат заедно с други изречения на евангелиста Йоан, където отделното съществуване на Отеца е очевидно. От. Рене Лорантен беше показал по какъв начин беше станало погрешното тълкуване в едно писание на Васула, от простия пропуск на една запетая!

Трябва да сме признателни за това, че в дните ни съществува човек, който дава свидетелство за Трите Лица на Светата Троица. От. Карл Ранер, известен богослов, смяташе, че Църквата не е успяла да подкрепи вярата в Светата Троица, централен елемент на християнската ни вяра, по начин подходящ на ежедневния живот на католиците. Бяха необходими богословски обсъждания, но абстрактния език, който все още ги характеризира, не е преведен на езика на истинското благопочитание според нуждите на вярващите. Проучването на Светото Писание, което не е извън възможностите на вярващите, би трябвало да се засили. 

В първата си книга за Васула показах до каква степен присъствието на Отеца се потвърждава явно в мистичното й изживяване. В нашето време, забелязваме да се проявява в много послания на мистици настойчив зов за по-дълбоко вкоренено почитание към Бога Отец. Света Тереза от Лизио даде нова насоченост към бащиността на Бога. Учението й не беше тълкувано винаги във връзка лично с Бога Отец. По време на проучването за канонизирането й, нейната сестра Селин, сестра Геновева на Светото-Лице, говори за необходимостта от учението й за преодоляването на страха от Бога сякаш е деспот, почти тиранин. Акцентът, който доминира обаче днес в първото лице на Светата Троица, не беше очевиден. В писанията на Васула ни се излага с яснота.

 

***

 

5. Обединяването с Бога – Учението на “нас”

Василий Кривошеин казва:[37] “Обзорът и обединението с Бога започват тук долу, придобиват обаче своята пълнота в бъдещия век, след възкресението.”

В Истинския в Бога Живот, Бог ни учи да го носим в себе си като Светлина, и че Царството на Небесата се намира в нас. В едно от посланията, ни дава следната молитва:

“Господи, Свети и Всеверни,

здравите Ти Учения

ми дадоха Светлина.

Ти си Светлината на света. [...]

Управлявай ме, господствувай над мен

и изгради в мен Царството Си,

така че душата ми

да стане съвършена обител

на Твоята Божественост и на Святостта Ти.”[38]

 

В същия дух, Свети Симеон казва:

“[…] наследници на царството на небесата, като носещи в нас самото царство.” (Морално Слово 10.28)

“О, чудо, този, когото смятах, че е небето, го видях в себе си, тоест теб моят Създател и цар Христос.” (Благодарствие към Бога 1.9)

Нека сравним идеите му с това, което пише Васула:

“Милосърдието Ти, о, Господи, лъхна в мен и ми вдъхна жив Дух, в самата сърцевината, където обитава; беше Словото Ти, Господи, лекуващо всичко, което ме излекува. И невидимият Бог стана внезапно видим за мен. И помрачените ми очи видяха Светлина, една колона Ослепяващ Огън да води стъпките ми към Небето. И Мракът, който ме държеше затворена и ужасяваше душата ми, беше надвит от Звездата на Зората, и даде на душата ми Надежда, Обич и Мир и огромна утеха, защото знаех, че Самата Обич и Съчувствие бяха Светият ми Съпътник в обиколката на живота ми.”[39] 

Свети Симеон изразява по следния начин обединението на душата с Божествения Огън:

“Несъединяемо с него се съединява и неизказано се обединява това естество с естеството на душата цяло с цяло и свети малко по малко, запалва се и осветлява и, как да го кажа не зная, стават и двата едно, душата със своя творец, и в душата съградителят, целият сам с нея сама.” (Химн 30.156-166)

На 16 февруари 1987, Иисус казваше на Васула:

“Никога няма да се разделя с теб; но се уверих също така, че и ти няма никога да се отделиш от Мен; осигурих съюза ни; […] пожелах да сме обединени завинаги; ти, имайки нужда от Мен, обичайки Ме и вързана завинаги за Мен и Аз, вързан за теб; [...] сега си съединена с Мен, ще работиш с Мен, ще страдаш с Мен, ще Ми помогнеш, да, ще поделя с теб всичко, каквото имам и ти от своя страна ще сториш същото; съединени означава да сме заедно завинаги, защото връзките Ми са вечни връзки, безумната Ми обич те обвързва за Мен навеки;”

И отново Господ й казва:

“Помни, съединени сме и връзките ни са връзки на мир и обич; тези въжета, които привързват китките и краката ти с Моите, са за вечността; защото, любима, ти си Моя; Аз Самият те пречистих, съединявайки те за Мен; възтържествувах над теб;”[40]

След това отново:

“Вързани сме един за друг и след като сме вързани един за друг, би била неспособна да Ме изоставиш; виждаш ли? погрижих се за съюза ни; ще останем съединени до края, ти, имайки нужда от Мен и обичайки Ме горещо, а Аз, свободен да царувам над теб, обичайки те неограничено;”[41]

“Аз съм Изворът на твоята надежда, винаги ще си поделям с теб до края; затова, ела да разтовариш сърцето си на Мен, Аз и ти, заедно; [...] помни Присъствието Ми през цялото време; Обичта те обича;”

Васула коментира: “Внезапно си спомних къщните занимания.”

Тогава Господ й каза:

“ще си поделим ли?

-О, да, Господи!

тогава, нека си поделим с обич; бъди едно с Мен;”[42]

 

За да подчертае съюза си, Христос научи Васула да използува думата “ние”. На 7 март 1987, Иисус й каза:

“Изпълни Ме с радост и се научи да казваш: ‘нека отидем да работим, да направим това или онова’, използувай думата ние, съединени сме завинаги!”

Малко по-късно, Иисус научи Васула как може да се съедини с една душа:

“Включи цялото си същество в Мен и ще те разтворя в Мен;”[43]

И на следващия ден:

“Васула, остави цялото си същество да проникне в Мен и да се разтвори в Мен; напълно;”[44]

Позовавайки на това съединяване с Бога, Свети Симеон казва следното:

“И след като се съедини, как да го кажа, кой се съедини с мен, но и аз с кого също така? […] но, когато станахме едно, аз и този, с когото се съединих, какво да кажа за себе си? Двойният в природата Бог, но в ипостаса един, ме направи и мен двоен. И след като ме направи двоен и двойни имената ми, както виждаш, които ми даде. Как се разделям, ела да видиш. Човек съм по природа и бог по благодат.”

В тези откъси намираме постоянния проблем на мистиците: как да се преведе на езика на многото хора изживяването на единия човек? И с една авторка толкова надарена и боговдъхновена като Света Тереза на Младенеца Иисус, нещата са обезсърчаващи. Съществува аналогия с проблема на всеки вярващ, който иска да контактува с човек, който не споделя вярата му. Теоретично би трябвало да се срещнат на същото ниво, но това е невъзможно. По същия начин, всеки, който е имал автентично мистично преживяване търси в другия разбиране, което не може да дойде освен с подобен контакт с божественото. Когато Света Тереза беше срещнала Свети Йоан на Кръста и беше говорила с него, основите за едно пълно и взаимно разбиране били осигурени, не само на нивото на езика, но и всеки един от тях е усещал, към духовната харизма на другия, дълбок отзвук.

 

***

 

6. Христос като Педагог, Отец и Другар

“[…] Невидимият, невидимо говори и слуша и, лице към лице, като приятел към приятел, разговаря, Той Богът по природа с родените от Него богове по благодат. И като баща обича синовете и бива обичан горещо от тях…” (Благодарствие към Бога 1.12)

Василий Кривошеин казва,[45] че онези, които “биват обучавани от Бога” се намират изправени пред онези, които се намират “вън от божията светлина” и:

“… тъй като не могат да видят намиращите се в нея чудеса, считат за заблудени онези, които водят живот в светлината, и виждат и учат за това, което се намира в нея, докато те са заблудените и невкусилите тайните на благата на Бога.” (Гл. Богословски и Практически 85)

Господ казва на Васула:

“Работи със сърпа, когато Ме виждаш да работя със Сърпа Си; не бави крачката си, следвай Ме, приспособявайки се към Моята Крачка; ако намалявам хода, намалявай и ти; говори смело, когато ти давам знак и остани мълчалива, когато те поглеждам;”[46]

“Проповядвай с точност всичко, каквото Духът Ми ти дава;”[47]

И това, което научи, го научи директно от Бога:

“Уча те стъпка по стъпка с речника, който ти разбираш;”[48]

“Работи за Мен с непреставащо усилие и с голямо усърдие на духа; работи с обич за Обичта; боготвори Ме, своя Бог, и Ми позволи да те възпитавам дори това да означава, че трябва да преминеш през страдания; [...] Аз съм твоят Учител и от Мен ще се научиш;”[49]

Свети Симеон казва:

“Така за тях става едновременно храна и напитка, и такава сладост им предоставя, така че да не искат, или по-скоро да не могат да се откъснат напълно от него. При други пък, които са се отбили, предоставя себе си като любящ баща, обучавайки и образовайки ги.” (Морално Слово 4.12)

 

Въпреки че Васула знаеше, че Иисус й говореше в следващото послание, тя Го назова “Отец”, за начина, по който й говореше. Подходът Му беше много бащински. Както при онези моменти, когато баща учи и обяснява някои неща на децата си, с търпение и обич за тяхното обучение и развитие. В повечето случаи, когато е с Иисус, това я кара да се чувствува като Негова осиновена дъщеря, а Той, неин грижовен Баща и Педагот, който я учи на Своята Мъдрост. Позоваваме се на няколко откъса:

“Расти в дух, Васула; расти, защото задачата ти е да предаваш всички послания, които се дават от Мен и от Отеца Ми; Мъдростта ще те обучи;

            -Да, Отецо.

            -колко е хубаво да Ме назоваваш Отецо! закопнях да чуя от устните ти думата Отец;”[50]

 

На следващия ден, тя избегна да го назове “Отец” с мисълта, че трябваше да Му отправи по-славни наименования от простото “Отец”. Иисус обаче не остана доволен и й каза:

“Васула, защо, защо избягваш да Ме назовеш Отец? Васула, харесва Ми да Ме зоват Отец; Аз съм Отецът на цялото човечество;

-Обичам Те, Отецо.

-и аз те обичам;”[51]

 

Свети Симеон:

“Той е същият, Който говори сега, както тогава, на целия свят. Ако наистина не е, тогава и сега, същият, оставайки Бог по идентичен начин и във всички, било в действията и в резултатите, как изглежда винаги да действува в Сина и Синът в Отеца чрез Духа?” (Катехизисно Слово 29.1)

Писанието казва:

“Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.” (Ис 9:6) 

Василий Кривошеин казва[52], че самият Бог се разкрива на Свети Симеон и го осиновява като Свой син:

“Коя е насладата (по този начин Той му говори в Химните) и коя радостта и коя славата, кажи ми, на земята най-голямата от тази да гледаш Мен, самият Мен, загадъчно като в огледало, да съзерцаваш само блясъка на славата Ми... да знаеш със сигурност, че съм Богът, Сътворител на вселената,  и да проумяваш, че с Мен беше помирен човекът лежащ в дълбините на ямата, че с Мен разговаря без посредник, като приятел на приятел, след като е превишил ранга на наемника, робството и страховете, Ми служи на воля, почита Ме с обич...” (Химн 41.101-111)

В цялото откровение, забелязваме, че Бог се приспособява към нивото на Своите сътворения. Идва като нежен Отец, като най-добрият Приятел, и други път, като любим Жених. Това, което иска Бог от нас е да сме задушевни с Него, да Го считаме за Приятел, да си поделяме с Него, да обсъждаме с Него и да Му се доверяваме, както правят приятелите помежду си.

Вечният Отец казва на Васула:

“Не се страхувай, Аз съм Небесният ти Отец, и те обичам вън от всяко човешко възприятие; Аз съм Яхве и ако не си чувала отпреди за Мен, казвам ти сега, че съм познат за това, че съм Верен и словото Ми е трайно; [...]скам да си задушевна с Мен;”[53]

На 23 декември 1987 Иисус казва на Васула:

            “Васула, говори Ми, отнасяй се с Мен като към свой Свят Другар;”

Както видяхме, Свети Симеон беше получил формално образование. В неговия случай, дидактичната роля или учението за Господа ставаше върху депозита на получени богословски познания. Но въпреки това получи по-дълбоки вдъхновения със силата на Светия Дух, към когото беше особено привързан. Неговият случай е различен от този на Васула, чието богословско образование е напълно несъществуващо. Не е имала представа от богословие, нито от най-елементарните истини на религията. Иисус избра да действува върху един дух напълно чист, и това прави съдържанието на писанията й да представляват сериозно предизвикателство за богословите. Не съществува естествено обяснение за богословието и духовността, която намира човек в редицата произведения на Васула, Истинския в Бога Живот. Анализирах това богословие в предишната си книга.[54]

От дадените тук откъси, можем да видим до каква степен, с божественото действие, знанието и обичта, личната увереност и задушевността могат прекрасно да се свързват помежду си, да имат отношение и да предоставят храна едни на други. Това ни напомня израза на Ханс Урс фон Балтазар “коленопреклонно богословие”. Знаеше много добре как трябва да се признава мистичното измерение. Беше работил заедно с Адриана фон Спейр и беше заявил, че не желае богословските му проучвания и произведенията му върху този въпрос, които са забележителни, да се отделят по някакъв начин от нея. И така, свързан с паметта на Адриана фон Спейр беше ръководил кръга на своите приятели.

 

***

 

7. Задушевността с Бога – Христос като жених – от мистичната сватба до силното желание и жаждата за Бога – търсейки Христос

“Защото твоят съпруг е Творецът ти, чието име е Господ на Силите; и изкупителят ти е Светият Израилев, който ще се нарече Бог на цялата земя.” (Ис. 54:5)

“И ще те сгодя за Себе Си завинаги; да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, в милосърдие и милости. Ще те сгодя за Себе Си във вярност; и ще познаеш Господа.” (Ос. 2:19-20)

“Нека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по-желателна от виното. Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като излеяно масло; затова те обичат девиците.” (Пес. 1:2-3)

Винаги ще съществуват хора, които ще тълкуват погрешно това, което е чисто духовно и символично, тълкувайки го по плътски начин. Духовната сватба е божествен съюз с Бога. Също така, всичко, каквото е написано с вдъхновението на Светия Дух трябва да се тълкува по чисто духовен начин. И езикът на човешките отношения се използува тук символично.

Арх. Василий Кривошеин пише:[55] “Езикът на Симеон в този Химн разстрои много негови съвременници, както продължава и днес все още да разстройва някои, които са алергични към речта на мистиците.”

Арх. Василий казва,[56] че “в своите Морални Слова, Симеон очертава отново и подробно пътя на човека към Бога, накрая на който пада изтощен. И тогава така желаният Бог му се явява и го въвежда в брачната стая, където става мистичната сватба. Така, след като среща Бога с изпълнението на заповедите:

“и когато се скрие от очите му, той тъгува и започвайки пътя пак от началото, тича по-бързо, по-припряно, по-сигурно; гледа надолу, върви замислен, гори от спомена, изгаря от желанието, разпалва се от надеждата да го види отново. И когато, тичайки много, се умори и не успява да стигне, а пада долу изтощен, без да може да тича, тогава вижда гонения и стига до бягащия и държи този, когото желае; излиза целият от света и забравя всичкия този свят, свързва се с ангелите, смесва се със светлината, вкусва живота, преплита се с безсмъртието, наслаждава се на сладостта, изкачва се на третото небе, бива грабван в рая, чува неизразими думи, влиза в брачната стая, доближава се до брачното легло, вижда жениха, участвува в духовната сватба, изпълва се с мистичния кратер, угоеното теле, животворния хляб, питието на живот, неопетнения агнец, мисловната манна, наслаждава се на всички онези блага, на които нито ангелските сили не смеят разбира се да хвърлят своя поглед.” (Морално Слово 6.5)

Арх. Василий обяснява, че Свети Симеон иска да прегърне ръцете и краката на Христос, да види лицето му:

“Христос мой, дай ми да прегърна краката ти, ръцете ти да целуна много пъти, ръцете, които ме създадоха със слово, ръцете, които неуморно съградиха всичко! Дай ми от тях да пълня ненаситно, лицето си ми дай, Слово, да съзерцавам, дай ми да се радвам на неизказаната ти красота, гледката ти да гледам с ума си чувствено, гледка, която е тайна, невидима гледка, гледка ужасна.” (Химн 24.1-10)

 

Да стане невеста на Христос означава да участвува в Кръста Му. Това каза Христос на Васула от самото начало:

“обичам те, каквато си… бъди Моя невеста, Васула; […]

-Не зная как да бъда Твоя невеста, Иисус?

-ще те науча да бъдеш Моя невеста, любима;

-Ще нося ли някакъв символичен знак, Господи?

-ще те оставя да носиш Кръста Ми; Κръстът Ми се провиква за Мир и Обич;”[57]

 

Свети Симеон казва:

“Далеч от света седя в кревата си и докато се намирам в килията си, този, който е вън от света и се е освободил от него, гледам и с него говоря и смея да кажа, обичам го и ме обича и той. Храна и прехрана достатъчна е само взорът и съединен с него надвишавам небесата, това зная добре, че е истинско и сигурно, тогава къде обаче е тялото му не зная. Зная, че слиза в мен недвижимият; зная, че виждам този, който е невидим; зная, че този, който е отделно от цялото творение ме взема в себе си и ме крие в прегръдката си и тогава се намирам вън от целия свят.” (Химн 13.63-75)

Веднъж Иисус поиска от Васула да Го целуне (това шокира някои и ги разбеси). Пред несравнимата красота на Иисус, тя се почувствува веднага като прокажена, двоумеше се. Чувствуваше се ужасно неудобно поради дълбоката си нищожност. Искаше да отрече. Иисус обаче се опита да я убеди, че ни обича всички независимо от духовната ни проказа и че сватбата с Него възстановява и лекува душата ни. Следва съответното послание:

“Позволи Ми да те целуна […]

“Иисус ме целуна по челото, оставяйки в екстазно състояние духа ми. Как бих могла да го опиша? В продължение на два дена се чувствувах куха, прозрачна. Остави ми превъзходно чувство на покой в душата. Диханието ми сякаш минаваше през дробовете ми и преливаше цялото ми тяло, давайки ми усещането, че съм превърната във въздух.”[58]

Сега, нека сравним това, което казва за Христос Свети Симеон:

“Защото – чуваш ли? – всеки ден става Жених и невести стават душите на всички, с които се обединява Творецът, и те, в замяна, с Него, и става сватба, и се смесва с тях духовно по начин присъщ на Бога, без да ги насилва въобще, далеч от мен тази мисъл! Но дори да ги взема вече насилени, обединявайки се с тях, моментално им възвръща цялостта, и това, което преди беше замърсено от корупцията, в очите им е само свято, некорумпирано, и съвършено излекувано. Те възхваляват Милосърдния, биват завладени от Красивия, обединяват се изцяло с пълната му обич; или по-скоро, получавайки, както казахме, святото му семе, те притежават в себе си целия Бог придобил форма.” (Химн 15.220-231)

“За покаяние, смятах, че той [Христос] ме позова, и веднага щом ме повика последвах Господаря. Така, когато тичаше тичах след него, гонех го, ако си тръгваше, както кучето заека. Когато Спасителят се отдалечи от мен и се скри, не ме оставиха надеждите ми нито погледнах назад, смятайки, че го бях загубил; а на мястото, където се намирах сядах и скърбях и се провиквах в плач към Господаря си, който се беше скрил. И така, както се търкалях в прахта и както се провиквах, идваше и го виждах пред себе си. Скачах, виждайки го и се втурвах да го сграбча; бързо той си отиваше и тичах упорито и сграбчвах често за краищата на дрехата му. Спираше се той за малко и радостта ми беше голяма, но пак ми избягваше и пак го гонех и така веднъж да бяга той, веднъж да спира, да се крие, да се появява, не се обърнах вече назад, не се обезсърчих никога...” (Химн 29.50-82)

Харесва Му на Господа да Го търсим и да тичаме подире Му. Затова оттегля за малко Светлината Си, но не съвсем. Така, прави душата ни да жадува повече, да цели небето, търсейки Него. Криейки се за миг, Христос прави душата ни да жадува и да гори от желание още повече за Него. Когато обаче Христос оттегля за малко Светлината Си от нас, душата въздиша за този, когото обича и не го чувствува вече до себе си, както преди.

Ето какво казва Васула на Христос, при един от тези моменти:

            “С тревога в духа си се моля на Теб

                        и Те питам:

            Къде са тези Очи

                        толкова любящи върху мен?

            Къде е моята Обител,

                        Свещеното Ти Сърце?

            Защо не мога да чуя Гласа Ти

                        или да почувствувам

            Присъствието Ти?

                        Дали загубих Приятелството Ти

            заради моята безчувственост?

                        Дали загубих Дружбата Ти,

            о, Свети на Светите?”[59]

 

В друг един момент, по време на поклонение в Светите Места, Васула казва:

“Знаеш колко много сърцето и душата ми стенат от обич към Теб и как копнея, о, как копнея безспир да Те съзерцавам в степен да се губи умът ми! ЙЕСУА, знаеш как жадува душата ми за Теб, тогава защо ми обърна Гръб? ЙЕСУА, защо Ти доставя удоволствие да разкъсваш всяка жилка на сърцето ми?

Ти направи от мен Мишена за Своя Лък, хвърляйки една след друга стрелите Си по мен. Трябва ли да се прикрия от дъжда на стрелите Ти? И след като сега Те загубих, как ще се справя сама? Доведе ме, изминавайки целия този път, за да ме напуснеш? ЙЕСУА, загубих всякакво желание за живот сега, когато Ти си замина… но кажи ми поне причината за внезапното Ти решение! Справедливо ли е от Твоя страна да ме доведеш в родината Си и да ме пренебрегнеш? Да не би да промени мнението Си за мен?

О, Верни мой ЙЕСУА, провиквам се към Теб, но Мълчанието е единственото, което чувам. Намирам се в сърцето на Твоята родна страна, но Ти не проявяваш никакъв интерес към жалката ми душа. Когато отидох при портите на Йерусалим, когато се настаних в страната Ти, едва бях влезнала в нея и възхваленията ми отекнаха във всяко ухо. Влизайки в града Ти, Ти ме остави да се надявам, но едва влезнала в него, лиши душата ми от Светлина Cи. Когато биваме лишавани от Твоето Присъствие, Сърцето Ти не го ли чувствува?

По Своя инициатива прокара път, за да стигна до Теб и сега се радваш, спускайки ме в тъмнината. Нощта е единственият ми съпътник. Ако минеш покрай мен, няма да Те видя… Ако ме докоснеш, няма да Те усетя, нито ще забележа Твоето Присъствие. Как тогава ще вървя сега без Твоята Светлина? Изпълнена съм със страх пред тази празнота. Защо го правиш това на Своята вярна приятелка?”[60]

Свети Симеон, изпитвайки силно желание към Бога, се изразява със страст:

“Защото търсех него, силно желаех него, в който съм влюбен и ме беше ранила, ах, красотата му; бях разпален, горях и се измъчвах в огъня.” (Химн 30.373-378)

На Господ Му харесват тези любовни изблици, излизайки непринудено от сърцето ни. Много пъти Бог беше показал на Васула колко Му харесват простите думи, с които се обръща към Него, но които идват от сърцето й с пламенна обич.

“Ти си радостта ми, усмивката ми, диханието ми, живота ми и помощта ми!” беше Му казала в частност. 

И Свети Симеон беше познал същите изблици на радост:

“Ела, вечното ликуване. […] Ела, вечна радост. [...] Ела ти, когото желаеше и желае измъчената ми душа... [...] Ела ти, който стана блян на душата ми и ме накара да те желая, теб съвсем недостижимият. Ела, дихание мое и живот мой, утеха на смирената ми душа; ела, радост и слава и безкрайна моя наслада!” (Мистична Молитва, 4-23)

И Васула получи под диктовка следните слова:

“Емануил, ела, ела, Любими мой, ела да съживиш душата ми, ела да дариш живот на душата ми! о, Любими на Отеца, отворих вратата на сърцето си, трябва ли дълго да чакам, докато пристъпиш в стаята ми? и само преминаването Ти в сърцето ми ще остави след себе си следа от най-финото ухание на Твоя аромат; защото Обичта Ти ще излекува достойната ми за съжаление душа; Дух на Обич, направи ме част от Обичта Си; Емануил, ела, ела, Съвършени мой, ела да очароваш душата ми, иначе лишението ще връхлети върху окаяното ми сърце! о, Любими на Отеца, колко си Красив! Сине на Всевишния, кой е като Теб?”[61]

Ето какво казва Свети Симеон:

“Гледам те и бивам нараняван дълбоко в сърцето, да се взирам в теб не мога, но нито да не те гледам; недостъпната ти красота и неподражаемият ти образ, несравнима е славата ти и кой те е виждал и кой в дълбините ти ще види теб моя Бог?” (Химн 42.74-7)

Накрая, викът на Йеремия към Бога:

“Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен;” (Йер. 20.7)

Прототипът на всички мистични писания относно духовната сватба, която е завършеността на обичта, е Песента на Песните. Във византийския свят, измежду онези, които описаха своето изживяване, се откроява Свети Симеон. Езикът му по принцип се смята за класически от гледна точка на духовността. Читателят трябва също така да се отнесе до големите учители на вярата, които писаха за личното си изживяване. В известни случаи, Света Екатерина от Сиена и Света Мария Магдалена де Паци, съществува годежен знак, пръстен, който им беше даден. Можеше да се види, или да се види белегът на пръста.

Описанията на Свети Йоан на Кръста и на Света Тереза Авилска, разглеждащи въпроса за Седемте Обители, са многозначителни за това, че там намираме, в кулминацията им, особената благодат и върховния дар на човешкото общуване. Налага се тънко разделение между духовната сватба и степента на задушевност, която се нарича преобразуващ съюз.

Понякога от същата духовна реалност съществуват различни аспекти. Могат да се анализират някои феномени като приспособимостта към различни ситуации и човешки проблеми, както например забележителното увеличение на духовна енергия, но и на физическа, която беше получил Свети Томас Акинатски, когато го посетиха ангелите, за да го вържат с лента, която му предизвика едновременно радост и голяма болка. Но и Света Тереза Авилска, когато стрела прониза сърцето й, или Свети Филип Нери, чието сърце се уголеми. Във всеки случай, душата беше толкова привързана за Бога, че божествената сила я наводняваше безпрепятствено.

 

***

 

8. Участието в Кръста – болката, всекидневен хляб

“Ти бестрастният, пожела от незаконници несправедливо да пострадаш, за да ми дадеш, на мен осъдения, безстрастието да подражавам на всичко това, което ти пострада, о, мой Христос.” (Химн 36.7-9)

Христос казва на Васула:

 “А, и още нещо, просто едно напомняне: Аз и ти сме обединени, този, който е обединен с Мен, поема същия път, който Аз бях поел, пътя на Голгота; който следва Върховната Жертва става част от Жертвата; ти си част от Мен, остатък от Тялото Ми…”[62]

Вдъхновен, Свети Симеон казва следните слова:

“Виж сега този, който се доближава до теб и ти е приятел, този, който се намира над всички други в небесата. Ето, вървите двамата заедно; среща ви някой в пътя на живота, удря твоя Господар, удря и теб. Господарят ти не отговаря, а ти се противиш? […] И как ще станеш причастен на славата му, ако не приемаш да станеш причастен на недостойната му смърт? Наистина напразно напусна богатството, след като не желаеш, както той самият го указа, да вдигнеш кръста...” (Катехизисно Слово 27.13)

Иисус казва на Васула:

“Аз, който съм и твой Жених, бях ти предоставил най-скъпоценните Си украшения; не ти ли поверих Кръста Си, Гвоздеите Си и Трънения Си Венец?”[63]

Иисус вдъхнови Васула да Му отправя следната молитва:

“Страданието е станало

мой всекидневен хляб,

но каква чест да го поделям с Теб.

Идваш всеки ден в стаята ми

и си поделяш с мен гозбата ми.

Вечеряш заедно с мен,

поделяме си насъщния ми хляб.

Ти си моят Жертвоприносител,

неумолимо обтягаш лъка Си

и стрелите Ти падат като дъжд

върху Mишената, която избра.

Със стрелите Си накара душата ми

да подскача като върху огън.

И въпреки това, когато нямам

този хляб, питам:

‘Къде е хлябът,

който изгаря сърцата?’”[64]

 

Иисус дава дълго описание на това какво означава да си поделя Кръста Му, напомняйки й спасителната Си обич. Ето какво й разкрива Христос:

“Нека сърцето ти и душата ти да се радват! твоят Цар е дошъл при теб в голотата и в бедността ти, твоят Цар е покрил голотата ти с Обичта Си и Мира Си, и в Нежността Си те е украсил величествено с най-скъпоценните Си Украшения; не украсих ли главата ти с Трънения Си Венец? не ти ли поверих Гвоздеите Си? не поделяш ли с Мен Кръста Ми като наш венчален креват? не ти ли разкрих Красотата Си? венчах те за Себе Си; говори, дъще!

-Господи мой, никога не бих Ти казала достатъчно! Смили се над нищетата ми, имам доверие в Обичта Ти, ще бъда щастлива, жертвувайки повече.

-тогава, отвори ушите си и чуй венчалната Ми песен; зная от какво си направена: пръст и пепел; излез от меланхолията си, вдигайки главата си, погледни Ме… Аз съм Този, който те възкреси и който пази душата ти в спокойствие и тишина; обгърната в Обятията Ми пазя душата ти; дадох ти всичко необходимо, за да се издигне душата ти при Мен;

показах ти Безмерното Си Милосърдие и те облагодетелствувах, давайки ти да пиеш от Моята Чаша, нали? старай се да Ме радваш, дъще; търси Моите Пътища, Пътищата Ми са Свети, затова внимавай да не се оплакваш за нищо; винаги се намирах до теб, водейки те; идвай винаги при Мен с простота в сърцето, Васула Моя, тъй като дните ти на земята не са освен преходна сянка, повърхностно преминаване, което ще изчезне; нищо няма трайност на земята;

затова пази повелите Ми и следвай Заповедите Ми; поверих ти най-Скъпоценното Си Украшение; пази Го, прегърни Го и здраво Го дръж; Кръстът Ми на Мир и Обич ще е сладкото мъчение на душата ти; готовността ти да поделиш Кръста Ми трябва да е горещ пламък в теб така, както е в Мен, жаждата ти за Кръста Ми трябва да се увеличава, както Моята; сега трябва да осъзнаваш как показвам Обичта Си; да, позволявайки ти да страдаш;

душа! превърнах сушата ти в бликащ извор, враждебността ти спрямо Мен в нежност, апатията ти в жар за Кръста Ми, летаргията ти в носталгия за твоя Дом и твоя Отец; радвай се, душа! Царят ти сне плащаницата покриваща тялото ти и те възкреси, както беше възкресил Лазар: за да те притежава;”[65]

Бавно, но сигурно душата на Васула започва да схваща Обичта на нашия Господ и как силно желае да ни види да станем Негови копия, живи разпятия. Васула Му казва:

“Xубаво e за мен да страдам, (Пс.119:71) за да науча по-добре повелите Ти. Зная, че от Обич ме караш да страдам. Даваш ми в изобилие Обичта Си, тъй като направи от мен Своe потомство. Зная, че обучаваш тези, които обичаш. Ти си, Господи, поглъщащ Огън!”[66]

Мястото на болката в християнския живот, в духовния живот, бива разбираема от гледна точка на Кръста на Христос. Светът е изпълнен с болка и е вярно това, което казват, че трагедията на много хора са загубените болки в живота им. Защото често срещаме илюзията, че през болката хората ще спечелят, неизбежно ще се подобрят. Обаче, в действителност, мнозина стигат до тъгата, отчаянието, мнозина слагат дори край на живота си, защото болката им е станала непоносима тежест. Безмислено е да се желае болката на другите, с надеждата, че ще ги направи по-добри.

Единствената болка, която прави добро е болката преобразена от Кръста на Христос. Този е резултатът, който се получава при онези, които страдат и при онези, за които страдат. Само Господ знае каква болка могат да понесат тези ученици, без да изгубят надеждата. Когато душата стигне до такава степен на дълбока задушевност с Христос, всяка аномалия или отклонение, както садизмът и мазохизмът, са изключени. Болката се преобразява постепенно от обичта.

 

***

  

9. Там, където Христос се назовава “Дух”

Васула беше много критикувана за това, което Христос каза на 4 декември 1986:

“... помни, че си дух и че Аз също съм Дух  и Свят; живея в теб и ти в Мен;”

Преди да се позовем на Свети Симеон, нека видим какво казват Писанията:

            “Бог е Дух.” (Йн 4:24)

            и

“А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода” (2 Кор. 3:17)

и още

“... както от Духа Господен” (2 Кор. 3:18)

 

Свети Симеон ни казва:

“При всички други случаи обаче същото наименование или сравнение е придавано в частност и на Тримата; например, ако кажеш “светлина”, всеки един от тях е за своя сметка светлина, и Тримата са една само светлина. Подобно, “вечен живот” е и всеки един от тях Синът, Духът, Отецът, Тримата са един само живот. Богът Отец е следователно Дух, и Господ е Дух, и Светият Дух е Бог. Всеки един от тях за своя сметка е Бог, и Тримата заедно са Бог; единствен е Бог над всичко, Творец на всичко, и Всеки е за своя сметка и Тримата са единственият Демиург на вселената и са Бог.” (Катихизисно Слово 33.7)

“Защото несътворен е Бог, а ние всички сме сътворени, той е нетленен, ние тленни и прах; Дух е той в естеството си над всеки дух, след като сътвори духовете и е техен Господ.” (Химн 42.113-116) 

Иисус съвсем не казва, че Отецът е станал човек като него, когато казва “който е видял мен, видял е Отеца” (Йн 14:9). Не казва също така, че е Светият Дух, когато казва, че е Дух. Като Бог, е духовно същество, както и ние, които сме човешки същества, притежаваме даден духовен елемент, който е душата ни.

 

***

 

10. Христос и Преданията катo “облекло”

“... защото ни обгръща изцяло в своя блясък, обгръща ни и ни стопля със славата на Божествеността си, назовава се дреха и така казваме, че се обличаме в Него.” (Морално Слово 7.14)

 

В следващия откъс, както и в много други, Христос говори на Васула с метафори. Васула не разбира и приема словата Му в буквален смисъл, Той обаче я успокоява: накрая тя ще разбере. Ето какво й казва на 4 май 1988:

“Желая да поставите около себе си Пояса даден ви от Мен, който ще представлява: детската-вяра, която Ме радва; да, нека този Пояс бъде като символ; желая да сте боси; бъдете като монаси; желая да носите Дрехите Ми от Миналото;”

Васула изтълкува буквално тези слова на Иисус, но усещаше, че това, което й казваше не би трябвало да се разбира в материален смисъл и че “дрехите” имат символично знаение. Въпреки това Го попита:

Кои са, Господи?

-Дрехите Ми са Прости;

-Любими Господи, възможно е да сметнат, че сме Секта!

-ах, Васула! колко малко разбираш! дъще, ще те просветля и ще ти кажа какво имам пред вид под това да носите Дрехите Ми от Миналото;”[67]

Васула се позовава на този откъс, за да покаже, че трябва да носи Преданията на Христос, както ни ги беше поверил и не трябва да се променя дори една йота. Това, което Христос иска от нас е да съхраним Преданията Му и да не оставяме да ни отвличат вълните на крайния модернизъм.

Това е интересен пример, където Христос, за да говори на Васула, използува същия метод като този, с който Духът Му беше вдъхновил Свети Симеон.

 

***

 

11. Видението на Йезекиил за сухите кости

Христос обяснява, че със Светия Дух, Животвореца, сухите кости (тоест ние) ще се възвърнем към живот. Христос сравнява разпръснатите и сухи кости с разделените части на Църквите. Християните са разпръснати, и поради разделението си приличат на сухите кости във видението на Йезекиил.

Един ден обаче, Христос ще прослави Тялото Си, обединявайки разпръснатите кости, за да направи от тях едно тяло, тяло, което ще се преобрази в божествено Тяло, защото Диханието на Светия Дух ще лъхне в него. Изглежда, че след като Христос възстанови единството между Християните, това Тяло (Църквата) ще излъчва такава светлина, че ще привлече всички други (не Християните) да участвуват и те в това Тяло.

“Предостави живота си като изкупление и ела с Мен в долината на Смъртта;[68] там ще излея Духа Си, там ще излея Обичта Си, за да съживя всяка суха кост; в тази долина е твоята работа, Васула; възнамерявам да я напоя с Реката на Живота; Аз, който съм Възкресението и Животът, ще направя да се разцъфтят сухите кости на тази Долина; ще покажа Състраданието Си и Обичта Си, възкръсвайки мъртъвците от техните гробове, отвеждайки ги в Моя Дом; и заедно с Мен в Дома Ми, масата им ще бъде пълна, ще напълня чашата им до преливане и Свещеното Ми Сърце ще бъде Светият им Другар; ще направя едно единствено Тяло от всички тези сухи кости разпръснати сега в Долината на Смъртта; да, като видението на пророка Йезекиил,[69] ще ти поставя същия въпрос: ‘тези кости могат ли да живеят?’

-Не. Не без Твоята намеса. Не, без да вдъхнеш живот в тях, Господи мой, тъй като са съвсем сухи и безжизнени.

-ще ги съживя; Аз съм Възкресението; ще поставя сухожилия, за да съединя разпилените кости,[70] след това ще поставя плът върху тях, ще ги покрия с кожа и ще им дам дихание, за да живеят; ще направя от тях[71] едно единствено Тяло… и ще им възвърна живота; ще изпратя Светия Си Дух да лъхне в ноздрите Му[72] всемогъщо Дихание, което ще Го съживи и ще Го изправи наново на крака, за да Ме Прослави; ‘от Престола Си ще излея кристално чиста Вода[73] върху вас,[74] за да ви измие от всякаква замърсеност и ще излея Светия Си Дух да живее насред вас; Светият Ми Дух ще ви бъде даден, за да стане ваше Сърце; след това, ще помажа Аз Самият това Тяло и светлината, която ще дам на очите ви[75] ще бъде Моята Собствена Божествена Светлина, ще произходи от лъчезарната Ми Слава[76] и като воин ще крачите безстрашно, тъй като ще бъда вашият Факел[77] вървящ пред вас, за да ви показвам пътя; няма да се нуждаете от светлината на светилник, защото Аз Самият ще бъда вашата Светлина;[78]

всички други нации[79] при вида на Красотата ви ще следват вашите стъпки, носейки съкровищата и богатствата си,[80] за да ви ги поднесат, както и самите себе си; и ще поставя в ръцете ви[81] железен скиптър, обличайки ви във величие и блясък…’ по този начин Духът Ми накрая[82] ще обедини всеки един от вас и всеки ще повярва, че Отецът е, който Ме изпрати,[83] всеки ще разпознае в Мен Жертвения Агнец;[84][85]

Намираме в писанията на Свети Симеон, че и него Господ го беше вдъхновил да подходи към видението на Йезекиил.

“Наистина, и да свърже някой кост с кост и става със става, - приложи го, ако искаш, за деянията и за придобиването на добродетелта, - няма никаква полза, ако отсъствува Този, който може да изтъче върху тях плът и нерви; но дори да приемем, че направи това и да свърже ставите с нервите, и покрие мъртвите кости с плът и кости, и ги оформи в тяло, пак няма да има никаква полза, след като е лишено от диханието, което го оживява и го движи, тоест пусто е откъм душа. Така трябва да мислиш, че става с мъртвата душа; и да пренесеш интелекта си във вътрешността на нейните членове и да видиш да се изготвят всички практики, тоест постът, бдението, спането на пода, твърдият креват, неимотността, немиенето и всичко, каквото следва от това, да се свързват помежду си, да следват едните другите, да съставят и някак си да съставляват неразделно тялото на душата. Коя е тогава ползата, ако това тяло лежи без душа и без дихание, след като в него не е Светият Дух? Защото само той, когато дойде да живее в нас, свързва тези умъртвени добродетелни практики, като бездушни членове разделени помежду си, с нервите на духовната сила, и Той ги обединява в обичта към Бога; тогава ни прави нови от стари и живи от мъртви, каквито бяхме, няма за душата друг начин да живее.” (Морално Слово 7.12) 

Известният откъс на Йезекиил се тълкува по подобен начин от тези двама автори с много различно минало всеки един от тях, но с подобна мисъл. “Костите”, които ще се възвърнат към живот, ни карат да мислим за днешните разделения в Църквата и за начина, по който Христос ще съедини членовете. Общата рамка е учението на мистичното Тяло, с прекрасния синтез с учението за спасението чрез Смъртта и Възкресението на Христос. През всичко това, прониквайки навсякъде, се намира навсякъде присъствието на настойчивостта на Иисус, че със силата на Светия Дух ще предостави Своите благодати, включително и Своето милосърдие.

 

***

 

12. Душата ни, рай за Господа

Много пъти Господ каза на Васула: “Бъди Мое небе.” Богородицата, и тя, иска от нас да позволим на Иисус да превърне душата ни в прекрасна градина, където Царят на царете да може да си почива. Светият Дух превръща душата ни в небе за Неговото Величие. Ето какво казва Свети Симеон за Светия Дух.

“С душата ми обедини божествения си Дух и го постави да обитава във вътрешността ми; Той е наистина единственото дърво на живота, Той, който в каквато и земя да се засади, тоест в душата на човек, в каквото сърце пусне корени, веднага пресветъл рай го прави, с всички красиви растения и дървета украсено и всякакъв вид плодове, цялото обсипано с цветчета и благоуханни лилии. И това са смирение, радост и мир заедно, съчувствие и благост, траур, дъжд от сълзи, една странна наслада в тях, блясъкът на благодатта ти блестящ във всички, които се намират вътре в рая.” (Химн 47.7.18)

И ето какво казва Иисус на Васула:

“О, ела, силно желая да ти кажа нещо; небето Ми е в теб, защото се чувствувам прославен и отморен; [...] радвам се в теб; обичай Ме неограничено, поправяйки за онези, които Ме забравят и само умножават раните Ми; обичай Ме, Васула, лекувайки любимите Ми души; бъди Моето небе;”[86] 

И отново, още веднъж, Господ казва на Васула:

“бъди Мое небе...”[87]

Свети Симеон казва:

“Няма да затръби, ако не духне музикантът, така и аз без теб съм наистина бездушен. Без душа е невъзможно за тялото да действа, така е невъзможно душата да се движи, ако няма Духа ти, Спасителю мой, правейки каквото определяш.” (Химн 47..23-27)

Иисус казва на Васула:

“зная, че си безпомощна; зная, че си слаба; виждаш ли, нищо не можеш да направиш без Мен;”[88]

Тук, паралелизмът подчертава факта, че душата ни има абсолютна нужда от Христос: “без мен не можете нищо да направите”. (Йн 15:5) Нека си спомним думите на Иисус към Света Екатерина от Сиена: “когато не казах нищо, нямах нищо пред вид”.

 

***

 

13. Блаженства и Молитви към Пастиря

Както на Свети Симеон, Бог продиктува на Васула Блаженства, които приличат доста на тези от Евангелието. Нека видим първо няколко Блаженства, вдъхновени на Свети Симеон, за които Арх. Василий Кривошеин казва[89], че в тях човек вижда добре “божествената Светлина, която ни разкрива Христос и на когото е славата”:

“Но блажени са тези, които приеха Христос дошъл като светлина в мрака, защото те станаха синове на светлината и на деня. Блажени са тези, които се облякоха в светлината му, защото вече са облекли сватбените одежди; те няма да бъдат вързани за ръцете и краката нито ще бъдат хвърлени във вечния огън. […] Блажени са тези, които вкусват всеки път неизказаната светлина с устата на интелекта си, защото те ще вървят с благоприличие, както подхожда на деня и ще прекарат времето си в радост. Блажени са тези, които познаха още тук светлината на Господа като да е той самият, защото те ще се представят при него без да се объркат в бъдещия век. Блажени са тези, които живеят непрестанно в светлината на Христос, защото те и сега и във вековете са негови братя и сънаследници, и винаги ще бъдат. Блажени са тези, които запалиха сега светлината в сърцето си и я запазиха неугасима, защото, излизайки от този живот, ще отидат в блясък пред Жениха и ще влезнат с него в брачната стая, носейки факели.” (Морално Слово 10.31-38)

През април 1991 г., Господ продиктува на Васула следните Блаженства:

“Благословени са тези, които работят за Мира; ще благоденствуват в Мира Ми и ще излъчват Светлината Ми за вечни времена;

- благословени са милостивите; ще намерят Милосърдие в Съдния Ден;

- благословени са великодушните души, които си поделят Чашата Ми; ще бъдат назовани наследници на Спасението Ми;

- благословени са тези, които се венчаят за Мен; същата радост, която изпитвам Аз като Жених, ще изпитат и те в Деня, когато ще Ме срещнат лице срещу лице;

- благословени сте вие, които не приехте друго показание освен Едната и единствена Истина, която Аз Самият ви дадох; казвам ви: елате! елате в Царството Ми да си поделите с Мен всичко, каквото имам;

- благословени са тези, които не се обособяват под Святото Ми Име, а показват единството си чрез смирение и обич; ще бъдат наречени Пилони и Основа на Божието Светилище;

- благословени сте вие, които вярвате, без да виждате; радвайте се на Благодатта получена от Отеца Ми и се молете за онези, които все още не са получили тази Благодат;

- благословени сте вие, които приемате да бъдете бичувани, унижавани и заковавани с Мен на Кръста и които носите белезите на Тялото Ми върху своето; стаята ви на Небето ще бъде отворена, за да ви приеме и възнаграждението ви ще е голямо;

- благословени са тези, които пазят Свято Името Ми; когато зоват и искат в Името Ми, ще чуя;

- благословени са малките, които Ме възхваляват и Ме боготворят; в тях ще извърша големи неща;

- благословени са верните, които спазват Заповедите Ми и които не променят от Писанията нито чертичка от това, което беше написано; Царството на Небето им принадлежи;

- благословени сте вие, Моите агнета, които заради Мен бивате гонени като дивеч от кръвожадните вълци; защото поделих един до друг с вас гозбата ви, казвам ви, нито едно ваше страдание не е напразнo…”[90]

Свети Симеон предоставя на Пастиря следната гореща молитва:

“Да, добри овчарю, благ и съчувствен, който искаш да се спасят всички онези, които вярват в теб, смили се и се вслушай в тази моя молба […] Умолявам те, смили се, ти, който си изпълнен с милосърдие, и направи, каквото е нужно за нещастната ми душа, защото само ти си Бог Приятел на човека, нетварен, всемогъщ и наистина без край, живот и светлина на всички онези, които те обичат и които са толкова обичани от теб, Приятелю на човека.” (Химн 47.69-81)

Веднъж, Бог вдъхнови Васула за тази молитва:

“Господи мой, Рационализмът, Модернизмът, Сектите и Атеизмът заляха Славата Ти, оскверниха Светия Ти Храм и замърсиха Свещеното Ти Име. Превърнаха Светилището Ти в купчина развалини. Оставиха при минаването си

труповете на децата Ти плячка на лешоядите. Колко още ще бъдеш далеч от нас, Господи? Дълго ли?

ПАСТИРЮ! Къде си? Oтстъпничество поглъща стадото Ти и Рационализъм събаря кошарата Ти, побързай грижовно да се намесиш, едва ли можем да бъдем сломени повече от това; помогни ни, Боже Спасителю наш, за честта на Святото Си Име. Нима не сме Твой народ? Стадото, което пасеш.

Пастирю? Колко още, Пастирю? Защо забавяш стъпките Си? O, прокарай пътя Си върху тези безкрайни развалини: Отстъпничеството надава рев там, където се намира Сърцето Ти, решено да унищожи всичко, каквото направи Ръката Ти.

Пастирю мой, провиквам се към Теб високо, силите ни се изтощават, затова кажи ми, колко още трябва да чакаме? Дойде времето да проявиш Милосърдие към нас, чуй стенанията ни и нека викът ни да стигне до Теб!”[91]

Християнското послание е просто, разнообразно, дълбоко, достъпно за хора от всички социални нива. Съществува постоянният риск да се изтълкува погрешно, да се изопачи, да се намали прекрасното му съдържание. Единственият му пазач е самият Иисус Христос, в сърцето на всяко вдъхновение, на всяко усилие, на всеки размисъл. Предотвратява всякаква опасност, както например, да се оформи религията Му в скована система от строги заповеди и печални лишения.

Едно такова впечатление може би дават онези, които проповядват Кръста на Христос, пропускайки Неговите Блаженства. Беше време, когато се отдаваше голямо внимание на Страданието, а Възкресението се отстраняваше или го гледаха като събитие, което се отнася само до някои нужди на християнската апологетика: “твърди, че беше Богът, възкреси се от мъртвите, следователно беше Бог”. Понастоящем, преоткрихме пълното чувство на Великденското Тайнство, Страданието и Възкресението вързани в една изкупителна реалност. Освен това, разглеждайки кодекса на поведение на Христос, трябва да вземем изцяло пред вид обещанията съдържащи се в Блаженствата. Трябва да признаем, че светиите притежават тайната на щастието, че болката се превъзмогва чрез християнската радост, че не съществува по-голямо удовлетворение от благословията на Иисус Христос върху този, който е задушевен с Него.

С подобна духовна перспектива, предлагам да се четат програмите на блаженствата разкриващи се в горните откъси от Свети Симеон. Между другото, утешаващо е да намира човек такава прилика между двамата автори и ученията на самия Учител, както ни свидетелствуват разказите в Евангелието. Осемте блаженства, през вековете, са вдъхновили у учениците на Христос харта на щастие посредством прямостта. Словата на Свети Симеон и на Васула могат да ни насърчат да задълбочим своя отговор на Блаженствата.

 

***

 

14. Пълното откъсване

Арх. Василий Кривошеин казва[92], че Симеон настоява много на този съзнателен характер на духовното изживяване. На друго място, говорейки за:

“плодовете на Светия Дух (...), които са обичта, радостта, мирът, невиността, кротостта, вярата, благостта, смирението и всеобхватното въздържание, които ги следва с блестяща последователност божественото знание, мъдростта на Словото и бездната на скритите значения и тайнства на Христос.” (Морално Слово 8.9)

Симеон описва промяната, която претърпява човекът, и която нарича “зачеване на Светия Дух” извършваща се в неизказана радост, когато стигаме в бездната на смиреността:

“Който влезе в тези тайнства и получи високо качество, се изменя в добрия смисъл и вместо човек става ангел, общувайки тук с хората що се отнася до тялото, а в небесата обикаля с духа си и се среща с ангелите и се разширява в обичта към Бога от неизразимата радост. До тази обич човек никога не може да се доближи, ако не пречисти първо сърцето си с покаяние и изобилни сълзи...” (Морално Слово 8.9)

На 27 юни 1987, Васула има подобно преживяване, което описва след изживяното пречистване:

“Сега започвам да осъзнавам; pазделила съм се. Тялото ми се движи наоколо, без обаче душата ми да е в него. Душата ми, Боже мой, я взе Ти. Чувствувам се като празен труп. Напълно откъсната. Имал ли е някой подобно преживяване? Да мисли, докато е буден и съзнателно само за Бога? Случвало ли му се е да има усещането за Бога 24 часа в деня всеки ден и за повече от една година? И в минутата, когато мислите ми се отклоняват, усещам една Ръка да ми обръща главата и виждам насреща си усмихнатото Лице на Иисус. Учудвам се и аз самата как все още смогвам с други неща!”

“Уча се какво има пред вид Бог под пълно предаване. Да съм откъсната. Да изоставя всичко и да Го следвам. Думите Му са символични, не се отнасят до материята. Да се предам, направих го, обичайки пръв Него и над всичко, приемайки да направи с мен, каквото желае. Да бъда откъсната, да, до такава степен, че да се откъсна от тялото си, т.е. да осъзная, че имам душа, която иска, желае да се откъсне от тялото, за да се присъедини към Него и да следва само Него. - Да страдам. Да, страдайки, че не съм с Него, че съм все още материя на земята, имайки чувството, че тук съм като вдовица. Да страдам. Знаейки, че трябва да продължа всекиднeвния си живот, един материален живот.”[93]

Всички големи духовни автори настояват на себеотрицанието или на пълното откъсване като необходима предпоставка за напредъка. Това е закон установен от самия ни Господ. Истина е, че беше недоразбран, неправилно изтълкуван.  Той беше възприет като умъртвяване, което има своето място в духовния живот, но е различно. Съществуваха и лоши хора, които се умъртвяваха, които бяха в състояние да се отрекат от някои неща, които ги радваха и наложиха същата дисциплина и на другите. Някои се оказаха егоистични чудовища. Критерият е способността ни да даваме на Бога цялото си същество.

 

***

 

15. Символът на Дървото на Добродетелите

Арх. Василий Кривошеин казва[94], че Свети Симеон “ни дава символична картина на едно дърво, върху което е присадена обичта, която съзерцаваме заедно с други добродетели, особено вярата и надеждата”:

“Така надеждата, след като беше посадена във вярата и беше полята в нея от покаянието и сълзите, и след това беше обляна от светлината ти, се вкорени и се разви добре. По-късно дойде ти самият, добрият майстор и създател, за да отсечеш с ножа на изкушенията, тоест смиреността, излишните клонове на мислите, които изкачат нависоко, и в самата надежда присади святата си обич като корен на дърво. Виждайки я да расте с всеки ден и да ми говори вечно, по-скоро, че ти чрез нея си, който ме учиш и ме осветляваш, сякаш надхвърлих вече всяка вяра и надежда.” (Благодарствие към Бога 2.12)

Ето един съответен откъс от Васула:

“Васула Моя, Обичта идва на първо място; Аз съм Бог на Обич; спомняш ли си какво те учих, че Обичта е Коренът? дадох ти пример с едно добро дърво носещо добри плодове; това дърво е Съвършеното Дърво, тъй като коренът му е Обич; клоните му са все добродетели и всичките добри; без Корена на Обич, това дърво няма да има добродетели и следователно няма да има плод; когато видиш дърво неносещо плодове или с гнили плодове, знай, дете Мое, че коренът му е направен от най-лошите злини, които съществуват; казвам ти тържествено, че Коренът на всички добродетели се нарича ОБИЧ; Аз съм Обичта, Аз съм Коренът, който те храни, разхубавявайки те; ела, бъди в Мен и ще живееш вечно!”[95]

В същия дух говори и Свети Симеон:

“И от добродетелите първа, царицата, най-важната е наистина обичта. Тя е главата на всички, тя е тяхната одежда и слава.” (Химн 17.474-478)

На 13 ноември 1991, Васула получи следното послание, където Вечният Отец ни сравнява с дървета:

“Както се разхождах покрай една река видях едно плаващо дърво[96] повлечено от светското течение; наведох се и го извадих от потока, занесох го у Дома и го посадих в Градината Си на Насладите; от парче сухо дърво, направих от теб Дърво; казах: “расти! расти и пусни корени в Градината Ми, в Моята Собственост; и разпръсни уханието на цветчетата си, за да смекчиш Справедливостта Ми;” казах: “реколти от плодове ще даваш всеки месец и листата ти ще бъдат лек за мнозина;” от време на време Ми доставя удоволствие да те кастря; за Мен е радост, гледайки цъфтежа на цветята ти и постоянния растеж на плодовете ти; единствено Водата[97] от Светилището Ми[98] може да ти даде растеж и Живот; Аз, Яхве, ще бдя за твоето преуспяване; доставя Ми удоволствие да събирам от време на време по пътя Си парчета от плаващи дървета;[99] мога да дам живот на всичко, каквото събирам по пътя Си;”

И отново, една библейска метафора, потвърдена от Учителя, който ни даде като критерий да съдим дървото по плодовете. Съответните фрази са много просветителни, дори и с упоменаването на корена в писанията на Свети Симеон и на Васула.

 

***

 

16. Тайнствено изживяване на Божествената Ръка

Арх. Василий Кривошеин ни казва[100], че “Бог протяга на Симеон всемогъщата си ръка, след това я оттегля”.

“Благодаря ти от все сърце, защото не ме остави в мрака да лежа, а ме докосна божествената ти ръка, която щом я видях се изправих целият в радост; защото светеше по-ярко от слънцето. И побързах измъченият да я задържа, но веднага изчезна от очите ми и в мрака отново се озовах целият. Падам наземи, плачейки и скърбейки, търкалям се тук и там, въздишайки от болка, силно желаейки да видя отново божествената ти ръка. Протегна я към мен и я видях по-ясно, прегърнах я, обсипвайки я с целувки – о, добрина и безмерна милост; дава ми ръката си да я целуна сътворителят, който държи вселената със силата си.” (Химн 50.91-107)

Веднъж, Васула казвала колко би искала да се намира близо до Бога, и ето какво й казал Той:

“Васула, почувствувай ръката Ми; ръката Ми се опитва повече отвсякога да те хване и да те задържи при Мен;”[101]

Васула коментира:

“Спомням си тази Ръка, която се опитваше да хване моята и която се стремях да избегна.”

Друг път, в Гърция, имаше изживяването на Неговото Присъствие: спомня си как в онзи миг докосна божествената Му Ръка, пръстите Му бяха деликатни, ръката Му много красива. Ето какво беше станало:

“Отидох и останах четири дена в малкия остров наречен Панормит. Едва няколко къщи заобикалят големия Mанастир и Църквата на Св. Михаил. Иконата му e в човешки ръст, покрита цялата в сребро. Чудотворна е. Почувствувах сякаш нещо ме зовеше натам, затова отидох да се помоля и да поискам от Св. Михаил неговото посредничество. Преди да потегля тази сутрин за Панормит в осем часа, Иисус беше дошъл при мен в сън-видение. Не ми позволи да Го погледна, искаше само да Го чувствувам. Застана вдясно от мен  и постави лявата Си Ръка около рамото ми. Незабавно усетих Божията топлата и утешителна закрилa. Душата ми се възрадва! Позволи ми да докосна лявата Му Длан държаща рамото ми. Усетих всеки един от Пръстите Му. След това ми позволи да докосна с лявата си ръка Сърцето Му, Брадата Му, след това част от Святото Му Лице; всяка една от тези секунди потопяваше душата ми в неизказано състояние на утеха, мир, радост и спокойствие. Не беше необходимо да ми говори. Присъствието Му, толкова близко до мен, ми каза всичко. ВЕЧНО СЪЩЕСТВУВАЩИЯТ е с мен.”[102]

Когато говорим за Иисус седнал отдясно на Отеца,[103] използуваме човекоподобно изображение, което богословите оправдават без ограничение. Това е, когато става въпрос за божествените действия и качества, език, който се използува изключително в човешката действителност. Първата глава от Битието изобилствува с такива изрази. Когато Бог “избухва в силен гняв”, изразът се поставя в човешка рамка. В описанията обаче отнасящи се до Иисус Христос, Словото, което стана плът, трябва да имаме пред вид друг един фактор. Тъй като човешкият език се приспособява съвършено към Иисус Христос и съществува друг един начин да говорим за Него, който богословите наричат “общуване с идиоматизми”, характеризиране придавано на мисловния и езиковия процес, с който човешките качества се придават на Бога в Христос, и чрез Него, божествените черти на човека. Основата на тази практика е едното божествено Лице с две природи, божествената и човешката, обединени в Христос.

Отците на Църквата ни дадоха догматичното обяснение. Там, където погрешно, се казва, че съществуват две лица, както при Несторианците, или една природа, както при Монофизитите, съществува неяснота, както съществува неясното, когато божествените и човешките качества се приписват без да става позоваване на Лицето. Твърдението, че “човешката природа е божествена” е неоправдано. “Иисус е божествен” е оправдано. В горните позовавания, които са интересни и те от гледна точка на приликата, понякога е човешката ръка на Христос и в други случаи, ръката на Бога, за което става въпрос човекоподобно.

 

***

 

17. Мистичен обзор на светло кълбо 

Свети Симеон казва:

“След това виждах по-често светлина; понякога се виждаше в мен, и тогава душата се наслаждаваше на покой и мир, други пъти се виждаше някъде вън надалеч или се скриваше напълно, и отдалечаването й ми предизвикваше непоносима тъга, защото се страхувах, че сигурно няма вече да се появи. Но докато скърбях и плачех и показвах себеотрицание и покорство и смирение, ми се представяше като слънце, което пронизваше дебелината на облака и се явяваше постепенно сладка и кълбовидна.” (Благодарствие към Бога 1.11)

В диалог с Иисус, Васула видя и тя светло кълбо, но много по-голямо от това, което описва Свети Симеон:

“желаеш ли да научиш повече за Небесните Ми Дела?

-Да, Господи.

-тогава нека се разходим в Славата Ми;

(Намерих се да вървя в Присъствието на Бога в разкошна градина, многоцветна, изпълнена с обилна светлина, но не от обикновено слънце. Както вървях, забелязах огромно светлинно кълбо, което почти се опираше на хоризонта. Беше като голямо Слънце. Hо, което можеш да погледнеш, без да изгориш очите си.)

-как се чувствуваш, дъще?

-Красиво е и е толкова странно!

-какво виждаш?

-Един вид “Слънце”.

-да, това е Святата Ми Обител; какво виждаш около тази Светлина?

В началото ми се видяха като петна, които се движеха около Нея, но се оказа, че ca малки ангели, които Я заобикалят. Трябва да бяха милиони.

-това са херувими, които заобикалят Славата Ми; какво друго виждаш?

-Няколко стъпала водещи вътре в “Слънцето”?

-нека влезем в тази Светлина, готова ли си? извади си обувките, защото влизаме в свята територия; сега сме във вътрешността на Светлината;

(Влизайки, мислех, че ще се намеря пред ослепителна светлина, но не, всичко беше в лазурен цвят, oнова обаче, което най-много ме впечатли, беше тишината и чувството на Мир и Святост. Беше прекрасно! Бяхме във вътрешността на кълбо!)

-да, кълбо е;

(“Стената”, която ни обграждаше не беше стена, а живи същества, бяха ангели, стена от ангели и, затваряйки се като купол, “таванът” беше образуван от ангели… всички лазурни, бяха милиони, милиарди, прилепени един към друг, големи ангели, прилепени всички заедно образуващи плътна стена.)[104]

Свети Симеон казва:

“Самата светлина е Богът и ние в мрака, за да кажем по-правилно, ние сме мракът. Нито ще светне някъде другаде Бог, не се лъжете, а при онези само, с които ще се обедини преди смъртта.”

“Така че, ако блести духовно в едно сърце или един ум, като светкавица или като огромно слънце, какво би могъл да направи в тази душа, облята в светлината? Няма ли да я просветли, няма ли да я накара да открие в точно знание, че е Той самият?” (Химн 34.57-60, 78-82)

“Виждащите” и мистиците са, съзнателно или не, повлияни от Евангелието на Йоан, където елементът на светлината е толкова важен, както и словата на Христос “Аз съм Светлината на света” (Йн 9:5) се считат често ключови слова в Евангелието. Сред мистиците богослови, Свети Симеон се отличава, тъй като свързва всички свои прозрения с видението на божествената Светлина. Мракът, с неспособността си да се приспособи към Божия план, става ясен с цялото си значение от този, който, както светецът, притежава опитно знание за Бога като Светлина. Видението на светлото кълбо, на което беше свидетелка Васула – която тогава не е знаела нищо за тесния паралелизъм между нейното изживяване и това на Свети Симеон – е от всякаква гледна точка забележително.

 

***

 

18. Мистичен език на Цялостността и на Пълнотата на Бога

В статия, която обвинява Васула, един свещеник от Съединените Щати я осъди публично с твърдението, че изразът “Бог е всичко”, който придава на Васула, е еретичен. Но, свещеникът нито разви нито завърши това свое твърдение, а позоваването не е точно, след като е откъснато от контекста, така че да изглежда двусмислено за читателя. В действителност, контекстът е, както следва:

“Аз съм Всичко; Аз съм Алфа и Омега; Аз съм Вечният, Аз съм Елексирът;”[105]

Прибавяйки думите “Алфа” и “Омега”, Бог ни говори за Своята абсолютна пълнота и цялостност.

Ето какво казва Свети Симеон, за да покаже цялостността на всички блага, която е Христос:

“Наистина заповедта е над природата и възнагражденията извън границите на логичното, Христос ще стане за тях всичко, замествайки всичко.” (Катехизисно Слово 2)

“Така Христос става за нас всичко, знание, мъдрост, слово, светлина, божи проблясък, подобие, взор, пълно познание...” (Морално Слово 3.12)

В писанията на много мистици често се споменава, че Бог е всичко, че човек е нищо. Сред тези, които се изразиха по този начи е преп. Франсуа Либерман, намирайки се вече на смъртното легло.

Либерман е считан за един от най-големите мистици на деветнадесети век.

 

***

 

19. Обожествяването

Ето какво казва Свети Симеон за обожествяването:

“Считай тогава, моля, тялото за дворец, за царска съкровищница душата на всеки човек, с която се свързва Бог чрез изпълнението на заповедите, изпълва я цялата с божествена светлина и я подготвя за бог чрез своето приятелство и благодат. В това богоугодно положение стига всеки човек вървящ в пътя на добродетелите, и е съвсем невъзможно да мине отдругаде и да задмине тази или друга обител и да се намери с машина в друга.” (Морално Слово 11.4)

Когато Христос казва в посланията Си, че ще ни възвърне божествеността ни, иска да каже с това, че с нашата промяна, възобновление и обединението ни с Христос, който действува заедно с Отеца и Светия Дух, ще станем Неговото божествено отражение, “Новия Йерусалим”. С нашето покаяние, ще придобием дара да обожествяването, защото плодът на покаянието ще ни направи подобни на Христос.

Свети Симеон казва:

“Тогава творецът […] ще изпрати Божествения Дух, не ти казвам друга душа, каквато ти имаше, а Духът, идващ от Бога имам пред вид, който ще лъхне, ще обитава, ще се установи по същество в теб, ще те просветли, ще блеснеш и целия ще те преобрази, тленното ще направи нетленно и ще обнови наново дома, който вече е остарял, дома на душата искам да кажа: с нея ще направи нетленно и цялото тяло чак дотам, и о, чудо, ще те направи бог по благодат, подобен на Прототипа ти.” (Химн 44.147-165)

Днес, повече отвсякога, Бог излива Светия Си Дух, за да ни възвърне към живот, да ни обнови и да ни направи подобни на Своя Божествен Образ. Ето, в посланията, първия зов на Бога за нашето обожествяване. На 21 ноември 1988, Васула получи следното послание:

“Елате в Обятията на своя Спасител; дайте Ми прегрешенията си и ще ви пречистя и ще ви излекувам, ще ви обожествя, защото съм Божествеността; ще ви усъвършенствувам!”

В следващия откъс, Бог ни показва, че Небесните Дела имат за цел да ни привлекат към завръщане при Бог и да ни отведат в съвършенството:

“Кръстът Ми на Мир и Обич зове света за завръщане при Мен, за обич, за мир и за единство; Делата Ми ще възвърнат божествеността на човешката раса;”[106]

Ето оповестяването на новите небеса и на новата земя, на новия Йерусалим:

“няма да се забавя, още само един миг сега, много кратък миг и анатемата ще бъде снета, ще ви обновя и ще ви възвърна вашата божественост;”[107] 

Светата ни Майка обяснява какво очаква Бог от нас:

“Господ иска пълното ти предаване, за да направи от теб съвършено същество отразяващо Божествения Му Образ, този Божествен Образ, който епохата ви е загубила; Иисус и Аз не “слизаме” чрез Посланията Си, за да ви съдим; не идваме да ви съдим, нито идваме да ви осъдим; идваме при вас с голяма Обич и Милосърдие, за да ви доведем всички обратно при Нас и да направим от всички вас божествени същества;”[108]

Свети Василий Кривошеин казва:

“Това обожествяване става с покаяние и пресъществяването на Тялото на Христос. Отнася се до целия човек, тяло и душа, и става по категоричен начин с приобщяването с Тялото и Кръвта на Христос. Тогава човек се променя напълно и придобива божествен ум, облян в светлина. Светият Дух, правейки ни неуязвими, ни обожествява, ако сме подражатели на Христос.”[109]

“Обожествяването е състояние на пълно преображение на човека, което се осъществява чрез Светия Дух. Когато човек следва пътя на Божиите заповеди, придобива евангелските добродетели и става участник в страданията на Христос. Светият Дух му дава тогава божествен ум и нетление. Човек не приема нова душа, а Светият Дух се обединява по същност с цялостта на човека, душа и тяло, и става син на Бога, “по функция” бог, без да престава да е човек и същество дори, когато вижда ясно Отеца. Може да се нарича едновременно бог и човек. Въплъщението е основата на обожествяването: то е всъщност неговата цел. Обожествяването стана възможно оттогава, когато Словото “плът стана”, пое нашето човечество и ни даде Своята божественост. Така човекът с кръщението си се облича в Христос. Обожествяването става преди всичко с приобщяването на Тялото и Кръвта на Христос.”[110]

В Истинския в Бога Живот, намираме следните слова на Христос:

“Ела да Ме приемеш в Жертвата Ми на неопетнен aгнец; трябва да дойдеш чиста при Мен; ако можеше само да осъзнаеш Присъствието Ми в Тяло и Кръв, чрез които спечелих вечно изкупление за всички вас, щеше да се доближаваш до Мен неопетнена и с уважение; от Безмерната Си Обич, предоставих Себе Си като съвършена Жертва, за да ви пречистя всички от греха; искам всички напълно да проумеете тази Жертва; да, искам да ви насърча да разберете какво ви давам и така да ви подтикна към отговор на обич; тази Жертва може да ви отведе в освещението и в божествеността; дете Мое, Тя може да изпълни в теб целта Ми да те доведа до вечното съвършенство; любима Моя, Жертвата Ми е за вечността и ти, която Душата Ми обича, имай Я всеки ден;”[111]

“Повтарям, че Светият Ми Дух на Благодат е изпратен в четирите краища на земята да ви научи да сте свети и да ви въздигне отново в божествени същества; земята ще се превърне в копие на небето и така Волята Ми ще се изпълни; молитвата, която ви научих, ще се изпълни; [...] разпознайте Времената, разпознайте благото Дихание на Светия Ми Дух на Благодат върху вас; лъхам сега върху нациите ви, възкръсвайки мъртъвците ви с Диханието Си, превръщайки ги в отражение на Образа Ми; всеки ден издигам нови ученици, за да прославят наново Името Ми и да проповядват с обич за Обичта;”[112] 

Голямото тайнство на Изкуплението ни е многообразно, загадъчно. Подхранвало е размислите във всички етапи на историята на Църквата и в недрата на тези две големи предания, на Изтока и на Запада. Докато в Запада мисълта беше повлияна от силната традиция на легализма наследен от Рим, в Изтока, в голямата богословска школа на Александрия, която за дълго време доминираше в този свят, стохастичният подход се беше съсредоточил върху обожествяването.

В една формулировка, малко преувеличена, Свети Атанас поставя духовната структура: “Бог стана човек, за да стане човекът бог.” По какъв начин беше обяснен този процес на обожествяването на човека? На светлината на божествения образ, концепция, която рядко беше изразявана в западната мисъл. Човекът беше създаден по образа на Бога, този образ обаче се понижи с първородния грях. Този, който трябваше да го възстанови беше самият той “Образът на Невидимия Бог” (Кол. 1:15). Става въпрос за богословска концепция наследена от Свети Симеон. За него това беше лесно, като жител на изтока и като мистик. Много утешително е да преоткриваме елементите на тази теория да се развивят ясно четливо и привлекателно от Васула.

 

***

 

20. Майката на Бога, Втората Ева 

Арх. Василий Кривошеин казва следното:[113]

“Според писанията на Симеон, човек не би могъл да представи Христос и изкупителното му дело, както и Църквата, без успоредно с това да спомене и благословената Дева Мария, Майката на Бога, Богородицата, след като тези въпроси са така свързани помежду си и образуват едно цяло.” 

Посланията на Истинския в Бога Живот не пропуснаха и те Богородицата. Наистина, дават ни се и от Нея много послания и указания. Освен това, Дева Мария не е никога далеч от Своя Син. Посланията Й ни учат, че където се намира Богородицата, там е и Христос. Двете им Сърца са обединени и неразделни. 

В следващия откъс, Свети Симеон изказва ясно, че Богородицата е невестата на Сина на Бога.

“Така неговата дъщеря (на Давид), Мария всеблагодатната, всечистата и невинна дева, той отведе като невеста. И я наричам нея всечиста и всеблагодатна във връзка с нас и с тогавашните хора, сравнявайки нея с онези и с нас нейните слуги; но спрямо нейния жених и неговия Отец, е разбира се човек, но свята и повече от свята, с неопетнена чистота, надвишаваща тази  на хората от всички поколения. Нея следователно отведе невеста и направи сватба за сина си.” (Морално Слово 1.9.2) 

В едно послание дадено на Васула, Вечният Отец ни информира Той самият с голяма радост за мига на Своя избор:

“Аз, Сътворителят на небето и земята, ви казвам, че Светият Ми Дух е Женихът на Невестата, Тази, която държа Младенеца, Който трябваше да ви спаси и да ви откупи и в Kогото чрез Кръвта Му спечелихте свободата и опрощението на греховете си; Той е Женихът на Тази, Която Той намери като оградена градина с най-редките есенции на добродетелите, един запечатан извор, най-чаровната от Жените, окъпана в чистота поради уникалното Си съвършенство; Духът Ми дойде при Нея и Я покри със сянката Си и Ме прослави, правейки от Нея Майката на Бога, Майката на цялото човечество и Царицата на Небето;”[114]

Васула допълва: “Искам да отбележа, че когато Отецът ми диктуваше пасажа отнасящ се до благословената ни Майка, ако не беше Бог, бих казала, че е във възбуда, такава беше Радостта Му.” 

Понякога, Свети Симеон назовава Богородицата с израза “Ковчег”, убежището на Ное и на неговите близки. В Истинския в Бога Живот, също й се дава името “Ковчег”, но това е Ковчегът на Завета, където Израиляните пазеха плочите с десетте заповеди, както и малко от манната, с която Бог ги беше нахранил, когато пресичаха пустинята. Но, и в двата случая става въпрос за съд. Свети Симеон казва:

“А ковчегът беше вид на Богородицата и Ное на Христос, а хората, които бяха заедно с Ное бяха първите плодове от частта запазена измежду Юдеите, които щяха да повярват на Христос, а зверовете и всички животни и птици и влечуги бяха вид на нациите. Затова разбира се ковчегът след потопа имаше Ное, а Богородицата Мариам въплътения Бог и човек; докато ковчегът спаси само него и които се намираха заедно с него, той обаче освободи от потопа на греха и робството към закона и смъртта и ковчега и целия свят.» (Морално Слово 2.4.1)

В едно послание, което Христос продиктува на Васула и го нарече “Песен на Емануил”, дава на Богородицата много прекрасни наименования:

“Боже мой, Боже мой!

Коя е тази, която се издига като зората,

блещукаща в светлосянката като зорница?

Коя е тази по-ярка от луната, украсена със слънцето,

а Сърцето Й е широко отворена Врата?

 

Тя е Царицата на Небето,

Тя е Моята Майка и вашата Майка,

най-чаровната от жените, красива като Небето,

сияйна като Славата Ми, 

единствена в Съвършенството Си,

Наслада на Душата Ми, Тя е Жената

носеща дванадесет звезди 

като корона на Главата Си, Съдът на Славата Ми,

Отражение на Вечната Ми Светлина;

Тя е Онази, чието Присъствие

в Дворовете Ми  надвишава в блясък

всички съзвездия събрани заедно;

Тя е Съдът на Истинската Светлина,

на въплътеното Слово  живяло всред вас,

Тя е Благодат в Благодатта,

и най-Сладката Песен на псалтите;

Тя е Темата Ми на Радост,

Честта Ми и Гордостта Ми, Тя е Вратата на Небето,

Тази, която показва на децата Си

как да влезнат в Царството Ми,

Тя е Моят Шедьовър, Тя е Утешителката

на вашия Утешител, Съратникът на вашия Изкупител,

Невестата на Светия Ми Дух;

 

дъще, няма да си почина,

докато не те доведа и теб в Дома на Своята Майка,

в Стаята на Тази, която Ме зачена,

за да разкрия и на теб Нейната Красота...”[115]

 

Както коментира Арх. Василий Кривошеин,[116] “Богородицата е също така обещаната земя и съдът с манната”. Говори за “ролята на Богородицата в нашето спасение, което е винаги Христос”. С други думи тя е съучастник на нашия Спасител в Изкуплението. По-нататък[117] продължава, обяснявайки “защо Богородицата е едновременно Царица на ангелите и тяхна Майка”:

“Според това Майката на Бога следователно е господарка и царица, господарка и майка на всички светии, а светиите са от една страна всички нейни служители, защото е Майка на Бога...” (Морално Слово 1.10.7)

Свети Симеон казва, че:

“Така Бог Словото прие плът от невинната Богородица и вместо нея даде не плът, а по същество Свят Дух. И първоначално оживотвори с това честната й и пречиста душа, и я възкреси от смъртта; и това го направи, защото първата Ева умря с психическата смърт.” (Морално Слово 2.7.9) 

В едно от посланията, които Господ дава на Васула, обяснява защо в дните ни, преди Второто Му Пришествие, изпраща навсякъде Своята Майка. Христос, в същото време, я представя с разнообразните имена, които Й е дал:

“Ето защо, преди Завръщането Си ви изпращам, преди Мен, Ковчега на Завета, изпращам ви Жената на Откровението, втората Ева, която ще смаже с петата Си главата на змията; изпращам ви, преди Мен: Своята Майка да отвори широк път в тази пустиня и да го изравни; изпращам ви Царицата на Небесата, Вратата на Небето, да ви подготви и да възпита всички онези измежду вас, които продължават да се намират в прахта, така че да се представят и да сключат мир с Мен, вашия Цар, преди Голямото Ми Завръщане; изпращам ви Царицата на Мира в четирите краища на земята, за да ви прикани и да ви събере един по един;”[118]

Свети Симеон казва:

“Помисли си за паралелизма на старите неща, как тоест съответствува напълно на икономията заветът на Бога. Първо, беше въведен от Бога в рая Адам и след това стана Ева; пръв и Синът на Бога, самият творец на Адам, слезе и влезе в святата утроба на Девата и след това прие от тази страна на Адам, тоест пречистата плът, и стана човек и излезе в света вместо Ева, която беше измамена от змията, новият Адам, който ще убие змията измамила Ева. Първа беше измамена Ева, когато й заговори змията, и яде от дървото и наруши заповедта и умря с психическа смърт; първа Богородицата Мария бива евангелизирана от ангела и след като й беше оповестена волята на Господа, тя повярва, убеди се и каза: “ето, слугинята на Господа; нека стане с мен според словото ти”. Така тя първа прие съществено в себе си Словото на Бога, който освободи душата й от онази вечна смърт. И тогава, след като се въплъти, пресътвори тялото на Адам, в който веднага лъхна диханието в живата душа; наистина, след като получи одушевена своята страна и след това я направи жена, не написа, че направи и диханието.” (Морално Слово 2.7.5)

И заключението на Васула:

“Ще приключа с тези глави, казвайки, че, когато бях на поклонение с няколко приятели в Панормит (Арх. Михаил) в Сими, получих следното послание, след като бях попитала Господа пред тях на висок глас: “О, Господи, къде ни водиш?” И непосредствения отговор на Господа: “В Истината!”

Важен момент по отношение на писанията на Свети Симеон и на Васула е мощният стимулиращ ефект, който писанията на Васула дадоха на мариоложкото възраждане в рамките на католическата Църква. Интересно е да отбележим, че това произтече от член на православната Църква, от лице, което не е имало никакво предишно обучение в богословието или в православната духовност, както го подчертахме. Православните имат силна традиция с цели трактати по отношение на мястото на Пресветата Богородица. Няма да я напуснат и няма да я понижат по никакъв начин.

Свети Симеон отразява тази всеобща истина. Светецът повдига един въпрос засягащ отношението на Мария към божествените Лица като невеста. Вижда Своето майчинство в сватбена рамка. Достоен поддръжник на тази позиция е германецът богослов М.Д.Шибен от миналия век. Не беше глобално приет, въпреки че това е мнението, което намираме в Отците на Източната Църква, особено при Свети Йоан Дамаскин (749 г.), за който Мария беше Невестата на Отеца. Същата идея виждаме отново в голямата епоха на френската духовност, седемнадесети век. Тъй като Иисус е въплътен Син на Бога и Син на Дева Мария, логично е да се придава подобна връзка с божествения Отец и човешката Майка. И там също нямаше широка подкрепа за тази идея.

Васула изразява една истина, която светиите като Луи-Мари Гриньон и Максилимиан Колбе бяха подкрепили и която тримата папи Лъв III, Пий ХII и Йоан-Павел II бяха приели: връзката на невестата Дева Мария със Светия Дух. Вторият Ватикански Събор просто заявява, че тя е била “Олтарят” на Духа, което е също така вярно за всеки Християнин.

Иисус, в Своята изумителна възхвала за Благословената Си Майка, ни напомня библейската основа, която толкова често става тема на обсъждане от мариолозите богослови, “Жената на Откровението”, “Новата Ева”. Свети Симеон, който нагажда графично историята с Ковчега на Ное, е верен на голямото светотеческо предание, което Нюман нарече основна идея: Мария Новата Ева, основно понятие от писателите на втория вед до Втория Ватикански Събор. Съществува в дните обширно движение, което иска от Йоан-Павел II догматично определение за ролята на Мария като Съизкупителка и Застъпница. Вторият Ватикански Синод избегна термина Съизкупителна – една несполучлива отстъпка спрямо Протестантите, - прие обаче (с трудност) термина “Застъпница”. Някои дисиденти сметнаха, че вероятно това “съ-“ предполага равенство. Означава “заедно”, както всички Християни, които според Апостол Павел са “съ-трудници на Бога”.

 

***

 

 


[1] Статия “Свети Симеон Нови Богослов” в богословската Енциклопедия Veni Creator Spiritus на Майкъл О,Карол, Liturgical Press Collegeville, A Michael Glazier Book, 1990, p. 210-220, и W.M.J. Congar O.P., I believe in the Holy Spirit, London 1989, p.93-103.

[2] Василий Кривошеин (1900-1985), Брюкселски и Белгийски Руски Православен Архиепископ.

[3] Издателство Монашеска общност Chevetogne, 1980, използуващи произведенията на Свети Симеон от издателството на “Християнските Източници” (Хр.Изт.), гръцки текст с френски превод.

[4] Издателство Кривошеин и Paramelle, Хр.Изт. 96, 104 и 113 (1963-1965).

[5] Издателство Кривошеин и Paramelle, Χр.Изт. 113 (1965).

[6] Издателство Darrouzès, Χр.Изт. 122 и 129 (1966-1967).

[7] Издателство Darrouzès, Χр.Изт. 122 и 129 (1957).

[8] Издателство Koder, Paramelle, Neyrand, Χр.Изт. 156, 174 и 196 (1969-1973).

[9] Богородицата, Истински в Бога Живот, 24 март 1988.

[10] Откъсите от произведенията на Свети Симеон Нови Богослов са преводи от “Филокалия на ниптиците и аскетиците, 194”, Издателство Елефтериос Меретакис “То Византио”, Издания на Отците “Григорий Паламас”.

[11] Химн 58.64-144.

[12] Истински в Бога Живот, 15 април 1991.

[13] Истински в Бога Живот, 27 март 1992.

[14] Истински в Бога Живот, 1 юни 1987.

[15] Истински в Бога Живот, 18 февруари 1992.

[16] Истински в Бога Живот, 16 май 1987.

[17] Истински в Бога Живот, 11 ноември 1990.

[18] “Васула на Страданието на Свещеното Сърце”.

[19] Там, стр. 393.

[20] Истински в Бога Живот, 20 януари 1992.

[21] Истински в Бога Живот, 10 декември 1990.

[22] Тялото на Христос (Cърце): Йез. 47:12. (бел. на Васула)

[23] Истински в Бога Живот, 2 юни 1991.

[24] Истински в Бога Живот, 28 септември 1992.

[25] Там, стр. 212.

[26] Истински в Бога Живот, 24 ноември 1987.

[27] Там, стр. 303.

[28] Химн 45.21.

[29] Там, стр. 305.

[30] Истински в Бога Живот, 25 юли 1989.

[31] Истински в Бога Живот, 28 юли 1989.

[32] Истински в Бога Живот, 13 ноември 1989.

[33] Там, стр. 311.

[34] Там, стр. 303.

[35] Там, стр. 305.

[36] Истински в Бога Живот, 22 декември 1990.

[37] Там, стр. 216.

[38] Истински в Бога Живот, 30 септември 1993.

[39] Истински в Бога Живот, 21 октомври 1991.

[40] Истински в Бога Живот, 18 февруари 1987.

[41] Истински в Бога Живот, 4 март 1987.

[42] Истински в Бога Живот, 8 юли 1989.

[43] Истински в Бога Живот, 20 март 1987.

[44] Истински в Бога Живот, 21 март 1987.

[45] Там, стр. 240.

[46] Истински в Бога Живот, 23 септември 1991.

[47] Истински в Бога Живот, 23 декември 1993.

[48] Истински в Бога Живот, 12 февруари 1987.

[49] Истински в Бога Живот, 14 септември 1989.

[50] Истински в Бога Живот, 16 февруари 1987.

[51] Истински в Бога Живот, 17 февруари 1987.

[52] Там, стр. 222.

[53] Истински в Бога Живот, 16 февруари 1987.

[54] “Васула на Страданието на Свещеното Сърце”.

[55] Там, стр 394.

[56] Там, стр. 392.

[57] Истински в Бога Живот, 8 януари 1987.

[58] Истински в Бога Живот, 19 март 1987.

[59] Истински в Бога Живот, 25 ноември 1991.

[60] Истински в Бога Живот, 10 май 1993.

[61] Истински в Бога Живот, 11 ноември 1993.

[62] Истински в Бога Живот, 30 май 1993.

[63] Истински в Бога Живот, 13 септември 1989.

[64] Истински в Бога Живот, 21 октомври 1992.

[65] Истински в Бога Живот, 28 септември 1989.

[66] Истински в Бога Живот, 29 септември 1989.

[67] Истински в Бога Живот, 4 май 1988.

[68] Иисус иска да каже: да отида там, където се намират духовно мъртвите.

[69] Йез. 37:1-10.

[70] Разбрах, че Господ говори за нашето разделение, разделението в Църквата, сравнявайки ни със сухи и разпилени кости.

[71] Костите.

[72] На Тялото.

[73] Откp. 22:1.

[74] Говорейки за Тялото, Бог говори за всички нас, Своята Църква.

[75] Иисус говори за Църквата Си, за обновлението на Църквата Си, Новия Йерусалим.

[76] Откp. 21:23.

[77] Откp. 21:23.

[78] Откp. 21:23.

[79] “Всички други нации” означава, че накрая всеки ще разпознае Христос като Син на Бога, така Молитвата на Иисус ще се изпълни. Йн 17:21.

[80] Откp. 21:26.

[81] Бог говори за обновената Църква. 

[82] Отнася се до Откp. 6:15-17.

[83] Йн 17:21. Отнася се до Откp. 6:16.

[84] Откp. 6:16 (приемането от страна на света на Християнството).

[85] Истински в Бога Живот, 30 май 1993.

[86] Истински в Бога Живот, 19 февруари 1987.

[87] Истински в Бога Живот, 22 март 1987.

[88] Истински в Бога Живот, 17 март 1987.

[89] Там, стр. 253.

[90] Истински в Бога Живот, 14 април 1991.

[91] Истински в Бога Живот, 23 април 1992.

[92] Там, стр. 284.

[93] Истински в Бога Живот, 6 май 1987.

[94] Там, стр. 401.

[95] Истински в Бога Живот, 26 август 1988.

[96] Бог има пред вид мен. (бел. на Васула)

[97] Това е Светият Дух. (бел. на Васула)

[98] Това е Сърцето на Господа. (бел. на Васула)

[99] Тук Бог намеква за друга една облагодетелствувана душа, която ми позволи да срещна. (бел. на Васула)

[100] Там, стр. 223.

[101] Истински в Бога Живот, 3 март 1987.

[102] Истински в Бога Живот, 26 август 1992.

[103] Марко 16:19.

[104] Истински в Бога Живот, 26 март 1987.

[105] Истински в Бога Живот, 4 юни 1987.

[106] Истински в Бога Живот, 9 ноември 1989.

[107] Истински в Бога Живот, 11 ноември 1993.

[108] Истински в Бога Живот, 16 ноември 1989.

[109] Там, стр. 416.

[110] Там, стр. 418.

[111] Истински в Бога Живот, 29 декември 1989.

[112] Истински в Бога Живот, 22 април 1990.

[113] Там, стр. 333.

[114] Истински в Бога Живот, 5 октомври 1992.

[115] Истински в Бога Живот, 11 ноември 1993.

[116] Там, стр. 337.

[117] Там, стр. 341.

[118] Истински в Бога Живот, 10 октомври 1990.

 
Библиография
Посланията
Моят Ангел Даниил
Раят е реален, но и Преизподнята също
Молитвеници и Извадки
Богословски трактати
Периодични Бюлетини
Публикувани Статии
Книжарница на ИВБЖ
Videos and CDs
Поетични Красоти
С Молитвите на Светите ни Отци
Свети Симеон Нови Богослов и Посланията на ИВБЖ

Посланията
Делото на Истинския в Бога Живот. Томове 1-12 на различни езици.
 

Моят Ангел Даниил
Началото на Истинския в Бога Живот
 

Раят е реален, но и Преизподнята също
Васула Риден: описанието на очевидец за това, което предстои да дойде
 

Молитвеници и Извадки
Публикувани молитви и извадки от Посланията
 

Богословски трактати
Проучватели, Богослови и други компетентни лица пишат за Истинския в Бога Живот и Васула.
 

Периодични Бюлетини
Публикувани бюлетини от цял свят представящи различни теми и дейности от апостолата на Истинския в Бога Живот
 

Публикувани Статии
Статии върху Истинския в Бога Живот и Васула
 

Книжарница на ИВБЖ
Онлайн закупуване - само на английски.
 

Videos and CDs
List of various producers of True Life in God material and links to their websites.
 

Поетични Красоти
Поетични Красоти в Песента на Жениха и в други текстове на Истинския в Бога Живот (Beautés Poétiques)
 

С Молитвите на Светите ни Отци
Отговори на коментарите в списанието “Διάλογος” (Диалог), основани на Cветото Писание, на Отците на Църквата и на Светото Предание във връзка с посланията на Истинския в Бога Живот
 

Свети Симеон Нови Богослов и Посланията на ИВБЖ
Впечатлителните прилики в благородните писания на Свети Симеон Нови Богослов и посланията, които Васула получава от Христос
 

 
 
ПОСЛАНИЕ ЗА ДЕНЯ:

Какво Означава Завръщането На Христос?
Сатаната Повтаря Лъжата, С Която Беше Измамил Ева

 
ПРЕДИШНА ПРОГРАМА:

Получих Плодове От Божественото Си Дело
 
 
 



Бързо Търсене

© Васула Васула Риден 1986 Всички Права Запазени
X
Enter search words below and click the 'Search' button. Words must be separated by a space only.
 

EXAMPLE: "Jesus Christ" AND saviour
 
 
OR, enter date to go directly to a Message