DHTML Menu By Milonic JavaScript

Български » Библиография » С Молитвите на Светите ни Отци »

 

ИСТИНСКИ В БОГА ЖИВОТ

Васула Риден

 

С молитвите на Светите наши Отци

(Δι’ ευχών των Πατέρων υμών)

 

 

Отговори на коментарите в списанието “Διάλογος” (Диалог), основани на Светото Писание, на Отците на Църквата и на Светото Предание

във връзка с посланията на Истинския в Бога Живот

 

 

Изготвени от Васула Риден и от нейните приятели от Истинския в Бога Живот

 

 

Първо издание на гръцки: 2002 г.

 

www.tlig. org

www.defending-vassula.org

www.tligradio.org

www.onedate.org

 

 

 

Посветено

на паметта на братята ни

Янула и Стратос

 

 

Съдържание

 

Счетохме за наложително да включим в този трактат всички необходими данни, така че да бъде видяна обективно истината около този случай.

  1. Пролог, преглед на хрониката на този случай
  2. Писмо на Васула към от. Кирякос
  3. Въведение
  4. Отговори относно посланията на Истинския в Бога Живот
  5. За Светите Канони

Приложения

А. Други за еретичните канони

Б. Изказване на Вселенския Патриарх Атинагор (откъс)

В. Свидетелство на Архимандрит Доситеу (откъс)

Г. Епилог – Свети Никодим Светогорец

  1. Благотворителни дейности, “Бет Мириам” т.е. “Домове на Богородицата”
  2. Статиите на списанието “Диалог”, непроменени, така, както бяха публикувани в списанието, напечатани

Фотокопия

  1. Описание на адвокатката Екатерини Пацураку относно оттеглянето на жалбата
  2. Корицaтa на порицаващата книга на Мари-Франс Джеймс озаглавена “Феноменът Васула”.[1]

10.   Фотокопия на официалния двуседмичен Католически вестник “Informateur Catholique” от 12-25 април 1992.[2]

 

 

Глава 1

Пролог

Поводът за настоящия трактат е несправедливото охарактеризиране на писанията на Истинския в Бога Живот като несъвместими с Православното Учение. Но внимателното проучване на текстовете на отците доказва, че Истинският в Бога Живот не само не се намира вън от Православното Учение, а е напротив в абсолютно съгласие с основните принципи на Православието. Без да отнема, но и без да прибавя нищо ново, засилва и напомня всичко, каквото ни беше дадено със Светото Писание, Светите Отци на Църквата, Светото Предание, подчертавайки в така много дехристианизираната епоха, в която живеем, спешната необходимост от нановошно евангелизиране.

Нека разгледаме като начало причините довели до това несправедливо охарактеризиране.

На 1 юни 1998, в една театрална зала в Атина, Васула Риден – поканена от нас незначителните, чиито живот се промени с прочита на тези послания – придружена от двама православни свещеника,[3] даде свидетелство за мистичното си изживяване, със свободен вход и естествено без лична облага, поощрявайки аудиенцията към честа изповед[4] с искрена метания, подчертавайки необходимостта и значението от участието ни в Спасителното Тайнство на Божията Евхаристия с подходящата подготовка. Това изказване беше записано на видео и съставлява доказателство за всичко казано на този ден.

За това изказване от. Кирякос Цурос, директор и издател[5] на списанието “Διάλογος” (Диалог)[6], публикува неточна и клеветна статия, където много лекомислено и с изменени откъси от изказването, обиди личността, репутацията и дългогодишното дело на Васула Риден, което е в облага на хиляди хора в целия свят, обвинявайки я като “крайно опасна”.

Първата част на отговорите в този трактат се отнасят до коментарите върху това изказване, а втората отговаря на коментарите публикувани по-късно в брой 17,[7] септември 1999 г., и се отнасят до първите книги на Истинския в Бога Живот.

Тези две статии придобиват особена тежест, вземайки пред вид и другото качество на от. Кирякос, това на секретар на комисията за ересите към Светия Синод на Гръцката Църква. Вместо уважаемият отец да е особено внимателен с характеристиките си точно поради тежестта, която придава на думите му това негово качество, той прие по-скоро лесно и без да кръстоса и да изследва предварително, както се налагаше да направи, това, което му предаде загорещеният автор на статията, след като самият от. Кирякос не присъствуваше на изказването.

Наистина, беше ни трудно и неприятно да дойдем в пререкание с уважаемия свещеник, но не можехме да отминем подобно нещо. Трябваше да застанем пред тази клевета, която вземаше големи размери, давайки повод на други хора, които, без да са прочели нито ред от тези книги и без никакво колебание, да ги нарекат дори демонични.[8]

На 29 април 1999 изпратихме протест (извънсъдебно писмо), с който отговаряхме на тези лъжливи обвинения. Успоредно с това, точно, както се предвижда от закона за пресата, беше поискано публикуването на това наше писмо отговор, с цел да бъде възстановена истината и да се изяснят “недоразуменията”, уточнявайки, че в противен случай прибягването до Правосъдието ще бъде неизбежно.

Четири месеца след това, в двата следващи броя на въпросното списание[9], 15 и 16, писмото не беше публикувано, докато на показно място и в рамки се споменаваше, че: “Винаги биваме изложени на “терора” на жалбите от новопоявили се ереси, които не желаят обективна информация...”

Без да спомене по име, (защото кой друг е изпратил извънсъдебен протест в този период от време?) и сякаш списанието да е самият Свети Синод, преди компетентната комисия на Светия Синод да проучи официално със сериозност и неприкритост случая и, разбира се, без да бъде разследвана Васула Риден, противно на Каноничното Право,[10] което предвижда подлагане на въпроси преди да бъде осъден някой, “Диалогът” или по-добре би било да кажем “Монологът”, ни осъди в наше отсъствие, но “обективно” като “новопоявила се ерес[11].

След това развитие, нямахме какво повече да чакаме. Бяха изминали четири месеца, и каузата беше отнесена в Правосъдието. В този момент, по време на процеса на предварителното разследване,[12] от. Кирякос изглежда си даде сметка за последствията и за да облекчи позицията си в съда, публикува в 17 брой, септември 1999 г., със закъснение близо шест месеца, нашето писмо отговор. Сигурно, ако го беше направил по-рано, нямаше да пристъпим към жалба срещу него за клевета. Точно поради тази причина заявихме пред трибунала, посредством адвокатката Ек. Пацураку, че сме удовлетворени от публикуването на писмото, независимо от закъснението и случаят приключи с оттегляне на жалбата, което той прие с радост. Тук си струва да се спрем на факта, че уважаемият от. Кирякос, писа в 25 брой, юли - септември 2001 г., стр. 32: “... но г-жа Риден оттегли жалбата два дена преди датата на съдебното заседание”, което е лесно да бъде доказано дали е така или не, след като е вписано в протоколите.

Той, незнаейки за нашето намерение за оттегляне, е трябвало да подготви защитата си, познавайки тежестта на характеристиките си и слабостта на аргументите оправдаващи тази клеветническа нападка.

Какъв по-добър аргумент, следователно, от едно осъждащо решение на комисията за ересите на Светия Синод на Гръцката Църква, на която не само е самият той секретар, но също така, член на същата комисия е и съиздателят на списанието, преподобният Митрополит на Никопол и Превеза Мелетиос.

Това, според Свети Силуан, е напълно противно на Православното Учение, защото, както казваше: "... духовникът изпълняващ тази дякония дава отговор на въпроса, бивайки освободен в този момент от енергията на страстта, под влиянието на която се намира питащият. Въз основа на това, духовникът вижда по-ясно нещата и е по-скоро приемлив за въздействието на Божията благодат."[13]

Ако един духовник, за да може да ни води в Светия Дух трябва да е “свободен в същия този момент от въздействието на страстта”, възможно ли е комисията за ересите да е “приемлива за въздействието на Божията благодат”, когато двама от нейните членове са непосредствено замесени и дори единият от тях през същия онзи период е обвинен в гражданския съд по същия въпрос?

Два месеца след като връчихме настоящия трактат на от. Кирякос, го посетихме, за да се информираме за мнението му.

-       "Наистина, съществуват доста точки, които трябва да преразгледам", ни каза.

Когато го попитахме след това по какъв начин ще изрази това свое “преразглеждане”, тоест дали възнамерява да направи изявление в списанието или нещо друго, той отговори:

-       "Нямам абсолютно нищо да казвам... Крайната ми оценка за лицето на Васула Риден не се променя. След като се намира в църкви на католици и се моли с тях, поставя себе си извън Православната Църква, защото това бива забранявано от Светите Правила."

Преди да видим подробно какво наистина повеляват Светите Правила, трябва да се спрем на тази достойна за отбелязване смяна на тактика. След като съдържанието на посланията не можа да бъде охарактеризирано вече като несъвместимо с Православното Учение, сега според него, това са действията на Васула, които я поставят извън Православната Църква. Поискахме от от. Киряко да публикува поне това, тоест, че не е съгласен с подхода на Васула, а не със съдържанието на посланията. Естествено, не прие да го направи. Заяви, че не е компетентен да направи, каквото и да е заявление, отказа дори да информира за това онези членове на комисията, които вероятно са се занимавали с този случай.

В главата за Светите Правила в настоящата книга, е изложено основното съдържание на съответните Свети Правила. Ролята на книгата не е, разбира се, тълкуването на Светите Правила, дело, което единствено специалисти по Светите Правила могат да направят, а едно съществено доближаване до духа на Светите Правила основано на принципа, че Светите Правила са Живият Надзор на Светия Дух в Църквата, а не човешки постановления и конструкции.

Светите Правила според Свети Никодим Светогорец представляват "Пидалиона (кормилото) на мислимия кораб на Едната Свята Всеобща и Апостолическа Църква на Православните" и трябва да бъдат спазвани и да се опазват в тяхната цялост, защото,който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко."[14]

 

 

Глава 2

Писмо от Васула Риден до от. Кирякос Цурос

(Това писмо беше изготвено през миналия август, но поради пътуванията ми и забавянето при събирането на фотокопираните документи, които прилагам, изпращането му не можа да се осъществи преди 12 януари 2002.)

 

"Аз твой отец, Аз твой жених, Аз твой дом,

Аз твоя дойка, Аз твой корен, Аз твоя основа.

Всичко, каквото желаеш, ще бъда.

Няма нищо да ти липсва, Аз ще работя за теб.

Дойдох, за да служа, а не да Ми се служи.

Ще бъда твой приятел и твой гост,

твоя глава и твой брат,

твоя сестра и твоя майка. Ще бъда всичко.

Бъди само задушевен с Мен!

Ще бъда бедняк за теб, скитник за теб,

на Кръста за теб, в Гроба за теб.

Умолявам Отеца горе за теб,

на земята застъпник пред Отеца съм за теб.

Ти си всичко за Мен,

брат, сънаследник, приятел и член.

Какво повече искаш?"

Свети Йоан Златоуст

 

 

Уважаеми от. Кирякос,

причината, поради която ви пиша е да бъдат дадени отговори на всички забележки относно посланията на Истинския в Бога Живот, които публикувахте в списанието “Диалог”, броеве 14 и 17, и да бъдат изяснени недоразуменията. Ще бъда искрена с вас, бях потресена, виждайки как биват осмени и изопачени тези божи слова, които ми бяха дадени. След като решихте да поемете официално моята кауза и да изложите възгледите си не само публично, но и в тялото на Светия Синод на Църквата на Гърция, смятам, че е почтено пред Бога да изясня за Неговата слава тези недоразумения. Поради тази причина изготвих един трактат с обич, за да имате вие и останалите в Светия Синод мир в сърцето си, че аз, дъщеря на Православната Църква не съм еретичка. Нормално, целият този смут не би се произвел, ако ме бяхте поканили в офиса си, преди да вземете, което и да е спонтанно решение, съдейки преждевременно писанията, мен самата, но и делото, което върша за нашата Църква. Ако ме бяхте поканили, щях да дойда при вас доброволно и да предоставя всички необходими обяснения, така че да бъде хвърлена светлина в мистичните понятия на казаното.

Сега, след дълга работа, ви изпращам този трактат, с надеждата да бъде започнат искрен диалог с вас, но и с останалите членове на Светия Синод, които според това, което казвате, са се заели със случая ми. Как очаквате от мен да отрека пред Бога, че тази харизма, която Той ми даде да Го слушам и да бъда изцяло ръководена от Него, не е истинска? Ако го направя, лъжа пред Бога. Бог се приближи до мен, говори ми (и продължава да ми говори) и ми нареди да излезна навън и да оповестя Словата Му на целия свят, и давам свидетелство, явно и чисто, в продължение на тринадесет години вече в шестдесет страни. Като светилник поставен на подставка, за да бъде видян от всички и да се възползуват всички от светлината му, по същия начин получих нареждане от самия Бог да работя, за да покажа делото му, след като му казах "да", с доста жертви и минавайки през различни духовни огньове. Ако ние Християните вярваме в чудеса, защо толкова много се затрудняваме да приемем, че това е чудо, и ще прибавя, едно от най-необходимите за епохата ни, така че да се възрадваме и да ликуваме за него, вместо да гоним това чудо, и много повече, божието дело на Господа? Защо? Виждате наоколо как това поколение се дехристианизира, и се учудвате от факта, че Бог се намесва? Ако вярваме, че Бог е жив, деен и всемилосърден, тогава защо е това неверие от най-близките приятели на Бога, че наистина може да говори на едно просто Свое създание за облага на Църквата Си? Защо ме гоните, след като не вредя на Църквата, а единствено добри дела направих и, разбира се, не съм против вас?

С всичкото уважение, което изпитвам към вас като свещеник, дължа да ви кажа, че не е правилно да разпространявате всред хората, че словата, които получавам непосредствено от устата на Бога не са в съгласие с нашето Православие, като не ни показвате от Писанията и от Отците на Църквата и нашето Предание по какъв начин тези писания са противоправославни и еретични. Поради тази причина пожелах аз да се занимая да отговоря на забележките ви, не, за да ви оспоря или да ви притесня, напротив, това стана с обич, за да помогна да бъде хвърлена известна светлина върху мистичния език на посланията, който много често е символичен и дълбок, и по този начин да разсея страховете ви и най-вече големия риск да охулите Светия Дух. Когато Бог говори, то е от безмерното Му Милосърдие и се знае, че да се осъжда, което и да е милосърдно дело на Господа е богохулие спрямо Светия Дух. Така че, този трактат беше изготвен, за да ви покаже някои особени сходства, които намерих в Светото Писание, в Светото Предание, но и при Отците на Църквата, които говориха за Христос и с Христос на много пъти, с интимен език, с изрази подобни на тези, които получавам свише и записвам.

В книгата на проф. П. Требела "Догматика", том 1, стр. 79, четем: "Божие Откровение ще определяме онази енергия на живия Бог, чрез която оповестява на логичните си създания тайните на съществуванието, на естеството и на волята си според мярката на ограничения им интелект." Добре би било да се прочете и страница 78, където се описва необходимостта самият Бог да ръководи народа Си.

Както ще сте прочел в библиографията ми, мнозина православни клирици и богослови препоръчват тези писания след внимателно проучване на цялото дело, от началото до края, заявявайки, че писанията са в съгласие с казаното от Отците на Църквата. От Римокатолическата Църква също така, преподаватели по мистична теология и световно реномирани проучватели на Светото Писание с далеч по-задълбочени познания от от. Дермине, на когото се позовавате в списанието "Диалог", въпреки, че не е познат, са заели откъси от Истинския в Бога Живот, за да ги използуват в своите богословски книги. Ако вземате пред вид отрицателните мнения за писанията и за мен лично, които са чиста клевета, защо да не вземете пред вид и да оцените съответно положителните мнения, които имат по-голяма тежест? Също така, защо да не вземете пред вид и добрите дела, плодовете? Знаете ли, че хиляди хора са се завърнали в Църквата си и в нейните Тайнства след период на отчуждение от Бога и от Църквата? Знаете ли, че нашият Господ ме използува, за да организира над хиляда групи за молитва, за да се молят за завръщане при Бога, в целия свят? Знаете ли, че Богородицата ми поиска да основем благотворителни домове и вече имаме 11 големи благотворителни дома в бедните страни, предоставяйки храна на изоставени деца и на много бедните. Бих могла да продължа и с други, много други неща. Защо да издигаме дявола над Бога?

Връщайки се на въпроса за от. Дермине, бях изненадана от факта, че изглежда го познавате и одобрявате позициите му, след като го избрахте измежду всички други, прочути и с по-голям ръст Католически богослови, представяйки публично неговите, ще кажа меко "опасения" спрямо мен. Какво става с останалите, с по-голям ръст богослови, които препоръчват тези писания? Броят на положително настроените клирици е много по-голям от този на отрицателно настроените. На ваше място бих била внимателна да не го имам за добър пример, използувайки статията му от едно списание, както и книгата му, като отправна точка, защото в Италия, но и в други европейски страни, този свещеник няма добра репутация. Не е познат богослов, и хората, които го познават от "Радио Мария", както и свещеници, които са говорили с него, имат същото мнение: че от този свещеник липсва различаване и милосърдие. Най-лошото обаче е, че съществуват съмнения, че симпатизира и се говори, че е замесен в Масонията, и това го знаят мнозина.

Бих очаквала от вас да споменете имена на други, които изразяват опасения за посланията, както кардинал Ратцингер, който е богослов с много по-голям ръст и човек с по-голяма честност, и който в последното си заявление в списанието "30 Days" споменава, че "Нотификацията" не е осъждане от страна на Ватикана и че моята кауза още не е приключила. Напомня на клира да не гаси огъня на Светия Дух. Показва доброто си разположение. Сега, бихте могли да твърдите, че не ви интересува какво казва и какво прави Римокатолическата Църква, това обаче не ви попречи да изведете на преден план и да се присъедините към критиката на от. Дермине. Трябва да изберете, не може да промотирате само от. Дермине като отправна точка, тъй като това ви угажда, и след това да игнорирате и да сте напълно безразличен, когато узнавате, че са много повече Католическите богослови, които се изразяват положително и благоприятно за моя случай.

От. Дермине промотира една Канадка писателка, Мари-Франс Джеймс, която твърди, че е теоложка. Твърди също така, че е направила истинско проучване на посланията, с цел според това, което казва, да докаже, че принадлежа на "Новата Епоха" и че съм лъжепророк. За ваша информация, Ватикана не ме е обвинил за такова нещо, както смятате. Книгата написана от нея е озаглавена "Феноменът Васула". Преди още да се появи в Канада, по чудо, вече се намира в ръцете на от. Дермине в Италия. Той често я използува, цитирайки откъси в "Радио Мария", промотирайки я, провъзгласявайки, че горната госпожа е видна теоложка, на която можем да имаме пълно доверие. Не се поколеба дори да ме наклевети, казвайки, че използувам техниката на автоматичното писмо и да ме представи като инструмент на "Новата Епоха". Съществуват специалисти, които определят какво представлява автоматичното писмо и би трябвало да се вслушваме единствено в тях. Позволете ми да ви напомня, че писанията ми са изследвани от четирима видни графолози, всички те са специализирани професионалисти, дори единият от тях, от. Кюрти, свещеник-екзорсист от Лион, е специалист при разследването на хора използуващи автоматичното писмо. От. Кюрти казва, че лицето, което използува автоматичното писмо се намира в същия момент в състояние на "транс" - което не е моят случай - и като инструмент на окултизма е в съдействие с демоните и в кратко време бива демонизиран или изпада в шизофрения. Той е правел екзорсизъм при много такива случаи. От. Кюрти охарактеризира писанията ми "йератично писмо", което означава свещено писмо. Така че, въпросът за автоматичното писмо в моя случай е изследван и е приключил от дълго време насам.

Що се отнася до това да съм член на "Новата Епоха", нещо, което е смешно, ще трябва човек да потърси за определението, ученията и целите на "Новата Епоха". Например, в книгата[15] срещу ересите издадена от женския манастир "Св. Теодосий" можем да видим на стр. 32, че "Новата Епоха" е смес от източни религии и древни окултни учения. Разбира се, вие сте специалист по ересите и тези неща вече ги знаете. Моят случай няма и следа от тези черти.

Но заедно с всичко това интерес представлява да разгледаме коя е в действителност Мари-Франс Джеймс. Римокатолическото канадско списание "Informateur Catholique"[16], (което също ви изпращам фотокопирано, за да го проучите) осъществи веднага разследване за нейния случай. Обърнаха се към Декана на Университета в Монтреал, г-н М. Летурно, където твърди горната госпожа, че е следвала. За голяма своя изненада, отговорните за списанието установиха, че тя лъже. Никога не е следвала богословие, както претендира, и не е теоложка. Така че изглежда от. Дермине промотира една лъжкиня. Била е измамила всички, казвайки че е теоложка, за да придаде достоверност на книгата си и да продаде повече екземпляри за своите лукави намерения. Посветила е книгата си "Феноменът Васула" на "работниците на първия час"[17] (изпращам ви съответното фотокопие), един от които (le Chevalier Henri - Roger Gougenot des Mousseaux) се знае, че се е присъединил към "la Rose Croix"  (Розенкройцери), които са Масони. Виждате ли взаимната връзка?

На много пъти бях нападана от тези мрачни сили, както ги нарича Архиепископ Христодулос и Господ ми показа по какъв начин са свързани помежду си и как работят. В Истинския в Бога Живот се споменават много неща отнасящи се към тях. Защо ме нападат? Просто, защото тези послания разкриват на целия свят дяволските, гибелните им намерения, и са насочени срещу тях. В посланията Христос ги осъжда и разкрива подробно на всички нас тъмните им намерения, които целят гибелта на Църквата и на всеки Християнин, но няма да надделеят. Бог идва да ни предупреди, но готови ли сме да Го чуем, когато Той самият ни предупреждава? Една от любимите им машинации е да казват на хората, че съм инструмент на "Новата Епоха", за да ги заблудят, да уплашат вярващите и особено Църквата, така че унищожавайки мен, никой да не прочете това, което Христос ни казва за тях. Ереста "Нова Епоха" е творение на тези мрачни сили, за да привлекат младите хора, така че да оставят Църквата и Истината и да станат, растейки, и те масони. И както виждаме успяват. И упрекват мен за това, което са те самите! Много лукава и демонична машинация, но Христос ми разкри тези тръни един по един.

Когато ви споменах по време на срещата ни в офиса ви, че тези писания завръщат хората при Бога и ги водят обратно в Църквата и нейните Тайнства, казахте, че дори гурутата завръщат хората при Бога и ги водят в Църквата. И тук хвърляте във въздуха думи, без да ни давате имената на гурутата, доказателства и факти. Не, не съществува гуру, който истински да е обърнал някого към Бога и да го е отвел обратно при Тайнствата на Църквата. Дайте ни името му, ако съществува такова гуру. Знае се, че гурутата привличат хората при себе си, за своята слава, и хранят хората с източни религии. Затова, моля, аргументът ви не е правилен. Дори масони след прочита на Истинския в Бога Живот, напускат Масонството, осъждайки го и се завръщат в Църквата и при нейните Тайнства и подтикват и други, свои приятели масони да напуснат и те Масонството. Така че, тези божествени послания разрушават "ръкоделието" (дума, която Христос използува) на дяволските сили, и се надявам, че говорите за тях, когато ви чухме по телевизията на канал Алфа през миналия август (2001 г.) да използувате термина "престъпни ереси".

Това, което е угодно за тези мрачни сили във времената ни за гибелните им намерения и което ги радва е, когато се стига до това Църквата да гони мен и божествените дела на Господа. То е сякаш човек да им дава косвено помощ, без да го осъзнава. Обясних ви сега, колкото е възможно по-накратко някои неща, и защо човек трябва да е много внимателен кой преподавател по богословие избира за справка и най-вече защо трябва да е внимателен да не осъжда това, което произхожда от Бога.

След като, според казаното от вас, освен вас случаят ми беше разследван и взеха това отрицателно решение и други в Светия Синод, бих оценила, ако покажете този трактат на обич, който изготвих, на всички членове на Светия Синод, които са се занимали със случая ми. На разположение съм също така да бъда разследвана от всички вас.

Приключвайки, ще очаквам с нетърпение вашия отговор на това мое писмо и на трактата, който изготвихме.

Нека добрият ни Господ да ни помогне и да ни просветли в тези мрачни времена, и Милосърдието Му да се разпростре още повече, въпреки нашата недостойност.

Васула Риден

 

Послепис, 12 януари 2002,

Беше ми необходимо повече време от това, което бях сметнала, поради натоварената ми програма, тъй като съм канена да давам свидетелство в целия свят, водейки повече хора в Църквата.

Бях информирана, че сте взел отново писеца, за да пишете срещу мен в списанието "Диалог", където говорите, че може типично да се явявам като Православна, но по ваша оценка не съм. Да не би това да става, защото работя за единството и вселенството? Възможно е, но същото нещо прави и Вселенският Патриарх Вартоломей. Вярвам, че и той работи за единството и вселенството. Напълно съм съгласна с това, което прави и съм предана на Всесветейшеството му. Ще видите, след паралелния прочит на писанията ми с текстовете на Отците, че наистина съм пропита от Православието. Бих желала да престанете да информирате погрешно хората. В списанието си намеквате, че съм се уплашила и поради тази причина съм оттеглила жалбата два дена преди съдебното заседание. Това е погрешно и затова поисках от адвокатката Екатерини Пацураку, която ме представляваше в съда да напише относно описание, което ви прилагам. Трябва да знаете, че ако оттеглих жалбата за клевета и лъжливост, то стана, защото вие дойдохте при условията ни, които бяха да публикувате в списанието си нашето писмо отговор. Наистина, стана, както го бяхме поискали, въпреки че извънсрочно. Иначе, нямаше да оттегля жалбата. Не, защото съм се уплашила. Щях ли да дойда с двамата си приятели в офиса ви, директо и без уведомление през миналия юли, и да седна срещу вас, за да говорим, ако бях се уплашила? Бях дошла тогава да ви кажа, че ще отговоря на забележките ви и да ви докажа, че всичко е според нашето Православно Учение. Но ни учуди факта, че излизайки от офиса ви поискахте от нас да не казваме нищо и на никого за срещата ни и да я запазим в тайна.

 

 

Глава 3

Въведение

Истинският в Бога Живот от 1985 г. до днес има в своя актив повече от 700 изказвания в 58 страни, книгите са преведени на 38 езика, с резултат решителното и горещо завръщане на хиляди хора в Църквата и в живота на Тайнствата й, хора намиращи се до този момент в безбожие, ереси, безразличие и хладина. Напоследък се появиха и първите плодове на плодовете. Единадесет дома за прехрана и подслон на бедни и бездомни или бежанци в различни места по света, два от които са под егидата на съответните Православни Патриаршии. Защото, както ни уверява Господ: "Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо."[18]

Съществуват множество архивни документи със свидетелствата на хиляди завръщания при Бога от различни места по света. В Портогалия, монасите "Missionaria de Cristo Jovem" посещават затворниците във всички затвори на своята страна. От 1995 г. печатат сами и предоставят на затворниците книгите с посланията. Отзвукът беше толкова голям, че до днес са публикувани три книги[19] с откъси от вълнуващите свидетелства на затворниците, чиито живот се е променил с прочита на Истинския в Бога Живот. Разказват за запознанството си с Бога и за силата на молитвата, и как са снели нескромните афиши от стените на келиите си и са поставили на тяхно място иконите на Христос и на Богородицата. Мнозина заявили по характерен начин, че затворническата келия е станала вече за тях келия за упражнение и живеят с молитвата, като в манастир.

Също така, с точност се изпълниха много пророчества, както напр. в посланието от 13 ноември 1989 за "Възкресението на Русия"[20]: "О, Русия! ... Аз, Всевишният, ще те възкреся, след като съм Възкресението; ще се погрижа за теб, за да се възвърнеш към Живот и с Пръста Ми поставен върху теб ще те преобразя в прославена нация, както Аз се преобразих;"[21]

Наистина, освобождението на Русия от комунизма стана на 19 август според Западния "нов" календар, но според Църковния "стар" календар, който Русия следва, беше точно на 6 август 1991, когато се празнува Преображението на Спасителя. По-нататък, трагичното събитие в Ню Йорк на 11 септември 2001 се описва точно десет години преди, в посланието от 11 септември 1991: емята ще се разтрепери и ще се разтърси и цялото зло построено в Кули[22] ще се сгромоляса в куп развалини и ще бъде заровено в прахта на греха! отгоре, Небесата ще се разтърсят и основите на земята ще се разклатят!"[23]

Освен това се споменават и чудотворения, случаи, когато Господ показа безмерното си милосърдие, с лечения от неизлечими и смъртноносни болести. Съществуват доказателства за всички тези неща и са на ваше разположение, когато пожелаете.

Тези неща ги споменавам, защото, когато отричате да оцените дървото по плода (Мт 7:17, Мт 12:33, Лк 6:43-44), нарушавате Светото Писание и Православието. Също така, когато отричате да различите духовете според Евангелиста Йоан (1 Йн 4:2), нарушавате Светото Писание и Православието. И когато пречите на едно дело извършващо се в Името на Господа, докато Христос заръчва: "Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови. Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас. Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си"[24], не само нарушавате Светото Писание и Православието, но непосредствено оспорвате нашия Господ Иисус Христос, който по уникален начин подчертава: "Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя век нито в бъдещия. Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото."[25]

Господ ни предупреждава ясно, недвусмислено, че иска от плода да разпознаваме дървото, и че противното е богохулство спрямо Светия Дух: о ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха: има нечист дух."[26] По същия този въпрос, когато някой запитал Василий Велики: "Кога казваме, че някой хули Светия Дух?", големият този Отец на Преданието отговорил: "от тогавашното богохулство, на което се бяха отдали фарисеите, действие, за което бяха порицани, ясно е и сега, че хули Светия Дух този, който отдава действията и плодовете на Светия Дух на Противника, нещо, което и ние, тщеславните, често пъти теглим, тоест, гневим се срещу този, който показва духовно усърдие.”[27]

На друго място, големият този светец казва: "Уви за онези, които наричат лукавото добро и доброто лукаво; онези, които наричат мрака светлина и светлината мрак ... трябва да умеем да различаваме естеството на доброто от лукавото."[28]

Сега, на този, който продължава да не е съгласен с Господа и да премахва начина на разпознаване на дървото по плода и се оповава единствено на собственото си мнение, напомням, че "слугата не е по-горен от господаря си"[29]. Апостол Павел казва: ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието, той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба."[30]

И така, докато Апостол Павел ни съветва "Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте; дръжте доброто"[31], вие, уважаеми отецо, с властта, която ви е дадена, не изпитвате нищо, отслабвате харизмата и гасите Духа. "Затова, както казва Светият Дух, днес, ако чуете гласа му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,... но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха."[32] Това, въпреки всичкото уважение, което изпитвам към лицето ви, напомня епохите, когато Православната Църква беше отведена да осъди мистици като Светителя Григорий Палама и Свети Симеон Нови Богослов, но впоследствие беше доказано, че еретици бяха самите им преследвачи.

Със съжаление констатирах, че коментарите, които поместихте в списанието "Православен Диалог"[33] се характеризират от неточности, (напр. изопачаване на изказването в театъра - съществува като доказателство съответният видеозапис), неоснователни ваши лични изводи (напр. предполагаемо отклонение или заместване на ролята на свещеника), съшивания на откъси, където смисълът се променя, и въобще се опитвате да придадете оттенък приятелски настроен към католиците. Не липсват, разбира се, иронични коментари (напр. подчертано казвате, че "я е избрал да стане Негов олтар"), но забравяте ли, че това е валидно за всеки покръстен? Не казва ли Апостол Петър, че "Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, приятен Му е."[34] (наблегнато от нас).

Но се учудвам наистина, написани са 8 тома мистична теология, с теми като съвършенството и обожествяването по благодат, от човек без свои познания по богословие, нито дори елементарен катехизъм, съдържанието, на които надвишава в голяма степен възможностите му, и вие задминавате без вълнение така забележителната догматична точност, както и единогласието, което имат със Светото Писание и със съответни текстове на Отците, написани и те по същия начин, тоест с божествено просветление, а вашите коментари се ограничават в по-горе написаното и в посещението ми в католическата църква на Бангладеш, единствената Християнска църква съществуваща там?[35]

Да не би, уважаеми отецо Киряко, тези ваши аргументи да показват, че търсите да намерите грешка там, където не съществува?

 

 

Глава 4

Отговори относно посланията на Истинския в Бога Живот

основани на Светото Писание, Отците

и Светото Предание

1. В брой 14 на "Диалога", казвате "... седемте дара, които ми даде моят татко Богът".

Коментарите на брой 14 се основават на изказване в Атински театър през юли 1998 г., на което вие не присъствувахте. Това, което са ви предали е поне неточно, никога не съм казвала "... седемте дара, които ми даде моят татко Богът". Искам да вярвам, че човекът, който ви е информирал по всяка вероятност не е правил добри записки. Съответният видеозапис е на ваше разположение, когато пожелаете. Това, което казах тогава и го казвам често при много изказвания, беше непринуденият отговор "да, татко", когато за първи път чух гласа на Бога Отец и почувствувах в себе си безмерна обич, утеха и задушевност, сякаш винаги съм Го познавала. Бях казала също така, че се уплаших да не би неволно, с този израз, който ми убегна, бях обидила Бога. Той обаче каза, че прие този спонтанен и невинен мой израз като украшение, защото желае да сме задушевни с Него, като същевременно да не забравяме никога, че е Свят. Наистина, да не забравяме никога, че е Свят, е началото на страха от Бога. В своето изказване обяснявах, че Бог иска от нас да се доближаваме до Него със задушевност и същевременно с Божи страх. И това съответствува изцяло на Правословното учение.

По-нататък, казах, че Бог позволи да видя греховете си с Неговите очи, гледайки истинския им обем. Сълзи на разкаяние в продължение на седмици течаха от очите ми и описах страшния срам, който изпитах за нищетата си. Казах, че не заслужавах дори да живея. Дори не заслужавах да ме накъсат на парченца и да ме хвърлят на хиените. И наистина, в Православието са познати много случаи, където взорът на Бога има точно тези резултати, както напр. при Стареца Софроний: "Небесен огън влезе в мен и сърцето ми се стопи от топлината му. О, какъв срам ме изпълни онези времена! Чувствувах се като най-долния престъпник. Грехът ми спрямо Обичта Му ми се явяваше в най-кошмарната му форма ... Мразех себе си ... Горчиво плачех ..."[36] Това, което вие, според изопаченото предаване на изказването, охарактеризирате като неправославно, ако го видим така, както в действителност беше казано (и е записано в съответното видео) се потвърждава напълно от Православното ни Предание.

Но е наистина учудващо, че думата татко ви скандализира, след като божественият Златоуст, в познатата молитва на Иисус, поставя смело в устата на Господа слова като: "Ще бъда бедняк за теб, скитник за теб ... Бъди само задушевен с Мен." (наблегнато от нас) И Василий Велики подчертава необходимостта от задушевност "Не принадлежи на всички Бог, а на онези, които бяха задушевни с Него посредством обичта."[37] 

Относно думата татко четем при Ап. Павел: "И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа."[38], и на друго място "Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!"[39]

В Речника на Новогръцкия Език на Г. Бабиньоти, изд. 1998 г., думата abba произхождаща от арамейския език се тълкува като татко - баща. В Английския Богословски Речник на G. Kittel, изд. 1985 г. четем а) при Юдаизма е термин сроден с отец, обозначение за равин, лично име и почти никога не се използува за Бог, б) при Християнизма, употребата му от Христос показва доверие и детска задушевност, а не неуважение.

С всичкото уважение, ако след тези уточнения продължите да считате, че не са съответни с Правословното Учение, добре би било да ни покажете вие на кои Отци се позовавате.

 

2. След това казвате: "Когато чувах гласа на Бога, каза, беше сякаш го познавах много добре... Бог ми каза, че си моя, че си моето семе!"

Тук, не мога да разбера дали съществува наистина почуда или коментарът е ироничен. Затова ще обясня всичко дума по дума. "Чувах", разбира се, е вътрешно, в душата, а не с телесните уши, като в "огледало", както казват Ап. Павел[40] и Отците, които са имали същата опитност. Бог не разговаря с един и с двама, а с всички,[41] беше говорил като приятел дори с Каин,[42] разговаря с нас непрекъснато и не спира дори, когато не се вслушваме в Него,[43] учи богоносният Златоуст. Тоест Бог ни говори дори в грешното ни състояние, за да ни изправи. Беше говорил с Моисей, когато той забегна в пустинята, след като беше убил един Египтянин при сбиване.

Що се отнася до "сякаш го познавах много добре", ви напомням задушевността, както споменах и в по-горе казаното. За това, че Бог ни познава, но и ние Го познаваме и Му принадлежим, Йоан казва: "Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда."[44] и по-нататък повтаря: "Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете."[45] (наблегнато от нас)

За "семето" (на катаревуса сперма) четем в Откровението (12:17): "Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейната сперма, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус;" също така Ап. Павел казва: "Ако Господ на Силите не би ни оставил сперма (на димотики семе) като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили."[46]

Ориген в своя анализ върху Евангелието на Йоан (8:37) казва: "Ще изглежда много нападателно за онези, които не разбират какво означава сперма на глас и сперма на дете тоест "Зная, че сте сперма на Авраам, но искате да ме убиете, защото не можете да проумеете словата ми" и е разбира се ясно, че спермата на някого съдържа словата на този, който сее..."[47] (наблегнато от нас)

Ако сега продължавате да характеризирате тези неща неправославни, с всичкото уважение, което изпитвам към вас, добре би било, за славата на Господа, да ни покажете вие на кои Отци се позовавате.

 

3. По-нататък казвате: "добре направи и се причасти с хостия и аз сега съм много доволен".

Тук, отново е направено неточно пренасяне от изказването през 1998 г. Никога Христос не ми е казвал тези думи. Това, което казах се отнасяше до периода, когато се намирах в Бангладеш. Там до днес не съществува в цялата страна Православна Църква. Това може да е трудно да го позволи официално Православната Църква в тези времена на съперничество, в които живеем, но не е неосъществимо.[48]

Епископ Калистос Уеър Диоклийски в книгата си "Православната Църква" говори относно участието на другославни в Светата Евхаристия: "Всъщност всички Православни Църкви позволяват така нареченото "взаимопричастие" (intercommunion) "по икономия" (терминът показва отклонение от правилата на Църквата,[49] за да помогне за спасението на конкретно лице) (наблегнато от нас)... Валидно ли е обаче обратното? Могат ли отделни Православни, когато не съществува никаква енория близо до тях, да ходят на неправославна Божа Литургия? Повечето Православни йерархии отговарят: Не, това не е възможно. В действителност обаче става с мълчаливата или открита благословия на даден Православен Епископ."[50] И само от това можем да разберем много неща, особено там, където казва, "за да помогне за спасението на дадено лице".

През 1965 г. незабравимият Вселенски Патриарх Атинагор I заедно с Римския Папа Павел VI  може да премахнаха анатемата[51] но това не отвори изцяло пътя за "взаимопричастие" освен при случаите на спешна нужда, винаги по божа икономия, както и при моя случай. В Бангладеш живях три години и половина и щях все още да съм там, ако мъжът ми не беше преместен.

Сега, на този, който смята, че нормално не би трябвало да ходя на църква и да не вземам Божията Евхаристия, ще напомня словата на Господа: "Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкият Син е господар и на съботата."[52]

Нека видим какво казва относно това Свети Йоан Златоуст: "Името на Църквата не е име на разделение, а на съюз и съгласие ... Ако пък местопребиваването разделя хората, Господ ги обединява, защото е същият[53] ... от Индия до Рим[54] ... в тяло и дух, защото божията благодат съществува само, когато и където всички се оповават на тази основа."[55]

Ако някой прибързано оспори тези слова на божествения Златоуст, защото уж ги е бил казал преди Схизмата, то е сякаш да сметне, че са се променили "неизменните", след като и името на Църквата, и Господ и божията му благодат не се променят, а остават непреклонни и неразрушими във вековете.

Задоволството на Христос, което коментирате се отнася до старанието ми да Го приема, когато не разпознах това, което ми се даваше в Католическата Църква. Нека си припомним словата на нашия Господ: "ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си; който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден."[56]

Наистина, кой има право да лиши живота от един човек? Още повече, когато Отците на Църквата като Василий Велики ни подтикват за всекидневно, ако това е възможно, приемане на Светото Причастие: "Да се причастяваме и да приемаме светото тяло и светата кръв на Христос всеки ден е нещо добро и полезно... Защото кой се съмнява, че да участвуваш често в живота не е нищо друго освен да живееш много пъти."[57]

Уважаеми отецо, на кои Отци се позовавате за това, че не съм наред с Православното Учение, ако не приемах въобще Светото Причастие? (За това става въпрос.) По какъв начин щеше да запази вярата си и духовния си живот едно истинско дете на Православната Църква, в една такава страна, без да се причастява и да ходи на църква в продължение на три години и половина? Това нямаше ли да е против Светите Правила?

Осемдесето правило на Пето-Шестия Вселенски Събор заръчва: "и в три неделни дни в течение на три седмици не дойде на църква".[58]

Единадесето правило на Сардийския Събор заръчва: "ако някой мирянин, като се намира в града, в три неделни дни и в продължение на три седмици не дойде на църковно събрание".[59]

Девето правило на Светите Апостоли заръчва: "Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не достояват на молитва и свето причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в църквата."[60]

 

4. В брой 17 пишете: "(Васула): Мога ли и аз да те благословя? - (Иисус): Можеш. - (Васула): Тогава имай моите благословии, Иисус Христос!" (13/12/1986)

"Господи, κойто благославяш онези, които Те благославят, и освещаваш онези, които се надяват на Тебе..."[61] Който Те благославя, бива благословен, всяка душа бива благословявана, когато благославя своя Господ и Бог. Това бива срещано на безбройни места в Светото Писание и в Светото Предание на Църквата, "... Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби[62], ... Тебе възхваляваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш[63] ... Бъди благословен, Христе Боже наш..."[64] и др. Да не забравяме обаче и Света Елисавет, тя първа беше благословила нашия Господ: "и като извика със силен глас рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба".[65]

Търся да видя какво може да ви е обезпокоило освен това, което се вижда на повърхността. Ако си въобразявате, че благословията бива придружавана от характерния жест, правейки знака на Кръста с пръстите, както Христос в иконите, тоест архийератичната благословия на Господа, трябва да ви подчертая, че това не се вижда и не се продразбира по никакъв начин никъде в посланията на Истинския в Бога Живот. Така че изразът "имай благословиите ми, Иисус Христос" без характерния жест, не е нищо друго от един човешки израз на признателност от страна на създанието към своя Творец и Спасител.

Струва си да обърнем внимание, както отбелязва П. Требелас, на стих 26 и 27 в 26 гл. по Матей: "И когато ядяха, Иисус взе хляб, и като благодари, ... взе и чашата, и, като благодари..." Александрийският тект обаче казва: "... И когато ядяха, Иисус взе хляб, и като благослови, ... взе и чашата, и, като благодари..." Изглежда тоест, че за Евангелиста благословията е синонимна на благодарността. Действително, същото подчертава и Богословът и Декан на Атинския Университет Николаос Дамалас: "Но и двете водят до същия резултат, защото благословията е благодарство към по-големия за даровете, които вземаме от него."[66]

Надявам се, че след това уточнение няма да е необходимо да се върнем на тази тема, след като не считате наистина за неправославно да благословим нашия Господ и Бог.

 

5. Малко след това казвате: Затова изглежда Христос понякога от радост "се усмихва, показвайки тръпчинките си" (24.3.1991).

"Най-хубавата картина на Бога е човешкото лице"[67] пише П. Евдокимов. А Св. Силуан Атонски казва: “В православната аскетична опитност се отхвърля като погрешен пътя на абстрактния взор. Този, който мисли за Бога с абстрактен взор за Благото, Красивото, Вечността, Обичта и т.н. се намира на измамен път... Този пък, който отхвърля всички емпирични картини и понятия, и той не знае все още истинския път.”[68] 

Не искам да сметнете, че сравнявам себе си, грешница и недостойна, с този изключително свят образ на Църквата ни. Нищетата ми е даденост, както и благодатта, която ми беше дадена, без да я заслужавам, е също даденост, и днес вие обвинявате тази благодат като противна на Православието. Поради тази причина, избрах словата на този съвременен Светец на Църквата ни, а не някой от по-старите, за да подчертая, че Православието не само в миналото е имало подобни опитности, но продължава да има и в нашето време. И, разбира се, според Ап. Павел, тези опитности ще спрат единствено в бъдещия живот, защото, както по характерен начин казва: "Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати."[69] (наблегнато от нас)

Колкото до "показвайки", Преподобният Макарий Египетски казва (коментар върху Йоан 14:21-23 "Ще му покажа себе си и ще обитавам в него"[70]), че в сърцето ни съществува покритие, за да не виждаме славата на Бога, което се снема, за да бъде показано на Християните и на онези, които Го обичат и истински Го търсят. А Исаия казва: "Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа Саваот."[71] Както и Преподобният Исаак Сирин казва: "ако си чист, небето е в теб, вътре в теб ще видиш ангелите и Господа на ангелите."[72] За Свети Пахомий беше казано също така, че: "В чистото си сърце видя невидимия Бог като в огледало."[73]

Вселенският Халкидейски Събор в своя "христологически" термин формулира двете природи на Богочовека, божествената и човешката неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно. Съвършен Бог и Съвършен Човек. Като съвършен Човек притежава чувства, спомена Свети Йоан Дамаскин, следващ Отците и особено Свети Максим Изповедника: "И признаваме, че Господ пое всички естествени и непорочни страсти на човека, целия човек и всичко отнасящо се до човека освен греха ... Разбира се, непорочни страсти са онези, които не се дължат на нас, тоест онези, които от нарушението влязоха в човешкия живот, както гладът, жаждата, умората, болката, сълзите, похабяването ... Всички тези неща ги пое, за да ги освети."[74] (наблегнато от нас) Догматиката на П. Требела казва също така, че "негодува, гневи се, просълзява се и плаче, омилостивява се, симпатизира и въобще изпитва всички чувства и сприхавости, които обхващат душата на всеки свят и праведен човек. Участвува в радостите и тъгите на хората, с които се приобщява, без да отказва да седне с тях на вечери и приеми, както, когато беше поканен и отиде на сватбата в Кана."[75]

Евангелието казва, че радостта е плод на Светия Дух (Гал 5:22) и "влез в радостта на господаря си" (Мт 25:21) (наблегнато от нас), също така "Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна" (Йн 15:11). В Псалмите Давид ни казва: "Ще ми изявиш пътя на живота; (Христос е "пътят на живота") пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе всякога веселие."[76] (наблегнато от нас) (И тук Христос се подразбира като "отдясно от Тебе всякога веселие"). Сигурно е, че всички могат да направят разликата между усмивката, както в този случай - "тръпчинките" са характерни за усмивката - от смеха, където се знае, че наистина никога никой не е видял Господа да се смее. И Василий Велики подчертава във връзка с тази разлика: "Не е неприлично да покажеш задоволството на душата с една приятна усмивка ... И Господ изглежда понесе нуждите на плътта ... без обаче никъде да използва смеха."[77]

 

6. По-нататък: "Реших да покажа написаното на един католически свещеник тук. Осъди го, казвайки, че е дело на дявола и че трябва да спра. Иисус му беше поискал дали желае да вдигне Кръста на Мир и Обич заедно с мен. Казах му го. Той каза, че това идва от дявола. Даде ми да прочета молитвата на Св. Михаил, молитвата “Спомни си, Богородице” от Св. Бернар и една Новена на посвещение на Свещеното Сърце на Иисус Христос. Каза ми да ги изричам през следващите дни, за да види какво ще се случи. Приех. Oставих ръката си да пише, и пишеше: “Аз, Яхве, те водя;” В продължение на четири дена." (8.1.1987)

Това стана отново, докато живеех в Бангладеш. Там, Католическата Църква беше и продължава и до днес да е единствената Църква в страната. Свещеникът, който тогава беше осъдил посланията като "демонични", днес вдига Кръста на Мир и Обич заедно с мен, както беше поискано. Жертвувайки удобствата и времето си, той също на свой ред е изложен на коментари за живата си дейност, свидетелствувайки в цял свят. Струва си да добавя, че често ме придружава за изказвания на различни места.

От. Дж. Ф. (името на свещеника), естествено, трябваше да разгледа писанията. След това, внимателното проучване на ръкописите, с Божията Благодат, му помогна да разпознае тяхната автентичност, установявайки, че не само са в пълно съгласие със Светото Писание, но и подпомагат за по-доброто му проумяване, хвърляйки светлина, без да добавят нищо ново и никаква нова "истина". И както казва Светият Златоуст: "Светото Писание не се нуждае от човешката мъдрост, за да бъде разбрано, а от откровението на Светия Дух по такъв начин, че да придобием духовна полза от разбирането на това, което съдържа.[78] И Свети Григорий Богослов допълва: "човек само чрез Бога узнава за свързаното с Бога".[79]

Относно името Яхве, П. Требелас пише, че е наименование забравено, но познато и използувано в стария Израел и от малкото проучватели на еврейския текст на Библията.[80] Името Яхве беше заместено с "Господ" в Гръцкия превод на Седемдесетте, (който не е боговдъхновен, както казват мнозина, информира ни Апостолската Дякония на Гръцката Църква),[81] но продължава да е Яхве в Английската (Кинг Джеймс, Йерусалимската Библия) и няма никаква връзка с погрешното наименование Йехова, което използуват "хилиястиците свидетели на Йехова".

Ако пречи споменаването на името Яхве, ще трябва да пречи тогава и "алилуя", което е сложна Еврейска дума, и според всички Библейски и Богословски Pечници "hall-elu-yᾶh = "възхвалявайте Яхве", където yah са трите първи буква на Яхве (Yahweh).

 

7. Следва: Иисус на въпроса й: "Сърцето по-важно ли е от расото" отговаря: Да, по-важно е сърцето" (11.12.1986). Така, Васула може да "взема от Ръката Му Неговия Хляб" (27.4.1987).

Със съжаление констатирам, че сте съшил изрази от две различни послания. Това е нелоялно и според Свети Григорий Нисийски[82]непростимо е да свързваш две противоположности и да ги сглобяваш” (3:144) и да се използуват “несвързващи се неща, за да се докаже нещо” (2:228), така че “посредством изрази, които не се свързват един с други да се цели обидата” (2:398), да отвеждате читателя до погрешното впечатление, че след като е важно сърцето, тогава нямаме нужда от свещениците. Това не само не следва отникъде в книгите, но напротив на много места Господ с особено наблягане ни изпраща при Неговите свещеници, в Църквата и нейните Тайнства, изповед и божие Причастие, както например:

"Васула, знаеш ли, че Аз съм Този, който научих учителите Си да се покайват? това са Мои указания; дадох на учителите Си властта да изповядват децата Ми;" (15.2.1987)

Свети Йоан Касиан в първата книга "Институции" относно аскетичното облекло, обяснява, че външното служи на вътрешното. Същественото, вън от облеклата, е преобразяването на вътрешния човек, чистотата на сърцето. Христос, обръщайки се към учениците си, каза: "Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората."[83]

Божественият Златоуст[84] тълкува безумието на солта като поквара - грях. Покварени, уверява, не можем да проповядваме евангелското послание на Спасението. Нека си припомним евангелския пасаж, където Христос заклеймява онези учители, които не спазват това, на което учат[85] и се грижат за външността: "Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си и правят големи полите на дрехите си, и обичат първото място при угощенията, и първите столове..."[86] Става по-суров със свещениците, които не почитат тайнството на свещенството: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие."[87] Без ни най-малкото съмнение, Господ се интересува повече за "вътрешното" тоест сърцето, отколкото за "външното" тоест расото и това не важи само за онова време. Словото е за всички времена и това го подчертава в следващата глава: "Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат."[88] 

Преди да продължа, добре би било да си припомним народната поговорка "не расото прави попа, а попът расото". Наистина, мъдрият ни народ е проумял евангелската истина и я държи жива в съзнанието си, без да се мами.

Сега, относно "взема от Ръката Му Хляба Му", имам да кажа, че става въпрос още веднъж, че по време на Светото Причастие, приближавайки се до свещеника, за да се причастя, видях пред себе си на мястото на свещеника да стои Христос. Това го позволи да стане Неговата благодат, за да ми покаже, че при всеки свещеник, Той е, който ни предоставя себе Си. Така че, както виждате, Истинският в Бога Живот не е, за да отслаби ролята на свещениците, за което вероятно се безпокоите, а напротив, подчертава важността на ролята им, след като е Той, който действува посредством всеки свещеник и успоредно с това ни напомня много често необходимостта да се молим горещо за свещениците.

Ако след тези уточнения продължавате да смятате, че тези неща не са в съгласие с Православното Учение, с всичкото уважение, след като аз не познавам никой Отец на Църквата да учи, че важно е външното, а не вътрешното, ще се осмеля да ви попитам на кое Евангелие и на кои Отци се позовавате.

 

8. И накрая, Иисус й казва: "Ела, нека си починем един в друг" (6.4.1987).

Старецът Софроний пише: “Беше им дадено да проумеят своята недостатъчност в такава степен, че да не смеят и да си помислят, че Бог си почива в тях и те в Бога.[89] (наблегнато от нас)

Никитас Ститатос, биограф на Свети Симеон Нови Богослов, казва: "И усилията на светите борби се променяха във вътрешна почивка, или, за да го кажа не по човешки, в богоподобен покой на безтелесните сили, докато природата на тялото, която под въздействието на висша сила се освобождаваше от слабостта си, биваше отвеждана в нетление. Така биваше залавян отново във видения и Господни откровения и предвиждаше изхода на бъдещите неща."[90] Тази опитност на Светеца, съвсем истинна, не може в никакъв случай да бъде оспорвана. Вие обаче не приемате, че това може да става днес и, разбира се, с хора, които не го заслужават, затова нека си припомним Ап. Павел "Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат."[91] Наистина, не е заплата, а благодат.

Друг един елемент, който вероятно пречи на някои хора да приемат моята почивка в Него и Неговата в мен, е фактът, че съм омъжена и майка на две деца. На тях ще препоръчам книгата на монаха Моисей Светогорец[92] "Женените Светци на Църквата" според календара по месеци, където биват представени множеството от женени, чиито брак не е попречил на духовния им път и днес биват почитани от Църквата. Монахът споменава също така познатия цитат на Св. Йоан Златоуст за милостта, която е по-висока от девствеността, и за сребролюбството, което е по-лошо от проституцията. Светият обосновава позицията си с притчата за десетте девици (Мт 25:1-13), където без "масло" девствеността от само себе си като добродетел не беше достатъчна да спаси петте девици.[93] Свети Серафим Сарофски обяснява, че това "масло", липсващо от неразумните девици е Светият Дух, защото молитвата, постите, милосърдните дела са само средствата за Християнското съвършенство, а истинското и пълно съвършенство е придобиването на Светия Дух, без който не може да има спасение.[94]

Не само Светите Отци с упражнение, но и всички ние сме Храм на Живия Бог. Дори в греховността ни, Бог живее в нас, разбира се, тогава не си отпочива, а мистично страда за състоянието ни. Когато обаче със съкрушение, покаяние и смирение, обичта ни към Него се увеличава, наистина си почива в нас. Свети Максим Изповедникът пише: “Този, който достига знанието, схваща ..., че можем да пребиваваме в Него и Той в нас, защото словата на Господа са справедливи и делата Му истински.[95] (псалм 32:4) Тези думи на Свети Максим имат такава сходност с откъса, който коментирате, че са достатъчни и не е необходимо да добавя нещо друго. Но е важно да чуем и абата Исаак Сирин, който казва: "Щом Светият Дух започне да обитава в душата, човекът придобива благост и мир, и се маха всякаква мисъл на разюзданост."[96] С други думи, светостта може да е плодът на Божието посещение, а не непременно предпоставка.

Върху тази тема Свети Макарий Египетски, ни обяснява: “Когато дойде Господ ще обитава в него и ще го обучи и ще го укрепи във всички Свои заповеди, за да стане Господ обител за душата му.[97]

Дидим Александрийски казва: “Свидетелствува се, че живее в нас Отецът, Синът и Духът, както казва Павел във второто до Коринтяните използувайки от Йеремия “ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог и те ще бъдат мой народ”.[98] При Йоан четем: "Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него";[99] "Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него",[100] при Матей "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко."[101]

Отците на Църквата, като Светият Златоуст и Василий Велики настояват, че тези неща не са за един духовен "елит" от малцина, аскетици, монаси, свещеници и др., а дълг на всички Християни. Особено Василий Велики в никой свой труд не използува термина монах или аскет, с цел да покаже точно това, че духовната борба е за всички вярващи.

Свети Григорий Богослов отбелязва съществуването на онези, които съзнателно или несъзнателно ограничават Църквата в една затворена и малка група на избраници за знанието, чисти от грехове. Тези "прекомерни православни" според Свети Григорий винаги изпадат в ерес и заблуда на вярата.[102]

Сега, ако смятате, че Бог не почива в нас и ние в Него, молим ви почтително да ни укажете на свой ред на кои Отци и на кое Православно Учение го оповавате това.

 

9. Иисус я "избра да стане негов олтар" (23.5.1987).

Ориген казва:[103] Олтарите са в нас духът на всеки праведен, от който истински се носи благоуханен “тамян”, тоест “молитви” от чисто съзнание. Затова се казва в Откровението на Йоан “Този тамян са молитвите на светиите”, и от певеца "Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва."[104] (наблегнато от нас) Свети Йоан Златоуст казва: “Да не използуваме като претекст, казвайки, че близо до нас няма храм. Защото нас самите, ако сме въздържани и трезвени, ни преобрази благодатта на Бога в Божи храмове, така че да имаме леснотата да правим, където и да се намираме, жертвеника с нас и олтаря и копието  и да сме и свещеници и жертвеник и олтар. Защото, където и да си можеш да направиш олтар, стига да си въздържан и с трезвен ум.[105]

Красивият Псалм (51:17-19) казва: "Господи, отвори устните ми; и устата ми ще разгласят Твоята хвала; защото не щеш да Ти принеса жертва; всеизгаряния не Ти са угодни; жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш." 

Разбира се, и Ап. Павел често го казва: "Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? и на друго място "Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога?"[106] Въпреки че се знае че Бог не обитава в построени каменни храмове, а в сърцата ни, това не означава, че премахваме Църквата като единствено място за боготворение на Господ, а че, както точно го описа Свети Златоуст: “Съществува отвсякъде за теб голямата леснота, където и да се намираш да имаш с теб жертвеника.

Това, което действително е противно на Православното Учение е да считаме от една страна, че Бог бива боготворен между стените, а не в сърцата ни, и от друга страна, че уж не всички сме Божи храмове, след като не може да има храм без олтар. С цялото уважение, къде се позовавате за отхвърлянето на този пасаж? Кой Отец казва, че не сме олтар на Господа?

 

10. По-нататък: "остатък Мой, съедини се с Мен и нека бъдем Едно; заедно, заедно ще възстановим Църквата Ми;" (11.7.1987)

Исаия каза: "ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, само остатък от тях ще се върне; взето е решение за погубление, препълнено с Божията правда. Защото Господ Бог на Силите ще извърши, според решението, погубление всред цялата страна."[107] Ап. Павел повтаря автентично пророчеството на Исаия (Рим. 9:27) явно, за да подчертае неговото значение, обяснява, разбира се, че това е вследствие на благодатта, а не на делата ни: "Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат. Тогава какво? … а останалите се закоравиха даже до днес;"[108]  

В труда на Георги Флоровски[109] "Църквата: тялото на Живия Христос" четем, че зараждащата се християнска Църква много ясно се идентифицираше с истинския Израил на Бога. Християните са били истински Израелитяни по дух, наследници на всички месиански обещания от миналото. Или по-скоро, са били "верният излишък", откъснал се от древния отстъпил народ, някога избран, но сега неодобряван поради неверието си. Името "малко стадо" дадено от Иисус на месианската общност, която събра около себе си,[110] изглежда, че "излишъкът" или "остатъкът" или "малкото стадо" показва онези, които признаха Месията и приеха посланието за Божието Царство в сърцата си.

Светото Писание на много места говори за "остатъка", както при Захария 13:8-9: "И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, а третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги, както се чисти среброто, и изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, и Аз ще ги послушам; Ще река: тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог." При Исаия 24:6: "Затова, клетва погълна земята, и ония, които живеят на нея се намериха виновни; затова жителите на земята изгоряха, и малцина човеци останаха." Матей казва, 24:31: "Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия." Ап. Павел към Солунците първо посл. 4:15, 17: "Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите...  после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа."

Що се отнася до "заедно, заедно ще възстановим", Светият Златоуст описва, че сме едно с Единия: "Христос е главата, ние тялото. Възможно ли е да съществува празно пространство между главата и тялото"[111] Бог в Спасителното Си Дело използува и човека, защото според Отците: “за тези които искат, а не за онези, които се принуждават да поискат спасение.”[112] Светият Йоан Дамаскин казва: “Непрестанното спасяващо провидение на Бога и неуморимото му провидение за нашето спасение, намираше винаги в историята на падението на човечеството “подкрепителни знаци” или “милостиви съдове” според Ап. Павел (Рим. 9:23) (наблегнато от нас), от които се строеше свещената история на спасението, въз основа винаги на свободното сътрудничество на човека.”[113] “Благодатта на Бога е, разбира се, дар, но се дава на онези, които показват доброволно старание и усилие и чистота. Когато човекът”, казва отново Свети Йоан Дамаскин[114] “стана самовластен и логичен по свое доброволие, реши да се обедини с Бога “за онези, които искат, а не за онези, които се принуждават да поискат помощ” “Бог”, казва също така “предава на всички своята енергия според способността и приемствената сила и дори казвам физическата и по избор чистота.”  На друго място Св. Йоан Дамаскин казва: “На всеки човек, който желае доброто, Бго съдействува за това.”[115] Тези слова показват необходимостта от съдействието между Бога и човека "богочовешкото съдействие".[116]

Възстановяването на Църквата се споменава във "възкръсването на духовно мъртвите". Същата сила, която възкреси Иисус, ще възкреси и всички духовно мъртви, като духовно мъртви не са само онези, които не познаваха Христос като свой Спасител, но и онези, въпреки че кръстени Християни, с греховния си живот отричат всекидневно Господа. Обществото ни днес е напълно дехристиянизирано. Завръщането на отдалечилите се души вследствие на вдъхновение от Истинския в Бога Живот е тълкуването на "заедно, заедно ще възстановим Църквата Ми" и това "заедно" не е нещо лично, а Бог го желае от всички нас, то е нашият дълг на Християни.

С всичкото уважение, ако все още имате възражения за всички тези неща, и по ваша оценка са противни на Православното Учение, покажете ни, моля ви, за славата на Господа, на кои Отци и на кое Свето Предание се позовавате.

 

11. По-нататък коментирате, че: "Васула поради особената й връзка с Иисус може да благослови и хората. Така тя на 23 март 1989 "благослови" град Гарабандал, като преди това беше отишла в Римокатолическата църква и т.н....

Коментарът "особената ми връзка с Иисус" предразполага читателя, че точно поради тази връзка "благослових" града. Това обаче заключение противоречи на Светото Писание, след като, както много добре знаете, Ап. Петър ни нарича всички: ие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ"[117] затова, не само имаме правото, но и задължението да благословим близките си, роднини и приятели, и разбира се, дори враговете си: "Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете."[118] В конкретния коментар, трябва да вземем пред вид, че "град" според Евангелското тълкувание (Откровение, светият град 21:10; новият Йерусалим 3:12 и т.н.) са душите на благочестивите хора, а не постройките.

Догматиката на П. Требела казва относно това: “Всички християни “като свещеници на Бога и лечители” се молят за царете и военнослужещите. И Августин казва, че не само за епископите и презвитерите, които в Църквата се наричат свещеници беше казано, че “са свещеници на Бога и на Христос”, [119] “а за всички помазани, за всички онези, които имат мистичното помазване. Така че всички ги наричаме свещеници, защото са членове на единия свещеник, за който Ап. Петър каза, че е “свят народ, царско свещенство...[120]

Възможно е тази особена моя връзка с Иисус да не ми дава някакво специално право, както коментирате, но нейно последствие е обичта ми и привързаността ми за разпространявате на Спасителното Му Дело в продължение на петнадесет години без лична облага, дори в най-отдалечените точки на планетата, както джунглата на Папуа, Неа Гвинея, в Огнената Земя. Когато се срещнах с Аржентинския Митрополит г-н Генадий, с възхищение каза следното, виждайки списъка на пътуванията ми в цял свят: "Това е чудо, само Светият Дух може да те подтикне за такава мисия. Ти, сама жена, обикаляш света." Наистина, никак не е лесно като си помислим за несгодите, трудностите, жертвите и изискванията за една такава мисия. Тази връзка обаче Иисус я предоставя на всеки, който чете Химна на Обичта Му, както Той нарича Истинския в Бога Живот, искайки от всеки читател да замества името ми със своето. Това искане се намира на видно място във всеки том на книгата. Така че, обръща се към всички нас.

"Благословията" не е, разбира се, архийератичната благословия на Господа, както казвам в предишно обяснение (4). Това е благословия, молитва на всеки кръстен християнин, и се отнася до душите живеещи в града. Това е посвещение в Името на Иисус Христос на всички жители на града. И, разбира се, читателят, замествайки отново името ми със своето, благославя на свой ред своя град, родината си и т.н. И Господ приема със същата радост не само молитвите на църквата като тяло, но и на всеки вярващ поотделно. Според Ап. Павел: "от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта."[121]

 

12. С обичта на Васула към Иисус ще бъдат спасени дори душите в "чистилището", които очакват Васула "да порасне" "това, че Ме обичаш горещо ... биват залавяни от пречистващи пламъци ... колко зависят от теб! ах, Васула, ще им помогнеш ли?" (22.7.1987)

В книгата е казано "ад", но вие пишете "чистилище". Това сте го намерил някъде другаде, защото в английското и в италианското издание наистина съществува, но поисках разрешение от Господа да напиша "чистилище" вместо "ад" като по-близък термин до католиците, като споменавам обаче в бележка под линия, че бях поискала Неговото разрешение за тази намеса. Сега, "чистилищен огън" е грешка на преводача. В оригинала "purifying fires", вместо правилния превод "пречистващи пламъци", беше преведен "'чистилищен огън". Не нося никаква отговорност за вероятни грешки при превода. Тази грешка обаче е отбелязана и временно поправката се извършва на ръка. Във второто издание, което наскоро ще бъде публикувано ще бъде поправена.

Във всеки случай, в "Делото на Църквата в гробищата" на Митрополит Ем. Маттеаки четем: “Душите на всички поминали се ще бъдат съдени при второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос. Но, докато дойде то, душите се радват частично, според деянията им, на блаженото съзерцание на Бога или се лишават от него поради греховете извършени по време на настоящия живот. Това се нарича частичен съд на душите на поминалите се.”[122] (наблегнато от нас)

В притчата за неблагодарния слуга, който не прости, въпреки, че той получи милост и прошка, се говори за болезнения период, в който се намират греховните души пред крайния съд: "И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг. (наблегнато от нас) Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си."[123] Изразът "докле изплати целия дълг" показва не само промеждутък от време, но и възплата. След това, ни уверява, че тази мярка важи за всички ни.

Относно "очакваха", напомням, че Църквата предоставя, защото е богоугодно[124] панихиди и помени за починалите ни братя и сестри, които душите "очакват" четиридесет дена или три или шест месеца, една година и т.н. като изкупление за греховете им. От нас, разбира се, "зависи" дали и кога ще си спомним да предоставим молитвите, помените и панихидите.

Душите също така очакват да "порасна" духовно, за да се моля, нещо, което не правих преди завръщането ми при Бога, и точно, защото душите не могат от само себе си да подобрят мястото си след смъртта си, затова очакват нашите молитви, пожелания и т.н. и това е единственият начин да бъдат изкупени греховете им след смъртта.

Св. Йоан Златоуст казва: “Нека им помогнем и да им направим помен. Защото, ако жертвата на отеца пречисти децата на Йов, защо се съмняваш, че с наши приношения няма да има и за тях утеха. Защото за Бог е присъщо да дава благодати и на едните и на другите.[125] Това показа Павел, казвайки: “Така че да последва от много лица харизма за нас.”[126]

Тук си струва да споменем видението на Света Варвара Павловна Сулаева от Руската Православна Църква през 20-и век, която видяла насън свой съселянин, който бил починал наскоро и чиито роднини по финансови причини не му били направили помен, да стои насред огнена река до колене и да страда. Мъртвият я помолил да предаде това на семейството му, защото се нуждаел от помощта им. Тогава те направили помена. Светата, след това, го видяла отново в съня си и този път се намирал вече на отсрещния бряг на огнената река.[127] Казвам го това, защото подчертава точно, каквото разглеждаме тук, че душата на починалите очаква помощта на живите.

Нека вземем пред вид и познатия сън на Светогорския монах, със стълбата и бесовете духове (демоните), които пречат на душата да се изкачи на небето, напомняйки на всяко стъпало "дълговете" на душата, тоест всяко нейно лошо деяние.

Според речника "Πρωία" (Утрин) на Новогръцкия език, "τελώνιον" (телонион, пр. бес)  е това, което се заплаща на митницата, митнически данък; (църк.) лукав дух; (визант. и съвр. народ.) демон, демонско същество, таласъм. Също така авторитетният речник на Древногръцкия език Liddell & Scott коментира, че в езика на Библията "телонио" има само смисъла на "митница" (на гр. τελωνείο) тоест офиса на митаря, а другите смисъли са последващи.

 

13. По-нататък казвате: "(Васула) Боже мой, аз лично съм кръстена в Гръцкото Православие, за кои говориш, Господи мой, за Католиците или Протестантите, или секти, или други религии? Смея да Те питам, защото съществуват. - (Иисус) о, Васула, Васула, Аз съм Един; Аз, Бог, съм Един; децата Ми са всички създадени от Ръката Ми, защо всичките Ми деца са се разпилели? желая Единство, желая децата Ми да се обединят; Аз съм Един Бог и трябва да разберат, че Светата Троица е цялата в Един! Светият Дух, Светият Отец и Иисус Христос, Синът, и Тримата заедно сме Един;" (4.4.1987)

В Евангелието четем: "Един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички"[128] и на друго място: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните."[129] (наблегнато от нас) А Свети Ефрем Сирин подчертава: "Цялата Църква е Църква на покайващи се и цялата Църква е Църква на загубени от грeха.” Христос много пъти беше обвинен за другарствата Си, например, че събеседва и яде с грешници[130] с митари дори с проститутки. Йоан говори и за други овце от друга кошара: "И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир."[131] (наблегнато от нас)

Що се отнася до единството, Василий Велики е ясен: “Как е възможно, след като се намираме в разделение и схизма да спасим връзката помежду си и служението или покорството към главата ни, която е Христос?”[132]

Великият този Светец ни дава също така и определението на схизмата: “Схизми наричаме споровете, които се създават върху църковни и други въпроси, които са излечими.”[133] (наблегнато от нас) Това "излечими въпроси" ни изпълва с надеждата на оздравлението, но успоредно с това е и признаване на болестта. На друго място ни показва горчивината си: “Схизмите в Църквата са травми, коварните сърца са синини, а самонадеяността е възпаление произхождащо от абсурдна надутост и се намира в противоречие със знанието на Бога.[134] За възстановяването на това наранено единство в Църквата, говори и Cветейшият Вселенски Патриарх на Константинопол г-н Вартоломей при едно телевизионно интервю, относно посещението на Римския Папа Йоан Павел II в Гърция през май 2001 г.: "Желанието на нашия Господ Иисус Христос "да са всички едно"[135] ще се изпълни. Единството на Християните ще бъде възстановено. Това ще стане, когато времето се изпълни, защото е волята на Отеца." При друго едно телевизионно интервю Неговото Cветейшество каза: "То (единството) няма да стане чрез отстъпване от истината, като един вид догматичен компромис, или един вид догматичен минимализъм, а чрез встъпването в едната единствена истина на неразделената Църква."[136]

 

14. "Единството" ще стане, разбира се, чрез "Петър" тоест Римския Папа: "(Иисус): В Посланието Си искам Църквите Ми да се обединят, ... избрах Петър да е ваш пазач, да ви пази в Истината до Моето Завръщане, но хората не Ми се покориха, разделиха се, провъзгласявайки свои собствени правила; наистина ви казвам, не слушайте онези, които се противопоставят на Петър, Петър-на-Агнетата-Ми, който сега е Йоан Павел II… защото е избран от Мен и е любимият на Душата Ми; не слушайте онези, които го осъждат, заблудили са се; ... върнете се всички при Петър и станете един, както Отецът и Аз сме Един;" (3.12.1988)

Разделението на Църквата, ни казва Светият Златоуст, е толкова голям грях, че не може дори "мъченическа кръв" да го заличи.[137] И извършваме голям грях с продължаването на разделението в продължение на хиляда години. И както ни казва Ап. Яков "Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему."[138] Наистина, ако искрено желаехме единството, Господ щеше да ни го предостави. Църквата не е земно причастие, човешко, а "Боже Причастие" с център на единството Господа. Силата, която действува и регулира това единство е Светият Дух.

Ориген каза относно това: "Единствено в общността на вярващите е възможно да бъде намерен Синът на Бога и това е така, защото живее само между онези, които са обединени.”[139] А Максим Изповедникът подчертава: “както словото е съединението на онези, които се намират в разделение; така липсата на словото е разделението на онези, които са обединени”.  Божественият Златоуст, познат за голямата си обич към Петър, казва: "... Петър, корифея на хорото, устата на всички апостоли, защитник на вселената, основата на Църквата...”[140] и анализирайки словата на Евангелието: "Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя моята църква;"[141]  тоест вярата на признанието. Тук показва, че мнозина ще са тези, които ще повярват и укрепва увереността му и го прави пастир. "и портите на ада няма да й надделеят" … “След това и друга власт му дава”, "Ще ти дам ключовете на небесното царство".[142]

Това, което има непосредствена нужда от напредване от страна на Християните е плодотворният диалог със смирение и обич. Както каза Вселенският Патриарх г-н Вартоломей: "Това, което се търси е съгласуването на двете страни спрямо християнската истина, както тя беше живяна при първите векове на неделимия християнизъм."[143] Единството, което винаги иска от нас Господ е единство в сърцето. Благословеният от. Алевизопулос пише: "Христос не призовава вярващите във външно единство, а вътрешно, абсолютно, подобно на единството на трите лица на Светата Троица, от която човекът изпадна с падението."[144] За това точно единство се говори в Истинския в Бога Живот. Ако си помислим, че Истинският в Бога Живот има огромен отзвук в целия свят и особено в католическите и протестантски страни, ще проумеем по-добре защо съществува това упоменание за Петър "не слушайте онези, които се противопоставят на Петър... заблудили са се." Нека не забравяме, че Католиците и Протестантите в своята цялост съставляват огромното болшинство на Християните.

Покорството обаче към Петър днес, преди възстановяването на единството на Църквата, както се споменава в предишния откъс, се отнася от една страна до завръщането на всички отцепили се от Католическата църква (протестанти и др.), което вече е започнало да става, от друга страна до вътрешните противници на Западната църква, които се противопоставят и се опитват да се отцепят, да я разделят и да я отведат посредством рационализма до пълен секуларизъм, дори до премахването на Тайнствата.

Папа Йоан Павел II се брани горещо, опитвайки се междувременно да храни духовния свят на Запада с Православната духовност на Отците на Църквата ни. В рамките на това усилие е трактатът "Lumen Orientalium", един горещ подтик да се запознае Западът със Светлината на Отците на Изтока, както и организирането на семинарии с цел опознаването на делото на Отците на Църквата ни, напр. отпразнуването на шестдесетте години от смъртта на Свети Силуан Атонски през 1998 г. в Римокатолическия център в Бозе (Северна Италия), където говориха познати богослови и патролози от цял свят като Пергамският Митрополит Йоанис Зизюлас, Епископ Калистос Уеър Диоклийски, Антоний-Емилий Тахяос, Оливие Клемент, Енцо Бианки и Фери фон Лилинфелд.

Накрая, когато единството на Християните в Църквата се възстанови, няма да ни изненада фактът, че може отново да е Папа на Рим един Гръцкоправославен, както това беше доста пъти навремето.

 

15. "Предишната нощ се събудих, беше полунощ, и осъзнах, че Светият Дух произнасяше молитвата “Вярвам” за мен... осъзнах, че Гласът на Светия Дух изрича молитвата на Свети Михаил." (4.8.1989)

Този коментар има два аспекта, първата се отнася до това, че Светият Дух ме събуди посред нощ и втората, че Светият Дух се молеше вместо мен Веруюто и молитвата на Архангел Михаил. За първия аспект ще спомена мислите на Епископ Калистос Уеър: "Сърдечната молитва определя мястото, където "моето" действие се идентифицира ясно с продължителната дейност на Другия в мен. Не е вече молитва към Иисус, а молитвата на самия Иисус. Това пренасяне от "интензивната" към "самодейностната" молитва се описва впечатляващо в Приключенията на един Поклонник: Рано през една утрин сякаш ме събуди молитва.[145] Дотук поклонникът "казваше молитвата, сега открива, че молитвата "се казва от само себе си", дори в съня му и това е, защото молитвата му се е обединила с молитвата на Бога в него..."[146]

Тази сърдечна молитва, която Епископ Калистос описва и която богословски я развиха Византийските ни исихасти (Св. Григорий Паламас) не е нищо друго освен "молете се непрекъснато",[147] която иска Ап. Павел. Но как е възможно това, когато трябва да свършим толкова неща? Епископ Теофан Затворник (1815-1894 г.) показва правилното решение с максимата "ръцете върху работата, духът и сърцето в Бога".[148]  В Истинския в Бога Живот това се описва като "краката ни на земята, сърцето ни на небето".

Относно втория аспект на коментара, нека си припомним отново Ап. Павел: "Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;"[149] И Калистос Уеър обяснява, че "в личната връзка на молитва, този, който взема инициативата и чиято дейност е основна, това е небесният другар, а не човекът."[150] - Тоест, не е нещо, което аз започвам, а нещо, в което участвувам, първо на първо не е нещо, което аз правя, а нещо, което Бог прави в мен."[151]

Ако не го разберем това и смятаме, че молитвата започва само от човека (долу) към Бога (горе), тогава рискуваме да бъдем погрешно отведени до заключението, че молитвата има посока само отдолу нагоре, нещо, което ще създаде празноти, защото тогава как Иисус Христос се молеше на Небесния Отец с "Отче наш", едното лице на Светата Троица към другото, равен с равен,[152] ако не, за да ни научи? "Да се прекланям на Духа или да се моля, ми изглежда, че не е нищо друго освен, че самият Дух предоставя на себе Си молитвата и преклонението, след като е равна и при трите лица стойността и божествеността."[153], ни казва Свети Григорий Богослов.

При друг един случай, Епископ Калистос Уеър Диоклийски обяснява, че:[154] "И Бог, който се моли в нас е най-вече Троичният Бог. Заловени сме в един разговор, който вече се води, в един божествен разговор, във вечния диалог на Светата Троица. Чуваме Бога Отец да ни казва лично: "ти си моят любим син"; ставаме синове в Син и посредством Духа присвояваме синовния отговор "Авва, Отче". Това е значението на догмата на Светата Троица."

И когато Архимандрит Софроний казва: "Самият Бог се молеше в Мен. Същевременно обаче живеех това събитие като лично мое състояние."[155], ще се запитам на кого се молеше Бог в стареца?

Що се отнася до откъса тук, спях, за душата ми обаче, щеше да бъде по-полезно да се моля. Тогава Светият Дух направи на мое място това, което аз не направих, за да ме насърчи.

 

16. При една среща бива записан следният диалог: "Иисус, мисля, че трябва да побързаме. -(Иисус) закъде? - (Васула) В приземния етаж да погледна фурната. (Иисус) ела, тогава, да вървим;” (16.5.1987)

Трябва да ви обясня как става тази "среща". Когато ме зове, чувствувам го в сърцето си и тогава се оттеглям в стаята си и коленича със съкрушеност пред кръстосания. Целият диалог е вътрешен и не се различава от мисловната молитва.

Епископ Калистос Уеър казва: "Мисловната молитва ни помага да застанем в присъствието на Бога, където и да се намираме, не само в олтаря или в пустинята, но и в кухнята, в предприятието и в офиса."[156] (наблегнато от нас) Ставаме като брат Лаврентий, който "беше по-съединен с Бога по време на всекидневните си занимания независимо от духовните си упражнения". "Голяма измама е", подчертаваше "да си мислиш, че часът трябва да е различен, от който и да е друг, след като биваме призовани да бъдем наравно съединени с Бога, посредством работата по време на работата, както и посредством молитвата по време на молитвата."[157]

И Свети Златоуст казва: "Позволява се и е възможно за една жена, която работи с хурката на стана да погледне към небето и да се помоли пламенно на Бога, както се позволява и на човек вървящ на пазаря да се моли, и на друг, който седи в работилницата и шие кожи да отправи душата си към Владиката... Бог не се срамува за мястото, иска само едно, топла мисъл и разумна душа.”[158]

С цялото уважение, уважаеми отецо Киряко, възможно ли е всичко това да ви изглежда неправославно? Да не би по този начин да се ограничава вездесъщото присъствие на Господа?

 

17. Васула пише за Иисус: "Сякаш внезапно Му мина идея през ума и се спря, за да ми покаже глезените ни, които бяха вързани един за друг." (1.10.1987)

Премъдростта на Сирах казва: "Премъдростта отговаря на своето име и на малцина се открива. Послушай, синко, и приеми моето мнение и не отхвърляй съвета ми. Надени на нозете си нейните окови и на шията си - нейните вериги. Подложи й рамото си, и носи я, и да ти не дотягат оковите й. Приближи се до нея с цяла душа, и с всичка сила пази нейните пътища. Изследвай и търси, и ще я познаеш и, завладееш ли я, не я напускай; защото най-после ти ще намериш в нея успокоение, и тя ще се обърне в радост за тебе. Нейните окови ще ти бъдат яка защита, и нейните вериги - славно облекло;"[159] Разбира се явно е, че описанието на Премъдростта съответствува тук изцяло на Господа ни Иисус Христос.

Евреите, до днес, връзват на ръцете и на краката си или на челото си или на пазвата си амулет или талисман. Това е малка касетка с върви, за да напомня Ковчега на Завета и символизира връзването с Божия Закон, според заповедта на Моисей във Второзаконието "Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти"[160] ... "Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви."[161]

За нас християните този ковчег символизира Иисус Христос, защото Ковчегът на Завета съдържаше плочите с Десетте Заповеди, които са Законът, Небесната Мана, която е Небесният Хляб на Живота, и жезълът на Аарон, който символизира Големия Архиерей. Тези три неща заедно са нашият Господ Иисус Христос и следователно тази връзка символизира "връзката" с Иисус Христос.

 

18. "Не желая разпоредители в Дома Си, Обединете за Мен празника на Великден" и продължава: "Православна Гъркиня съм и си поделям всичко с братята Римокатолици и не се обособявам под Името Ти, бивайки с тях. И те също не се отнасят с мен по различен начин от този към своите. Зная също, че много от тях често ходят в Гръцки или Руски Православни църкви…" (14.10.1991)

Тук бива използувано заглавието на едно послание (Не желая разпоредители в Дома Си, Обединете за Мен празника на Великден), което е показателно за съдържанието и помага единствено за индекса на книгата. Пълният текст е следният: ажи на народа Ми, че не желая разпоредители в Дома Си, няма да бъдат оправдани в Деня Ми; тъй като те са точно тези, които индустриализираха Дома Ми;" Това, разбира се, ни напомня пасажа от Лука с подобен случай: "И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им: Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".[162]  

И Василий Велики казва относно това: “Нарича работници срещу заплата онези пастири, които не получиха пастирската власт за истината, а за това, което за тях е полезно... и днес мнозина са работници срещу заплата - те и днес правят схизма що се отнася до словото на Господа...[163]

Сега, що се отнася до обединяването на датите на Великден, това е най-малкото, което моето можем да направим, за да повярват всички, че Христос е Син на Бога, както го каза Той в градината на Гетсимания: "И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил."[164]  

Що се отнася до "не се обособявам в Името Ти" ще използувам словата на Свети Максим Изповедника: "По същия начин Светата Църква на Бога, ще бъде доказано, че действува по същия начин за нас. Защото, въпреки че съществуват безброй почти мъже и жени и деца, безброй нации и езици и битиета и възрасти, безброй възгледи и занимания, нрави и маниери, които са разделени и се различават помежду си, но е неразделна за тях благодатта на вярата и силата.[165] А в Посланието до Колосяните Свети Павел казва: "гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко. И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни."[166]

Всички, без изключение, съставляваме Тялото на Църквата и нейната глава е Христос.

Край и Слава на Бога.

 

Благодаря за времето ви. Надявам се този трактат на обич да разсее безпокойствата и страховете ви и да отвори пътя за плодотворен и искрен диалог.

Васула Риден

 

 

Глава 5

За  Светите Правила

Предпоставки за правилно тълкуване

Законодател винаги е Отецът, който първоначално издаде закони посредством Пророците на Стария Завет, след това издаде закони посредством Сина и накрая посредством Утешителя продължи и продължава да издава закони с вдъхновенията на Светите Отци и на Синодите, които формулираха Светите Правила на Църквата.

Свети Никодим Светогорец събра всички тези Правила в една сбирка, която нарече: "Пидалион (кормило) на мислимия кораб на Едната Света Всеобща и Апостолска Църква на Православните".

Във въведението на "Пидалиона"[167] се казва: "Ако обаче искаме да проумеем повече духа на Пидалиона, трябва първоначално да разграничим разликата между консерватизма от една страна и обичта към Православното Предание от друга страна.

"Консерватизмът е робска привързаност към всичко, каквото са ни предали предишните поколения, без разлика дали е добро или лошо. И най-лошото наследство от миналото бива считано от него за "предание" и изразява страха и омразата към всеки опит за промяна, независимо дали той ще донесе подобрение или поправка на положението. Затова, консерватизмът е истинска болест за човешкия дух, която като резултат от статичността си увековечава злите неща от миналото. Обичта към Православното Предание е нещо много различно. Тя е любов към всичко красиво, чисто, истинско и вечно, което дари на хората обичта на Бога и всичко, каквото драгоценно предостави боготворно на Бога признателността на хората. Тя е обичта на самата обич, която обединява Бог с хората. В тази обич не съществува място за лъжата и лицемерието, за грозотата и низостта. Горящият от нея желае да се махне от човечеството гнилото и да преобладае здравото. Тази обич не е безплоден сантиментализъм, а жива сила, творческа и обновяваща, водеща човека към непрекъснат вървеж нагоре, към непрестанна борба за по-благородни неща."

В Каноничното Право[168] на Панайоти И. Буми, професор в Атинския Университет, се споменават необходимите предпоставки за правилното тълкуване на Светите Правила, които са: позоваване на просветлението от Светия Дух (Як. 1:5-6, Мк. 4:22 и 2 Кор. 3:14-16), смирението на тълкувателя "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат" (1 Пет. 5:5). Важна предпоставка също така е покаянието, защото, както казва Ап. Павел "покаяние, за да познаят истината" (2 Тим. 2:25; виж Пр. 66/75 Картагенски Съб.) и, разбира се, тълкувателят трябва да е обзет от обич. Необходима предпоставка за истината е обичта, защото според Ап. Павел "да действуваме истинно в обич" (Еф. 4:15). Където царува омраза и брожение не можем да постигнем истината.

Друга важна предпоставка е филологическата подготовка на изследователя, така че да е в състояние да анализира и да извършва изследването на различните синтактични и граматически явления, оттенъци и вариации. Това в голяма степен е свързано и със заповедта, която дава Василий Велики на изследователя на божествените текстове с 16 правило: "И така, вниквай точно в писанието и в самото него ще намериш разрешението на въпроса." По подобен начин Светият Златоуст казва: "Защото естеството на божиите слова е такова, че с малко думи те показват богатството на понятията и дарява, по неизразим начин, богатството на онези, които желаят да направят с точност проучването.[169] Разбира се, когато казваме да изследваме с голямо внимание текста на правилата, нямаме пред вид, че трябва да издирваме само дълбочината на конкретния правило, но същевременно да изследваме и да изучаваме и нашироко и всички други съответни правила, но и въобще всички боговдъхновени и божествени текстове на Църквата, както и делата на отците. При тази среща, при това кръстосване надълбоко и нашироко на понятия и свидетелства се намира, се постига най-доброто тълкуване, защото: "От частите намираме съдържанието на цялото и посредством цялото проумяваме часта.[170]

Василий Велики не пропуска да ни предупреди в своето 87 правило за голямата опасност, пред която се намираме вследствие на нашата субективност, когато вместо да тълкуваме Правилото, биваме водени от нашите заключения: "но чрез благовидно заключение да се установява мнение за онова, което е замълчано, би значело да се издава закон, а не да се изпълнява постановлението на закона". Сериозността от тази опасност Църквата я проумя отрано и затова при Пето-Шестия Вселенски Събор завери със своето второ Правило този принцип на Василий Велики, придавайки му всеобщ авторитет. В "Пидалиона" това правило се дава, както следва: “Да се заключава от реда на речта, онова, което премълчава Писанието, това не е характерно за онзи, който иска да казва това, което законът казва, а за онзи, който иска да законодателствува той самият.”[171]

В Каноничното Право[172] се споменава също така и сотириологическата цел на Светите Правила: "Целта на светите правила е сотириологическа. С тях се осигурява цялостта на тайнството на Църквата и се порицава всяка тенденция на отклонение или подправяне на посланието за спасението в Христос. Затова и светите правила се споменават в автентичното продължение на формите на църковното устройство и се интересуват за спазването на единството на тялото на Църквата, посредством която се постига близостта на спасението в Иисус Христос от всеки вярващ."

С тези предпоставки, и особено опазването на единството на тялото на Църквата, се опитахме да проучим Светите Правила и особено правилата, на които се позовават онези, които без да изследват първо себе си за частта на отговорността си - за скандала на разделението сме отговорни всички, не само тези, които го създадоха, но и ние с нашата търпимост и безразличие, ставаме съотговорни, - биват обхванати от горделивост за истината, която притежават по изключителност, както смятат, и считат себе си за единствените благоугодни, а всички други за "еретици". Това прилича, простете ми смелостта, повече на горделивия Фарисей от притчата, отколкото на съкрушилия се митар.

А онези, които ще побързат да отговорят "но ние ги очакваме с обич да се завърнат" нека си помислят, че: "Безспорно, едно от най-големите прегрешения извършващо се в епохата ни вътре в Църквата е, че се дели житието от догмата, обичта от вярата, Църквата от Богословието."[173]

И ако взаимната връзка тук не е ясна, тогава със следния пример ще можем лесно да видим връзката и истината на словото. Тоест да живеем разделението почти 950 години, докато Евангелието - догмат - диктува: "да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил."[174] 

Точно това иска от нас Иисус Христос, който е единствената Глава на Църквата и единственото истинско Богословие. Въпреки това, понасяйки разделението ни, не изпълняваме Божествената Му Воля.

 

Правило 45 на Светите и всепочитани Апостоли 

"Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат."

Тълкуване:[175] Този Канон определя, че който Епископ или Презвитер, или Дякон желае да се моли само, но не да свещенодействуват заедно с еретици да се отлъчва. Защото, който се моли заедно с отлъчени (след като те са еретиците), трябва и той да се отлъчи заедно с тях, според 10-то правило на Апостолите (Ако някой, макар и в къщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.) ... защото, който клирик съслужи с низвергнати (като такива са еретиците, според 2 и 3 правило на Третия Вселенски Събор) бива низвергнат и той, според 11 правило на Апостолите. Защото трябва да се отвръщаме от еретиците, и да не се молим заедно с тях или да им позволяваме да вършат някое църковно служение, било като клирици било като свещеници.

Това е едно от най-старите Правила и на него се оповават по-късните Правила на Вселенските Събори. За да проумеем напълно духа на Отците, трябва да видим кои бяха онези, които заплашваха и измъчваха тогава Църквата, за да проумеем кои са продължителите на заблудата и на тази заплаха днес, тоест "приемниците" на ереста. Познати са ересите, които измъчваха Църквата тогава, като на Савелий, Арий, Македоний Несторий, Евтихий и Диоскор и др., които обиждаха било Божествеността на Господа ни Иисус Христос, било Светия Дух, било Богородицата. Днешните продължители можем да ги намерим напр. в лицето на Хилиастите, Свидетелите на Йехова, които не приемат Божествеността на Сина, считайки Господа творение, Мормоните и др.

Сигурно, духът на богоносните Отци не е да осъждаме онези, които не ни харесват. Затова и Свети Никодим в тълкуването си, говори ясно за "отлъчени" и "разжалвани". Така, когато от прекалена усърдност, охарактеризирайки другите като еретици, които не са "отлъчени" и "разжалвани", тогава даваме на Правилото своя размер, законодателствуваме от само себе си, а не Законодателят. Видяхме преди малко Василий Велики да ни предупреждава за тази опасност.

Друга една причина, поради която не трябва да се отклоняваме с наши, субективни тълкувания е самата роля на Светите Правила. В Каноничното Право[176] се казва: "Светите правила са израз на духа на истината и на искрената в Христос обич. Следователно изразяват и указват истинската, действителната и автентична благочестивост, докато същевременно със своята автентичност предпазват от всякакъв вид субектувно отклонение, или вдясно (във вид на наподобяване на благочестивост и благочестивизъм) или вляво (като несправедливост и грях) виж Притчи 4:27."

Мнозина тълкуват тези правила по начин, който да оправдава суровото им отношение към Римокатолиците. Но, според тълкуването на Свети Никодим Светогорец, еретиците на правилото са "отлъчени" или "разжалвани". Следователно, трябва да изследваме дали такъв е случаят и тук. В Каноничното Право[177] ереста се определя, както следва: "Ереста е отклонение от правилното учение на Църквата, което се съдържа в Светото Писание и Светото Предание, както се формулира в решенията на Вселенските Събори, и устояването на нея, или преминаването към една вече осъдена еретична изповед."

Нека си спомним словата на незабравимия Вселенския Патриарх Атинагор: "И тези два пасквила, тези две писма, бяха наречени схизма. Схизма никога не е бивала декларирана, нито от Рим, нито от Изтока, но я живяхме в продължение на 900 години. С големи последствия, с големи катастрофи."[178] Наистина, колкото и преувеличено да изглежда, тази е истината. Никога никой Събор не осъди Западната Църква като еретична, нито я е отлъчил. Що се отнася до "анатемите" тоест голямото отлъчване, което беше отправено и от едната и от другата страна, Изтока и Запада, Патриарх Атинагор и Папа Павел VI, ги "премахнаха" през 1965 г.

Друг един важен елемент възниква от разучаването от една страна на следващото Апостолско Правило 46 продължение на 45, и от друга страна на 14 Правило на 4-ия Вселенски Събор, на 72 Правило на Пето-Шести Вселенски Събор, на 10 и 31 Правила на Лаодикийския Събор и 21 (29) Правило на Картагенския Събор.

 

Правило 46 на Светите и всепочитани Апостоли

"Заповядваме да се низвергват епископ или презвитер, които са приели кръщение или жертва на еретици, понеже: “Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:15)

Процедурата предвиждана от Православната Църква в случая, когато някой Католик пожелае да стане неин член, е използуването на Светото Миро[179], а не Кръщението. Процедурата приключва с подписването на документ и произнасянето на Веруюто и е точно същата, както се предвижда и за завръщането на някого от Старокалендарците.[180]

Това е така, защото: "По правило обаче, след като онези, които произхождат от Православната Църква са били кръстени в името на Светата Троица и то от свещеници, които са имали апостолското приемство, кръщението им е бивало прието по икономия."[181]

От това се вижда, че Православната Църква признава на Католическата Църква съществуването на Апостолска приемственост. Значението на това признаване ще го разберем, виждайки определението на Църквата, както го формулира експертът по Канонично Право Бумис "Църквата е единствената свещена богочовешка институция създадена от Иисус Христос с цел спасението на човешкия род и се съставлява от всички онези, които вярват в Христос и са органически съединени с Него в Светия Дух посредством Неговите Апостоли и техните приемственици."[182]

Следователно, можем да приемем, че Католическата Църква, с Апостолическата приемственост, е органически съединена с Господа ни Иисус Христос посредством Светия Дух. Ако действително Католическата Църква беше "отлъчена" и "разжалвана", този органически съюз щеше да се загуби, защото отлъчване и разжалване означават точно това, откъсването на "пъпната връв" и отчуждаването от Църквата Майка. Нека видим нататък следните правила:

 

Правило 14 на 4ия Вселенски Събор

"Hито да ги съединяват в брак с еретик, юдеин"

 

Правило 72 на Пето-Шестия Вселенски Събор

"Не е позволено на православен мъж да се съединява в брак с еретичка, нито на православна жена - с еретик мъж; а ако се окаже, че някой е извършил подобно нещо, бракът да се счита несъществуващ и незаконното съжителство да се разтрогва, понеже не трябва да се съединява вълк с овца и с Христовия дял - съдбата на грешниците. Който наруши постановеното от нас, нека бъде отлъчен."

 

Правило 10 на Лаодикийския Събор

"Hе трябва да свързват чадата си в брачен съюз с еретици."

 

Правило 31 на Лаодикийския Събор

"Не трябва да се сключва брачен съюз с всеки еретик, а само да се взимат от тях."

 

Правило 30 на Картагенския Събор

“Определено е деца на клирици да не сключват бракове с езичници или с еретици.”

 

Виждаме, че всички тези правила забраняват брака с еретици. Но Православната Църква не забранява брака между Православни и Католици.

Каноничното Право казва относно това: "Днес обаче Църквата по икономия приема браковете с другославни (смесени бракове) при предпоставката, че децата ще бъдат кръстени Православни."[183]

Забелязваме, че и при този случай, както и при предишния, Църквата приема брака с Католиците и кръщението "по икономия". Свети Никодим казва за икономията: "Два вида управление се намират в Христосовата Света Църква; единият вид се нарича Точност, другият се нарича Икономия, и снизходителност."[184] Тези два вида, разбира се, не противоречиви, съществуват съвместно в тази мярка и не могат единия без другия, и дори взаимно се подкрепят. И както Точността се споменава във всички Правила, така и Икономията покрива всички Правила без да е необходимо специално упоменание за всяко едно поотделно.

Нека видим какво казва за икономията Каноничното Право: "Казахме преди това, че крайната цел на точността е спасението на човека посредством Църквата. Когато обаче неотклонното спазване и прилагане на едно правило при даден случай възпрепятствува постигането на тази цел, тогава Църквата разглежда дали временното и логическо прекъсване на това правило спомага за постигането на конкретната цел. Ако действително е такъв случаят, тогава можем да пристъпим към прекъсването му, защото и тогава се намираме в правия път, в права линия (с други думи в правилото), който води до спасението на вярващия и в Божието царство. В този случай имаме приложението на мярката на църковната "икономия". Така, църковната икономия е компетентна и от християнско разположение-обич временна (или по-дълготрайна) и логично отклонение от точността на каноните без изместване на догматичните граници, за спасението на хората намиращи се вътре или вън от Църквата."

Ако някои настояват да не виждат правилността на това тълкуване, оставят изложени Йерарсите на Църквата, които се опитват правилно, без да подправят точността на догмата да принесат климат на успокоение, помиряване, обич и сближение. Както преди във Вселенската Патриаршия с двамата незабравими и блажени Патриарси Атинагор и Димитрий, така и днешният Вселенски Патриарх Вартоломей, който въпреки всички пречки и ругатни по негов адрес, продължава със сила да се бори. Както Румънският Патриарх Теоктист, който през май 1999 г. прие официално Понтифика в Румъния, и през октомври 2002 посещението му във Ватикана, където подписаха съвместна Прокламация за обвързване на Православната и на Католическата Църква в стремежа за Единство.

Както наскоро Негово Блаженство Архиепископ на Атина и цяла Гърция, Христодулос, който подписа с предстоятеля на Римокатолическата Църква Йоан Павел II по време на историческото му посещение в Атина през май 2011 г., "Съвместна Декларация", като преди това го беше приел в Архиепископата, а на следващия отвърна на Посещението, разбира се, ни отстави и своя отзвук, и виждаме напр. днес да се споменава в Диптиха на Гръцката Църква през 2002 г., в списъка на Историческите събития на Гръцката Църква, на стр. 26: "(4-5 май) Посещение на Негово Преосвещенство Папа на Рим Йоан Павел II в Гърция."

Възможно ли е, за да оправдаем това събитие, да сметнем, че то стана поради дипломатически причини и от любезност? Църквата не се лъже, както и Главата й, Христос, не се лъже, и разбира се, не можем да излагаме Църквата, че използува дипломация, след като това ще я представи като непоследователна спрямо Ап. Павел, който казва: "Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга."[185]

Също така, как е възможно Църквата на Гърция през пролетта на 2002 г. да изпраща комисия начело с Митрополита на Атика Панделеимон, на Керкира Корфу Тимотей, на Епископа на Термопилите Йоан и на Ахаиа Атанасий, във Ватикана, да обсъдят въпроси по пимантика и от административно естество? Ако Католиците са наистина еретици щеше ли въобще да е възможно Православната Църква да обсъжда с тях и то по въпроси на пимантика? Не дай Боже.

Това, което особено трябва да ни занимае е фактът, че докато всички Свещени Правила са окончателни, неотменими и задължителни[186] правилата отнасящи се до въпроса за предимствата на Църквите на Рим - Константинопол са поставени изцяло извън употреба.

 

Правило 3 на 2ия Вселенски Събор

"Цариградският епископ да има предимство на чест след Римския епископ, понеже тоя град е нови Рим."

 

Правило 28 на 4ия Вселенски Събор

"Следвайки напълно определенията на светите отци ... и постановяваме относно предимствата на светата църква в същия град Цариград, нови Рим, понеже на престола на древния Рим отците правилно дадоха предимство като на царстващ град. Затова, водени от същите съображения, сто и петдесетте боголюбезни епископи признали равни права на светия престол на новия Рим, разсъждавайки правилно, че градът, който е удостоен с честта да бъде град на царя и правителството и който се ползва с предимства, равни на древния царствен Рим, и в църковните работи ..."

 

Правило 36 на Пето-Шестия Вселенски Събор

"...постановяваме: престолът на Цариград да се ползва с еднакви предимства с престола на древния Рим и в църковните работи да бъде въздигнат наред с тоя като втори след него; след него да се счита престолът на великия град Александрия, после Антиохийския престол и след него престолът на град Иерусалим."

 

Правило 3 на Сардийския Събор

"А ако някой епископ бъде осъден по някое дело и мисли, че е прав и иска да се поднови делото, ако ви е угодно, нека почетем паметта на апостола Петър, та ония епископи, които са разглеждали делото, писмено да се отнесат до римския епископ Юлий, в случай че се намери за нужно да се възобнови съда чрез близки до оная област епископи, та той да назначи съдии за разглеждане на делото." 

 

Правило 4 на Сардийския Събор

"Ако някой епископ бъде низвергнат от сан от съд на съседни епископи и заяви, че може отново да представи оправдание, тогава на мястото му да не се поставя друг, докато Римският епископ, като разгледа делото, не произнесе свое решение по него."

 

Правило 5 на Сардийския Събор

"Ако срещу епископ има обвинение и съборът на епископи от областта го низвергне от степента му, а той, обжалвайки присъдата, се отнесе до най-блажения епископ на Римската църква, който, като го изслуша, признае за справедливо да се поднови изследването на делото му, в такъв случай трябва да се постанови и това, той да благоволи и напише на съседните епископи на тая област… А ако някой поиска делото му да бъде повторно разгледано, и след като подаде молба до Римския епископ и той намери за добре да изпрати свои презвитери, тогава нека бъде във власт на тоя епископ"

Докато Апостол Яков предупреждава: "Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко"[187], всички тези правила са излезли от употреба без предварително да е решил никой Вселенски Събор за тяхното премахване, след като само един Вселенски Събор има властта да направи такова нещо, и следователно, дотогава тези Правила трябва да се намират в пълна сила.

Това се вижда особено от правило 1 на 7ия Вселенския Събор, тоест последният Вселенски Събор, който декларира: "Понеже това е вярно ... с наслада приемаме божествените правила, изложени от всехвалните апостоли, свещени тръби на Духа, от шестте вселенски събора и поместно събралите се за издаване на такива заповеди, и от светите наши отци, защото те всички, просветени от един и общ Дух, са узаконили полезното."[188]

Така, декларира се от 8ия Вселенски Събор: "по най-тържествен начин преобладаващото в църковното съзнание дълбоко убеждение за естеството и характера на божествените и свещени правила на Църквата като плод на Пресветия Дух."[189]

Тоест, съгласно това свидетелство светите правила са божествени, защото се установиха с просветлението и надзора на Светия Дух. Въпреки това, изглежда, че е по-лесно да обърнем гръб и да зачеркнем всички правила, които ни са досадни, излагащи нашата непримиримост и коравосърдечие, отколкото да станат за нас сериозен повод да се насърчи възстановяването на разстроеното единство на Църквата.

Оправданието представено в Каноническото Право е твърде слабо:

"Правило 17 на 4ия Вселенски Събор казва, че църковните неща следват политическите промени и развития, що се отнася до въпроса за митрополите: "Ако пък по силата на царска власт се е основал или ще се основе някой град, редът на църковните енории да следва държавното и гражданско разпределение." Виж и правило 38 на Шестия Вселенски Събор. Така, ако едно правило излага едната Църква, а другото другата, като предвидено в правилата, не може да се каже, че съставлява противоречие помежду им. В този дух се обяснява и въпросът за предимствата на Църквите на Рим и Константинопол и т.н., на което се позовават правилата 3 на 2ия, 28 на 4ия и 36 на 6ия Вселенски Събор. Това е вероятно да има отношение към развитието на нещата в недрата на Църквата и на позицията на Римокатолическата Църква."[190]

Явно е смущението на тълкувателя, когато пише "вероятно е", показвайки своята несигурност. Всички трагични грешки, които ни отведоха до това отлъчване, бяха направени от хора, а не от институция. Нека не отдалечаваме Църквата от Правилния Догмат, защото, както казва големият православен богослов Владимир Лоски:

"Църквата, следователно, не може да се смали чисто и просто в "земния си вид" и в "човешките сложности", без да загуби истинското си естество, което я отличава от всяко друго човешко общество... Правилата, които регулират живота на Църквата в "нейния земен вид" са неразделни от християнските догмати. Това не са, така да се каже, правни правила, а приложения на догматите на Църквата, на откровенческите предания във всички области на практическия живот на християнското общество."[191]

Свети Григорий казва: "християнството е подражание от божествено естество".[192] Църквата е образ на Светата Троица.

 

 

Приложение 1

 

Други правила за еретиците

на Светите и всепочитани Апостоли

Правило 10: "Ако някой, макар и в къщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде отлъчен."

Правило 11: "Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат."

Правило 45: "Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат."

Правило 64: "Клирик или мирянин, който се моли в иудейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение."

 

На Лаодикийския Събор

Правило 6: "Да не се допускат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си."

Правило 7: "Еретици нека се приемат не иначе, освен след като прокълнат всяка ерес."

Правило 8: "Когато се обърнат от ерес така наричаните фриги нека бъдат оглашавани и кръщавани."

Правило 33: "Забранява се моленето с еретик или с разколник."

 

На Тимотей Александрийски

Правило 9:“За свещенодействието в присъствието на еретици.”

Въпрос: Трябва ли свещенослужител да се моли в присъствие на ариани или на други еретици; или ще му бъде ли във вреда, когато в тяхно присъствие извършва молитва или свещенодействие?

Отговор: През време на литургията дяконът, пред самото време на целуването, възглася: които сте вън от общение, излезте. Затова такива не трябва да присъстват, ако не обещаят, че ще се покаят и че ще напуснат ереста.

 

 

Приложение 2

 

Откъс от изказване на Патриарх Атинагор[193]

През август 1971 г. група Гърци Клирици (двадесет от Америка и десет от Зап. Германия), заедно със съпругите си и други лица, посетиха Вселенската Патриаршия. Изказването на Патриарх Атинагор беше записано на магнитофон от мнозина и записите са запазени до днес.

"... Тук на 15 юли 1054 един кардинал Умверт положи на светата Трапеза на Света София, която ще посетите утре, един пасквил, срещу Патриарх Михаил Кируларий. И Кируларий отговори, не зная добре дали е трябвало да отговори или не, но така или иначе отговорил. И тези два либела, тези две писма, бяха наречени схизма. Схизма никога не е бивала декларирана, нито от Рим, нито от Изтока, но я живяхме в продължение на 900 години. С големи последствия, с големи катастрофи. Живяхме я в продължение на 900 години! Без да имаш брат да му казваш колко го обичаш! И внезапно един ден през декември 1963 г., прочетох в Пресата, че Папата решил да отиде в Йерусалим... уповестих, че ще поискам да се срещна с него... и на 5 януари 1964 се срещнахме в Йерусалим, в 9 часа вечерта в дома на Папата. И когато се видяхме един другиго, ръцете ни автоматично се разтвориха. Единият се хвърли в прегръдката на другия... Отидохме хванати за ръка в стаята му, и проведохме секретен разговор двамата... Изготвихме съвместна програма, абсолютно равноправно, а не с различия. И след това повикахме придружителите си, прочетохме откъс от Евангелието, и казахме Отче наш и се изказах пръв. И казахме, че вече се намираме на пътя за Емаус, и вървим да ни срещне Господа в общия Свети Потир. Папата, отговаряйки, ми поднесе Свети Потир. Не знаеше, че щях да говоря за Свети Потир, нито аз знаех, че ще ми поднесе Свети Потир! Какво е това? Символизъм за бъдещето. През 1965 г. премахнахме Схизмата... А през юли 1967 г. Папата дойде тук. По-лесно се премества една планина от Италия, напр. Апенините, и да дойдат, отколкото да дойде Папата тук. И други пъти са идвали Папи, но пленници. Проведоха се церемонии в патриархалния храм, приех го горе в Кабинета си, и там проведохме друг един разговор и се споразумяхме да се срещнем един ден там, откъдето бяхме тръгнали.

До 1054 г. имахме много различия. И върху това и върху онова. Филиоквето. Добавката във Веруюто стана през 6 в. и го приехме, в продължение на 6 века. И толкова други различия. Но се обичахме. И когато хората се обичат, различия не съществуват. Но през 1054 г. престанахме да се обичаме, и възникнаха всички различия. Обичахме се и имахме същото тайнство. Същото кръщение, същите тайнства и особено същия Свети Потир. Сега, когато се завърнахме в 1054 г. защо не се завръщаме и в Светия Потир? Съществуват два пътя: теологическият диалог. И разполагаме и двете страни с теолози, които проучват въпроса за завръщането при старите неща. И понеже нямам много надежди от теологическия диалог, да ми простите вие теолозите, тук сте доста теолози, затова предпочитам диалога на обичта. Да се обикнем! И какво става днес? Голям дух на обич се разпростира за Християните на Изтока и Запада. Вече се обичаме. Папата го каза: придобих един брат и му казвам обичам те! И аз го казах: придобих един брат и му казах обичам те! Кога ще дойде това нещо? Господ го знае. Ние не го знаем. Но това, което зная е, че ще дойде. Вярвам, че ще дойде. Защото е невъзможно да не дойде, защото вече идва. Защото вече в Америка причастявате мнозина от Светия Потир и добре правите! И аз тук, когато идват Католици или Протестанти и искат да се причастят, им предоставям Светия Потир! И в Рим става същото, и в Англия и във Франция. Вече започва да идва от само себе си. Но не би трябвало да дойде от миряните и от свещениците. Трябва да даде съгласието си и Йерархията и Теологията. Затова се стремим да имаме и теолози с нас, за да дойде това велико събитие, Панхристиянизмът. И заедно с това велико събитие, ще дойде един ден и блянът ни за Всечовечество. Изживях седем войни. И видях много катастрофи, много кръв да се излива. И всички войни са граждански, братски... И вашето идване усилва в мен тази вяра, че великият и знаменит ден на Господа, срещата в същия Свети Потир, ще дойде..."

 

 

Приложение 3

Избрах този откъс от книгата на Архимандрит Досидей "Искам да изпия целия Босфор"[194] , защото представя горчивата истина за една част от клира, която не се колебае да порицае дори Патриарха, престъпвайки Светите Правила, като напр. правило 55 на Светите Апостоли: "Клирик, който наскърби епископ, да се низвергне, понеже е казано: “началника на твоя народ да не злословиш” (Деян. 23:5).

 

Свидетелство на Архимандрит Досидей

Игумен на Манастира Татарни окр. Евритания

Живея в Гърция. Гръцки гражданин съм. Като монах и презвитер принадлежа на един епархия - "митрополия" го наричат сега за по-помпозно - на Автокефалната Църква на Гърция. Влязах в "църковната област" на 17 годишна възраст. И сега съм на шестдесет и две. От нежната онази възраст не престанах да слушам или да чета ругатни, обвинения, клевети срещу Вселенската Патриаршия и Вселенския Патриарх. Патриарх беше блаженият Атинагор. Да чуете тогава тирада от ругатни. Мислех си, че произхождат от малка група фанатични клирици или миряни теолози. Odium theologicum - теологическа омраза - е, казвах си, ще мине.

Отварях "религиозни" списания, същото и по-зле. Започнах от двадесет годишна възраст да ходя в Светата Гора. Там, си помислих, ще чуя трезвени оценки. Хората на молитвата не е възможно да ругаят. Установих със съжаление, че там се вдигаше голяма врява. Едни не споменаваха въобще Патриарха при църковните служби и Божествената Литургия. Други, фанатици, споменаваха всеки старокалендарен лъжеархиепископ. Някои - стигнали до крайност - наричаха Архиепископа... Христос! И нападките продължаваха. Разбира се, всички знаят, че ние монасите сме специализирани в използуването на ругатни, предъвквайки стари и изобретявайки нови. Масон, икуменист, привърженик на папата и други, по-лоши.

Чух мнозина да казват: Патриархът има... фалшива брада. Ако посмее да стъпи кракът му в Светата Гора ще му я дръпнем, ще остане в ръцете ни, ще стане на присмех. Патриархът отиде в хилядолетието, но никой от онези смелчаги не посмя дори да се приближи до него.

Така че чух много смешни и горчиви неща. Мъдри гласове много малко, редки. Сметнах тогава, че тази злопаметност има връзка с лицето на Атинагор. Някои сантиментални преувеличения, някои несретни жестове, някои срещи, непознати и нечути дотогава, някои заявления пред журналисти, някоя прибързаност за постигане на цели, е вероятно да създадоха този неблагоприятен климат, тази завист.

Атинагор си отиде. Намира се пред Божия съд.

Дойде Димитър. Светият, скромният, смиреният. И отново същото, икуменистът, масонът, привърженикът на папата, латиномислещ, свещенодействува заедно с Папата, раболепният пред турците, и толкова други гнусни и долни. Почина и той. Застъпничествата и молитвите му да са в целия ни живот наши помощници.

Идва Вартоломей. Млад, деен, изучен и толкова още. Същият канал, същата евтина жълта преса. Предателят, офицерът на турската армия, икуменистът, този, който иска да ни вземе провинциите в новите Земи, и много още безмислени, предизвикателни, вулгарни и най-вече недоказани.

И така, отрано разбрах, че нещо не е наред. Или морето е криво, или накриво плаваме.

 

 

Приложение 4

Епилог

"Братя и Отци, ако не изкорените омразата от сърцата си, и не засадите обичта, и ако не изоставите обидите срещу братята си, да знаете (и простете ми смелостта), че напразно обитавате горите и планините; напразни са всичките ви аскетични борби и усилия и пот; да кажем ли повече? Ако голямо мъчение понесете за Христос, но имате омраза и не обичате братята си, напразно е това ваше мъчение."

Никодим Светогорец, Изповед на Вярата, Венеция 1819 г., стр. 93.

 

 

Глава 6

Благотворителна дейност

Beth Myriam

(Дом на Богородицата)

Домове за предоставяне на храна на бедните, посветени на Богородицата

1. Дака – Бангладеш

Започна дейността си през 2000 г., в началото за 10 души със шестима доброволци. Днес, две години оттогава, биват хранени 67 души всеки ден. Предоставя се медицинска помощ и облекло, също така два пъти в седмицата се преподават уроци по четене и писане.

2. Гояниа – Бразилия

Шестима доброволци хранят 160 души (60 възрастни и 100 деца), три пъти в седмицата.

3. Жоанвил – Бразилия

Дванадесет доброволци хранят 43 души всекидневно. Предоставя се и облекло.

4. Момбаса – Кения

Функционира сиропиталище с 42 деца и биват обслужвани от 5 жени на доброволни начала.

5. Тюау, Кагаян - Филипините

Предоставя се храна всеки петък на 50 души и безплатна медицинска помощ.

6. Дазмаринас, Карите – Филипините

Предоставя се храна всеки ден на 30 деца, облекло и медицинска помощ.

7. Пуерте Хиеро, Каракас – Венецуела

Двадесет доброволци предоставят храна на 375 души всеки ден. Също така облекло и медицинска помощ.

8. Петаре, Каракас – Венецуела

Предоставя се храна на 15 нуждаещи се ученика всеки ден.

9. Пропатрия, Каракас – Венецуела

Биват подпомагани бездомни деца и просяци.

10. Светите Места – Израел

Доброволци на Истинския в Бога Живот събират дарения за закупуването на храна за 41 безимотни семейства.

 

 

Глава 7

Неподписаната статия публикувана през октомври 1998, след изказването на Васула в театъра ‘Акропол’ проведено на 1 юни 1998, в списанието ‘Диалог’.

 

Списание "Диалог" - брой 14, 1998 г. "Васула" Риден ...

На 1.6.1998 се проведе в театъра "Акропол" среща организирана от  "Просветната асоциация Мир и Обич!", която е създала и зад която се намира Васула Риден. Входът беше свободен и залата веднага се изпълни от подвижници на "Васула" и мнозина любопитни. На слушателите се раздаваха книги, брошури, икони, снимки и др. всичко даром. Васула, която се представи за православна, говори за много неща по текст на недобър гръцки и се опита да докаже, че Христос (нейният татко, както го нарича!) и Светият Дух са й се появили на много пъти и й дали различни послания, които е записала в 7 книги ("7-те дара, които ми даде моят татко Богът"). "Когато чувах гласа на Бога, каза, беше сякаш го познавах много добре... Бог ми каза, моя си, ти си моето семе!"

Нека не сметнем просто за смешни нещата, които казва Васула. Дейността й е крайно опасна. Говорила е в 54 страни и е провела 600 срещи през последните години, както я представиха нейните хора. Книгите й са преведени на 34 езика и красят витрините на всички книжарници от римокатолически издателства. Действителната цел на "Васула" е да заблуди Православните християни и да ги отведе в Папството. В изказването й в "Акропол" спомена, че "някога, когато е била в далечна страна на мисия и понеже не е имало Православна Църква, отишла със сестра си и се причастила в католическа църква с остия. И Иисус й се появил след това, когато се връщала у дома си, и й казал: "добре направи и се причасти с остия и аз сега съм много доволен".

Каза и много други страшни и богохулни неща Васула, както напр., че с приятелките се в един бар пиели разхладителни напитки и до нея седял Иисус и разговарял с нея.

Любопитното обаче в цялата тази история беше участието в тази среща на 3 православни клирици. Двамата дори говориха в полза на Васула и на "Мисионерското й дело". Един отец се опита в изказването си да промотира "посланията на Васула", а другият каза между другото, че "Васула вижда с очите и чува с ушите на нашия Господ (!)..., за да ни даде възможността да станем една Църква..."

Един Православен вярващ стана и каза на свещеника: "Отче, това, което възгласявате е еретично и е в услуга на ереста на икуменизма и е противно на православното учение". Веднага частни полицаи и хора близки на Васула го грабнаха насила и буквално го изхвърлиха навън.

Тази тактика на Васула следват много групи. Полагат методични усилия да се доближат до пастирите на Църквата ни с явната цел да заблудят нашите вярващи. Така, наш дълг е, задължени сме да разбулим лукавите маски, както тази на Васула и да подчертаем, че и простото участие на богослови или клирици в мероприятия на други не Православни движения (както това на почетния  професор по Богословие в познатия симпозиум), е свързано с огромни опасности и засилват плановете на заблуда и плен на вярващите ни от новопоявили се и стари ереси.

 

 

Публикация след протестното писмо от страна на Васула с дата 29 април 1999, след изчакване повече от четири месеца да бъде публикувано в списанието.

 

Списание "Диалог" - брой 17, 1998 г. "Васула" Риден ...

На 1.6.1998 се проведе в театъра "Акропол" една среща организирана от  "Просветната асоциация Мир и Обич!", която е създала и зад която се намира Васула Риден. Входът беше свободен и залата веднага се изпълни от подвижници на "Васула" и мнозина любопитни. На слушателите се раздават книги, брошури, икони, снимки и др. всичко даром. Васула, която се представи за православна, говори за много неща по текст на недобър  гръцки и се опита да докаже, че Христос (нейният татко, както го нарича!) и Светият Дух са й се появили на много пъти и й дали различни послания, които е записала в 7 книги ("7-те дара, които ми даде моят татко Богът"). "Когато чувах гласа на Бога, каза, беше сякаш го познавах много добре... Бог ми каза, моя си, ти си моето семе!"

Нека не сметнем просто за смешни нещата, които казва Васула. Дейността й е крайно опасна. Говорила е в 54 страни и е провела 600 срещи през последните години, както я представиха нейните хора. Книгите й са преведени в 34 страни и красят витрините на всички книжарници от римокатолически издателства. Действителната цел на "Васула" е да заблуди Православните християни и да ги отведе в Папството. В изказването й в "Акропол" спомена, че "някога, когато е била в далечна страна на мисия и понеже не е имало Православна Църква, отишла със сестра си и се причастила в католическа църква с остия. И Иисус й се появил след това, когато се връщала у дома си, и й казал: "добре направи и се причасти с остия и аз сега съм много доволен".

Каза и много други страшни и богохулни неща Васула, както напр., че с приятелките се в един бар пиели разхладителни напитки и до нея седял Иисус и разговарял с нея.

Любопитното обаче в цялата тази история беше участието в тази среща на 3 православни клирици. Двамата дори говориха в полза на Васула и на "Мисионерското й дело". Един отец се опита в изказването си да промотира "посланията на Васула", а другият каза между другото, че "Васула вижда с очите и чува с ушите на нашия Господ (!)..., за да ни даде възможността да станем една Църква..."

Един Православен вярващ стана и каза на свещеника: "Отче, това, което възгласявате е еретично и е в услуга на ереста на икуменизма и е противно на православното учение". Веднага частни полицаи и хора близки на Васула го грабнаха насила и буквално го изхвърлиха навън.

Тази тактика на Васула следват много групи. Полагат методични усилия да се доближат до пастирите на Църквата ни с явната цел да заблудят нашите вярващи. Така, наш дълг е, задължени сме да разбулим лукавите маски, както тази на Васула и да подчертаем, че и простото участие на богослови или клирици в мероприятия на други не Православни движения (както това на почетния  професор по Теология в познатия симпозиум), е свързано с огромни опасности и засилват плановете на заблуда и плен на вярващите ни от новопоявили се и стари ереси.

 

*****

 

"ВАСУЛА" РИДЕН ... ПРОТЕСТИРА

от протопрезвитера Кирякоc Цуроc, доктор по Богословие,

отговорен за издаването на "Диалог" бр. 14

 

От адвоката г-н Георгиоc Мангьосиc, Генерален Секретар, на "Просветната асоциация Мир и Обич" получихме следния Извънсъдебен Протест:

 

ИЗВЪНСЪДЕБЕН ПРОТЕСТ

Георгиоc А. Мангьосиc, жител на Атина

КЪМ

Прот. Киряко Цуро, жител на Атина, ул. Ясиу 1

 

Както знаете, в списанието "Диалог", брой 14, стр. 26-27,  беше публикувана неподписана статия озаглавена "Васула" Риден ...

Като Главен Секретар на Асоциацията "Мир и Обич" организирала изказването на 1/6/1998 и с цел възстановяването на истината и опровержението на всички клевети написани във въпросната публикация в ущърб на г-жа Васула Риден имам да отбележа следното: 1) Г-жа Васула Риден не се "самопредставя за православна" нито е поставила "лукава маска". Тя действително е православна, омъжена от Гръцкоправославен свещеник в енорията й в Лозана на Светата Швейцарска Митрополия, духовникът й е православен, а именно от. Теофил Пелгримс, православен свещеник към Вселенската Патриаршия на Константинопол в Светата Белгийска Митрополия, и който я придружаваше. 2) Обвинението, че "дейността й е крайно опасна", тъй като има за духовна цел да "заблуди православни християни и да ги отведе в Папството" е крайно клеветническа. Като аргумент анонимният автор на статията показва, че "някога, когато е била в далечна страна на мисия и понеже не е имало Православна Църква, отишла със сестра си и се причастила в католическа църква с остия. И Иисус й се появил след това, когато се връщала у дома си, и й казал: "добре направи и се причасти с остия и аз сега съм много доволен". Но от видеозаписа на изказването й може човек веднага да разбере колко променени се предават словата на Васула Риден. От видеозаписа следва, че далечната страна е Бангладеш, където не се намирала за някакво мисионерство, а там е било местопребиваването на съпруга й, който работил като дипломат, и че поради пълното й религиозно незнание, тя тогава не е знаела, че католиците се причастяват с остия, нещо, което разбрала, връщайки се в къщи, и тогава я е приела. Иисус й казал: "Доволен съм, защото се учиш" (т.е. какво е Божието Причастие). Останалото е измислици на анонимния автор на статията, за да й припише обвинението на прозелитизма на Православни в друго вероизповедание, без да знае, че стотици хора са се завърнали като съзнателни членове на Православната Църква от нейните книги и изказвания. 3) Същото важи и за втория случай, където, според автора на статията, Васула Риден "с приятелките се в един бар пиели разхладителни напитки и до нея седял Иисус и разговарял с нея". От видеозаписа се доказва, че барът и уж разговора на Иисус с Васула Риден са отново измислици. Напротив, това, което наистина беше казано е, че различи присъствието Му, без тя да го очаква, в един неин всекидневен момент, за да осъзнае, че Иисус е вездесъщ и близо до всеки един човек, каквото и да прави той, където и да се намира.

Разбира се, всеки е свободен да приеме или да отхвърли свръхестественото проявление. Но, няма правото да клевети лицето, което приема това проявление, без теологически аргументи и изопачавайки това, което казва, наричайки го еретик, опасен, измамник, чиято цел е да мами православните християни и да ги прозелитизира в друго вероизповедание. Нито, разбира се, да клевети свещениците на Вселенската Патриаршия на Константинопол като еретици и икуменисти и да формулира в техен ущърб обвинения за съдействие в прозелитизма, защото уж "засилват плановете на заблуда и плен на вярващите от новопоявили се и стари ереси".

Без каквото и да и интервю или разследване на хората завърнали се съзнателно в Православната Църква и нейните Тайнства благодарение на Истинския в Бога Живот, така че да се установи качеството на завръщането им при Бога, дълбочината на духовния им живот и да се оцени въобще личността им, биват охарактеризирани и те привърженици на Васула Риден и биват предавани всички, миряни и свещеници, публично на лоша репутация. Всичко това беше счетено за дребни букви и безцеремонно беше издадено осъждащо решение. Наистина, възможно ли е противоеретичната борба да се води с такава непълнота и бързина.

Надявам се Диалогът да е действително диалог, а не монолог и че ще публикувате отговора ми за реабилитиране на истината в идващия брой 16. В противен случай, имам заръка да подам жалба за клевета за всички клеветнически и лъжливи и неистинни неща написани в ущърб на Васула Риден.

Компетентен съдебен изпълнител да връчи законно настоящето на лицето, към което е отправено за неговото осведомление и за правните последици.

Атина, 29 април 1999,

Подаващ протеста

Георгиос А. Мангьосис

 

*****

 

Уверяваме протестиращия защитник на госпожа "Васула", че "ДИАЛОГЪТ" е действително диалог и е излишно да се оспорва, след като извънсъдебното му писмо вече се публикува. Поради тази причина беше също така излишно отговорът на г-н Мангьоси да бъде загърнат във формата на извънсъдебно писмо и да бъде оповестен със съдебен изпълнител, защото непременно щеше да бъде публикуван. Разбира се, поради същата причина госпожа Васула Риден беше излишно да възложи на адвокат този така прост случай, след като се интересува, (както изрично заявява) за публикуването на отговора й. Накрая, (за да разгледаме и правната страна на въпроса, след като г-н Мангьосис е адвокат) беше излишно да ни заплашва с жалби г-н Мангьосис, за да ни принуди да публикуваме извънсъдебното му писмо, след като беше достатъчно да се позове на член 38 на закона за пресата. Въпреки, че не се позова на него, с удоволствие го публикуваме, не само, за да докажем, че "ДИАЛОГЪТ" е действително диалог, но и да докажем абсолютното ни доброжелателство спрямо госпожа Васула Риден, което означава, че уважаваме личността й и нямаме никакво намерение нито сме имали въобще такова да обидим честта и репутацията й.

Имаме обаче правото според член 367 на Наказателния Кодекс (както знае г-н Мангьосис като адвокат) да не се съгласим абсолютно с това, което госпожа Риден възгласява, да формулираме своите възгледи върху това и да упражним своята журналистическа критика. Тъй като г-н Мангьосис посредством извънсъдебното си писмо поставя един огромен въпрос (коя е госпожа Васула Риден), няма да сме ние, които ще отговорим на това, а ще оставим читателя сам да прецени от текстовете, които следват:

Госпожа "Васула" "по светски" Василики-Параскеви Пендаки-Риден, в редица свои книги озаглавени "Истински в Бога Живот" и подзаглавие "Диалози с Иисус" "разкрива" този живот. Ето малки откъси от книгите й, характерни по наше мнение, които публикуваме без коментари:

В диалог с "Иисус": "(Васула): Мога ли и аз да те благословя? - (Иисус): Можеш. - (Васула): Тогава имай моите благословии, Иисус Христос!" (13/12/1986) И на друго място: "(Васула): Извиних Му се и Го благослових" (29/5/1987).

И по-нататък: "Обичам Те Господи и Те благославям. - (Иисус): Ние, нас? - (Васула): Да Господи" (8/10/1987). При друг разговор: "(Иисус): Васула, благослови Ме и Ме възхвали: (1/10/1987)

Затова изглежда понякога Христос от радост "се усмихваше, показвайки тръпчинките Си" (24/3/1991)

На 8/1/1987 "Васула" пише: "Реших да покажа написаното на един католически свещеник тук. Осъди го, казвайки, че е дело на дявола и че трябва да спра. Иисус му беше поискал дали желае да вдигне Кръста на Мир и Обич заедно с мен. Казах му го. Той каза, че това идва от дявола. Даде ми да прочета молитвата на Св. Михаил, молитвата “Спомни си, Богородице” от Св. Бернар и една Новена на посвещение на Свещеното Сърце на Иисус Христос. Каза ми да ги изричам през следващите дни, за да види какво ще се случи. Приех. Oставих ръката си да пише, и пишеше: “Аз, Яхве, те водя;” В продължение на четири дена."

На въпроса й "Иисус" отговоря: "Сърцето по-важно ли е от расото" отговаря: Да, по-важно е сърцето" (11/12/1986) Така "Васула" може да "взема" "от Ръката Му Хляба Му" (27/4/1987) и накрая "Иисус" й казва: "Ела да си починем един в друг." (6/4/1987)

Освен това, "Иисус" я "избра, за да стане Негов олтар". (23/5/1987) "Иисус" разкрива и това за "Васула": "остатък Мой, съедини се с Мен и нека бъдем Един; заедно, заедно ще възстановим Църквата Ми;" (10/7/1987)

Дори Васула, поради особената си връзка с "Иисус" може да благославя и хората. Така, на 23/3/1989, Велики Четвъртък, "благослови" град Гарабандал, след като преди това беше ходила в Католическата църква и намери по чудотворен път в хотелската стая статуята на Богородицата на Фатима, която я "придружава във всичките й срещи", и постави в ръцете на статуята една "молитвена броеница", която има от Меджугорие и след като я "събуди" в 8 ч. сутринта Света Тирезия.

 С обичта на "Васула" към "Иисус" ще бъдат спасени и душите в "чистилището", които "очакваха да порасне" "Васула": "това, че Ме обичаш горещо, ... биват залавяни от пречистващи пламъци, ... колко зависят от теб! ах, Васула, ще им помогнеш ли?" (22/7/1987)

"Васула" има високо предопределение: -"(Васула) Боже мой, аз лично съм кръстена в Гръцкото Православие, за кои говориш, Господи мой, за Католиците или Протестантите, или секти, или други религии? Смея да Те питам, защото съществуват. - (Иисус) о, Васула, Васула, Аз съм Един; Аз, Бог, съм Един; децата Ми са всички създадени от Ръката Ми, защо всичките Ми деца са се разпилели? желая Единство, желая децата Ми да се обединят; Аз съм Един Бог и трябва да разберат, че Светата Троица е цялата в Един! Светият Дух, Светият Отец и Иисус Христос, Синът, и Тримата заедно сме Един; (4/4/1987)

"Единството" ще стане, разбира се, чрез "Петър" тоест Римския Папа: "(Иисус): В Посланието Си искам Църквите Ми да се обединят, ... избрах Петър да е ваш пазач, да ви пази в Истината до Моето Завръщане, но хората не Ми се покориха, разделиха се, провъзгласявайки свои собствени правила; наистина ви казвам, не слушайте онези, които се противопоставят на Петър, Петър-на-Агнетата-Ми, който сега е Йоан Павел II… защото е избран от Мен и е любимият на Душата Ми; не слушайте онези, които го осъждат, заблудили са се; ... върнете се всички при Петър и станете един, както Отецът и Аз сме Един;" (3/12/1988)

Мястото не позволява да се разпрострем повече. Но си струва, смятам, да дадем още няколко откъса: (4/8/1989) "Предишната нощ се събудих, беше полунощ, и осъзнах, че Светият Дух произнасяше молитвата “Вярвам” за мен... осъзнах, че Гласът на Светия Дух изрича молитвата на Свети Михаил."

При една среща бива записан следният диалог: "Иисус, мисля, че трябва да побързаме. - (Иисус) закъде? - (Васула) В приземния етаж да погледна фурната. (Иисус) ела, тогава, да вървим; (ИВБЖ 16/5/1987) На 1 октомври 1987 "Васула" пише за "Иисус": "Сякаш внезапно Му мина идея през ума и се спря, за да ми покаже глезените ни, които бяха вързани един за друг."

Приключваме настоящите бележки с един характерен откъс от "откровенията" на "Васула". В главата "Послание за Единство" от 14 октомври 1991 пише: "Не желая разпоредители в Дома Си, Обединете за Мен празника на Великден" и продължава: "Православна Гъркиня съм и си поделям всичко с братята Римокатолици и не се обособявам под Името Ти, бивайки с тях. И те също не се отнасят с мен по различен начин от този към своите. Зная също, че много от тях често ходят в Гръцки или Руски Православни църкви…"

Във всеки случай е забележително, че Комисията по догмата (Congregazione per la dotrina) на Ватикана издаде нотификация срещу "Васула". Много неща може да намери човек от статията на Римокатолическия от. François Dermine, професор в Университа на Bologna, озаглавена "Онези съмнителни послания на Васула Риден" (списание Religioni e Sette nel mondo,  1996 г., № 1, стр. 130-136), където биват отправени тежки обвинения срещу "Васула". Същият е на написал и книга озаглавена: "Васула Риден, критическо разследване", където твърди, че "Васула" е една "чиста пророчица на Новата Епоха", след като, както твърди той, има две характерни черти на това течение: провъзгласяването на "новата епоха" (ред) и използуването на "техники" за "общуването си с Иисус", които не са далеч от "автоматичното писмо". Твърди също така, че тя може да казва, че е католичка, но според него се намира "на неутрална и неприемлива почва" въпреки че "изглежда да "чувствува задължението да посещава всички тайнства на Католическата Църква" (същото списание, стр. 131 и 134.)

Съжаляваме за това, че дори този малък брой клирици на Православната Църква са присъствували на изказвания на "Васула", давайки й по този начин "удостоверения за Православие".

Публикуваме понастоящем горния текст и приканваме читателя да изведе сам своите заключения.

 

 

Глава 8

Описание от адвокатката Ек. Пацураку

относно оттеглянето на жалбата

Изказването на Васула в театралната зала Акропол стана на 1 юни 1998. През октомври 1998 г. се появи неподписана и напълно необоснована и неверна статия в ущърб на Васула в списанието ДИАЛОГ. В началото на месец май 1999 г. беше изпратено извънсъдебно писмо до издателя на горното списание от. Кирякоc Цуроc, с което Васула искаше да бъде публикувано в следващия брой на списанието непроменено съдържанието на извънсъдебното писмо. Васула напразно очакваше публикуването на извънсъдебното писмо повече от 4 месеца. Така, реши да подаде жалба срещу издателя на списанието ДИАЛОГ, който беше глух към неотенливото й право да защити личността си като индивид и православна християнка, от една страна, и за задължението на издателя по силата на член 38 на закона за пресата да публикува незабавно възгледите на онези, които изпращат текстове за публикуване относно вече публикувани текстове, които се отнасят до тях.

Единствено след подаването на жалбата срещу от. Кирякоc, горният издател, за да бъде в състояние да се защити в предстоящото съдебно разследване на случая, където той е обвиненият за престъплението клевета в ущърб на Васула, публикува най-сетне извънсъдебното писмо в брой 17 на списанието ДИАЛОГ през септември 1999 г.

Струва си да се спрем на предварителното разследване и да прочетем с изненада и заедно това със съжаление обяснението на от. Кирякоc за обвиненията, които г-н Прокурорът му приписва за обида на личността на Васула. Обяснението е с дата 5/8/1999 и в по-голямата си част се опитва да обори приписаните срещу него обвинения позоваващ се на типични причини, че напр. уж подаващата жалбата Васула извънсрочно е подала жалбата, че уж пълномощното, с което подава жалбата не е законен текст за престъплението клевета. Явно е и за най-строгия съдия на въпросния случай, че г-н Кирякос се опитва с типични, а не съществени аргументи да борави със защитата си при това наказателно съдопроизводство.

От друга страна, Васула не желае в никакъв случай очна ставка в съдебните зали, които знае, че не са от Законодателя компетентни да съдят върху догматични въпроси по богословие - правилна вяра. Затова и Васула, веднага след публикуването на извънсъдебното писмо от обвиняемия от. Кирякоc, на когото подробно изложи възгледите си с искреност, за да се избегнат недоразумения, но и след писмената декларация на от. Киряко в същия брой на списанието ДИАЛОГ брой 17 (юли-септември 1999 г. стр. 22) "... за да докажем абсолютното ни доброжелателство спрямо госпожа Васула Риден, което означава, че уважаваме личността й и нямаме никакво намерение нито сме имали въобще да обидим честта и репутацията й" прие тези уверения за искрени и истинни и компетентно според разпоредбите на Закона, но и с изричното приемане на от. Кирякоc пред компетентния Прокурор на Първа инстанция на Атина, стана оттеглянето на жалбата. Тази е и единствената причина, поради която Васула постъпи според горното.

 Ако от. Кирякос би желал разглеждането на делото пред публика, би могъл според възможността дадена му от Закона да го поиска и да не даде изричното си съгласие и приемане на оттеглянето на жалбата от страна на Васула. Нещо, което той не направи. Напротив, избра изрично да приеме оттеглянето на жалбата. Всички неща, напротив, които се твърдят и повърхностно, безкритично се разпространяват имат за цел да създадат погрешни впечатления, да изменят действителността и при всички положения не подобават на предани православни християни, които трябва да действуват за Славата на Бога, а не с непълнота и бързина.

Екатерини Пацураку

Адвокатка

 

 

 

 

 

 


[1] Става въпрос за книгата, на която се базира от. Дермине в Италия, и от. Кирякос използува доста от забележките на този Италианец свещеник.

[2]

[3] Единият от тях е изповедникът й, от. Теофилос Пилгримс, свещеник към Вселенската Патриаршия на Константинопол, в Светата Белгийска Митрополия.

[4] Поне веднъж в месеца.

[5] След извънсъдебното ни писмо, от брой 17 и нататък съставът на списанието се промени. Като издател вече се явява не само от. Кирякос Цурос, а седемчленен състав възглавяван от уважаемия Митрополит на Никопол и Превеза, Мелетий, също член на Синодската комисия за ересите, както от. Кирякос.

[6] Брой 14, октомври - ноември 1998 г., стр. 26-27.

[7] Съответните статии се намират накрая на книгата.

[8] От. Янис, от кабинета срещу ересите на Критската Църква, в заявление пред местния телевизионен канал на Ираклио – на разположение е съответното видео,  когато беше запитан относно Васула, каза: "Православието от най-стари години бива спъвано от такива демонични нападки..."

[9] Първоначално списанието излизаше всеки два месеца, понастоящем всеки три.

[10] Каноническо Право, П. Бумис, проф. в Атинския Университет, Издателство Григори, Атина 2000 г., стр. 224.

[11] Сериозността и пълният размер на термина "новопоявили се ереси" се вижда в статията "Политическият свят в Гърция е вече обезпокоен от новопоявилите се ереси" в 17 брой на същото списание "Диалог", където тогавашният главен секретар на Министерството на Образованието и Религиите г-н Константин Кондоянис, обръщайки се към III конференция на представителите на Православните Църкви и Светите Митрополии по въпросите на ересите и лъжерелигиите говори за новопоявилите се ереси или катастрофични култове според международната терминология, които биват третирани репресивно като незаконосъобразни действия.

[12] Обяснението при предварителното разследване на от. Киряко е с дата 5 август 1999.

[13] Свети Силуан Атонски, 1999 г., Ставропигиален манастир „Св. Йоан Кръстител”, Есекс, Великобритания, стр. 99.

[14] Як. 2:10.

[15] Антиеретично, Хара А. Ангелу, Издание на Светия Женски Манастир "Свети Теодосий", Агиос Стефанос, Атика.

[16] Виж фотокопие накрая.

[17] Виж накрая.

[18] Йн 15:5.

[19] A Verdadeira Vida em Deus, Nas Cadelas De Portugal, Edicoes Boa Nova Fraternidade Missionaria de Christo - Jovem vol. I (1996), vol. II (1998), vol. III (2000).

[20] Посланията за Русия са много: 1/2/1988, 11/3/1988, 24/12/1989, 4/1990, и др.

[21] Истински в Бога Живот, 13/11/1989.

[22] Както Вавилонската Кула. 

[23] Истински в Бога Живот, 11/9/1991.

[24] Мк 9:39-41, Лк 9:50.

[25] Мт 12:31-33.

[26] Мк 3:29-30.

[27] Василий Велики, Правила за монасите, 9.

[28] Василий Велики, За Пророка Исаия, гл. 5.

[29] Йн 13:16.

[30] 1 Тим 6:3-5.

[31] 1 Сол 5:19-21.

[32] Евр 3:7-8 и 13.

[33] Православен Диалог, броеве 14 и 17.

[34] Деян. 10:34-35.

[35] Това писмо беше изпратено през януари 2002 г. и се отнася до един случай станал в периода 1985 - 1989 г., много преди съобщението издадено от Светия Синод на Църквата на Гърция, през юли 2002 г., според което: "абсолютно се забранява участието на православни "в чествуването на Божията Евхаристия" извършвано от друговерни нито "по икономия" позволена по необходимост, защото не съществува никакво Канонично Разпореждане от компетентен църковен орган, който да даде разрешение..." Виж съответно приложение за Светите Правила.

[36] Арх. Софроний, Ще видим Бога както си е, Есекс, 1996, стр. 57.

[37] Василий Велики, Беседа върху 29 псалм, 5.

[38] Гал 4:6-7.

[39] Рим 8:15.

[40] 1 Кор 13:12.

[41] Йоан Златоуст, Псалм 112, 1.

[42] Йоан Златоуст, За Битието, Беседа 26, 2.

[43] Йоан Златоуст, Беседа върху Матей, 59, 6.

[44] Йн 10:3.

[45] Йн 10:14-15.

[46] Рим 9:29.

[47] Ориген, Част 4, том 12, издание 1957.

[48] Това стана през 1985 г. Божията Литургия в Равена, Италия, на 9 юни 2002, по време на Екологическия Симпозиум осъществен от Вселенския Патриарх Вартоломей, където заедно с Архиепископа на Албания Анастасий и Митрополита на Димитриада Игнатий причастиха без разлика всички, които се доближиха до Светия Потир, православни, но и католици, показа, че това не е неосъществимо.

[49] Виж Раздела за Светите Правила.

[50] Православна Църква, Калистос Уеър, Издателство Акритас, 1998 г., стр. 490-491.

[51] Виж изказването на Атинагор, стр. 51.

[52] Мк 2:27-28.

[53] Златоуст, Беседа върху 1 Кор, 1.

[54] Златоуст, стр.59, 361-2.

[55] Златоуст, Беседа върху 1 Кор, 1.

[56] Йн 6:53-54.

[57] Василий Велики, 93то писмо до Кесария за общението, 3.

[58] Светите Правила, Амилка С. Аливизату, проф. в Атинския Университет, стр. 133.

[59] Там, стр. 245.

[60] Там, стр. 174, виж 6 Вселен. Син. 66; Антиох. 2; Тим 3:13.

[61] Задамвонна молитва при Божията Литургия на Свети Йоан Златоуст.

[62] Пс 119:12.

[63] Църковен химн.

[64] Църковен химн.

[65] Лк 1:42.

[66] Д-р Конст. Макрикоста, Пророчества и предизображения за Месията, Издателство  Православен Християнски Ъгъл, 1989, стр. 59.

[67] L' Orthodoxie, стр. 218.

[68] Свети Силуан Атонски, Есекс 1999 г., стр. 142.

[69] 1 Кор 13:9-10.

[70] Макарий Египетски, Духовни беседи, беседа 38.

[71] Ис 6:5.

[72] П. Евдокимов, L' Orthodoxie, стр. 88.

[73] Първо Гръцко Житие, 22.

[74] Die Schriften des Johannes von Damaskos vol. 2 De Gruyter, Berlin 1973, За вярата и за природните и за безупречните страсти, гл. 64.

[75] Догматика, П. Требела, Издание 1979, том 2, стр. 64.

[76] Пс 16:11.

[77] Василий Велики, Обширни монашески правила, 8.

[78] Златоуст, Беседа върху Битието 23 а.

[79] Св. Григорий Богослов, Логос, 43, 65.

[80]  За Пророчеството, 1953 г., гл. 3, преглед, стр. 345.

[81]  Що се отнася до превода на Седемдесетте: "... това, разбира се, не означава, че този превод е и боговдъхновен, защото боговдъхновение в превод няма смисъл." Отговори по Въпроси на Догматика, Андреа Теодору, проф. в Атинския Университет, Апостолска Дякония, Издание Първо, 1999 г., стр. 26.

[82] Григорий Нисийски, Brill, Leiden 1958, Mueller F., operd vol. 3.

[83] Мт 5:13 и Мк 9:50 и Лк 14:34-35.

[84] Йоан Златоуст, Беседа 15, гл. 6.

[85] Мт 23:3.

[86] Мт 23:5-6, също Мк 12:38-40, Лк 11:39-44 и 20:45-47.

[87] Мт 23:27-28.

[88] Мт 24:35.

[89] Арх. Софроний, За молитвата, 2 от бележките на Атонския монах, стр. 209.

[90] Св. Симеон Нови Богослов, Никита Ститатос, гл. 9 Мистични видения 68, 10-12.

[91] Рим 11:6.

[92] Женените Светци на Църквата. Монах Моисей Светогорец, Издателство Акритас, 1992 г., стр. 16.

[93] Йоан Златоуст, За постите и милостта, пар. 48, стр. 1062-

[94] St. Seraphim of Sarov, Valentine Zander, St. Vladimir's Seminary press, Crestwood, New York 1975, p. 85-86.

[95] Максим Изповедник, Мистагогия.

[96] Исаак Сирин, Упражнението в живота ни, Издателство Св. Манастир Параклит, 1998 г., стр. 20.

[97] Духовни беседи на Макарий Египетски, том 41.

[98] Дидим Александрийски, том 43.

[99] Йн 14:23.

[100] Йн 15:5.

[101] Мт 11:28-30.

[102] Патрология, Стилианос Пападопулос, Издателство Парусия, том 1, гл.7.

[103] Ориген, Срещу Келс, пар. 8, 17 4-10.

[104] Пс 141:2.

[105] Йоан Златоуст, За Ана, беседа 4.

[106] 1 Кор 3:16 и 1 Кор 6:19.

[107] Ис 10:22-23.

[108] Рим 11:5-8.

[109] Мириовивлос - Цифрова библиотека на Гръцката Църква.

[110] Лк 12:32.

[111] Духовни бисери, Издателство Православен Кошер, част 1, стр. 141.

[112] Свети Максим Изповедник, до Талас.

[113] Athanase Jevtic, Мириовивлос - Цифрова библиотека на Гръцката Църква "Св. Йоан Дамаскин за Богородицата".

[114] Йоан Дамаскин, За вярата, том 2.

[115] Йоан Дамаскин, В защита на иконите, 3.

[116] Мириовивлос - Въведение към Св. Йоан Дамаскин, Богородицата, 1995 г.

[117] 1 Пет 2:9.

[118] Рим 12:14.

[119]

[120] Догматика, П. Требелас, Астир, издание 1979, том 3, стр. 288.

[121] Еф 4:16.

[122] Издание 1973 г., Частично съдене на душите на починалите, стр. 80-81.

[123] Мт. 18:34-35.

[124] 2 Мак. 12:43-45.

[125] 2 Кор. 1:11.

[126] Йоан Златоуст, Беседа върху 1 Кор. 41.

[127] Свидетели, Изповедници и Аскети - Герои на Руската Православна Църква през 20 век, Йеромонах Дамаскин, 1992 г. том 1, стр. 224.

[128] Еф. 4:6.

[129] Мт. 9:12-13; също така Мк. 2:13-17 и Лк. 5:27-32.

[130] Лк. 15:1-8.

[131] Йн 10:16-17.

[132] Василий Велики, Обширни монашески правила, 31.

[133] Василий Велики, Писмо 188, към Амфилохий за правилата, 1.

[134] Василий Велики, За Пророка Исаия, гл. 1.

[135] Йн 17:21.

[136] Телевизионно интервю, Mega Channel, Н. Хадзиниколау, Велик Вторник, 10 април 2001.

[137] Йоан Златоуст, PG 62, 85.

[138] Як. 4:17.

[139] Ориген, Коментар на Евангелието на Матей, 54. Йоан Златоуст, 56,

[140] Върху думите ‘За да се знае...’ PG 56m 275.

[141] Мт. 16:18-20.

[142] Йоан Златоуст, Беседа върху Матей, 54, PG 58, 534.

[143] Телевизионно интервю, Mega Channel, Н. Хадзиниколау, Велик Вторник, 10 април 2001.

[144] Припаси на Православието, Сбиране на разпилените, стр. 215.

[145] Приключенията на един поклонник, Издателство Пападимитриу, издание 15, 1999 г., стр. 23.

[146] Силата на Името, Калистос Уеър, Издателство Акрита, издание 8, стр. 56.

[147] 1 Сол. 5:17.

[148] The Art of Prayer, An Orthodox Anthology, London 1966, превод Е. Кадлубовски и Е.М. Палмер, стр. 92.

[149] Рим. 8:26.

[150]

[151] Силата на Името, Калистос Уеър, Издателство Акрита, издание 8, стр. 11.

[152] Силата на Името, Калистос Уеър, Издателство Акрита, издание 8, стр. 12.

[153] Символ - Изповед, Свети Атанасий.

[154] Свети Григорий Богослов, Беседа 31 за Светия Дух, 12.

[155] Единство в многообразието, Издателство Акрита, 1997 г., стр. 87.

[156] Арх. Софроний, Ще видим Бога, както е. Издание Есекс 1996, Пролог, стр. 14.

[157] Силата на Името, Калистос Уеар, Издателство Акрита, издание 8, стр. 25.

[158] Брат Лаврентий на Възкресението (1611-1691). The practice of the Presence of God, Ed. D. Attwater - Paraclete books, London, 1962, p. 13, 16.

[159] Йоан Златоуст, За Ана, беседа 4.

[160] Премъдр. Сир. гл. 6:23-30.

[161] Второзаконие 6:8.

[162] Второзаконие 11:18.

[163] Лк. 19:45-46 и Мк. 11:17.

[164] На Светия мъченик Мамант, 7.

[165] Йн 17:20-21.

[166] Максим Изповедник, Мистагогия.Кол. 3:11-15.

[167] Издателство Ригопулос, Тесалоники, 1998 г. стр. 18.

[168] Канонично Право, Издателство Григори, Атина 2000 г., стр. 71-72.

[169] Канонично право, Пар. 53, 205.

[170] Ев. Антониаду, Православните тълкувателни принципи и методи на Новия Завет и теологическите им предпоставки, 1937 г., стр.193.

[171] "Пидалион", Издателство Ригопулос, 1998 г., стр. 635.

[172] Канонично Право, Панайоти Буми, Проф. в Атинския Университет, Издателство Григори, Атина 2000 г., стр. 28.

[173] Дионисий Псарянос, Митрополит на Сърбия и Козани, Благодателствена Поема, Атина 1969 г., стр. 16-17.

[174] Йн 17:21.

[175] Пидалион, Издателство Ригопулос, стр. 50.

[176] Канонично Право, П. Бумис, стр. 27.

[177] Канонично Право, П. Бумис, стр. 243.

[178] Православна Преса, Година 4, бр. 27/12, юли 2002 г. Диалози без маска. Откъс от изказването в края на книгата.

[179] Канонично Право, П. Бумис, стр. 206.

[180] Там, стр. 107.

[181] Там, стр. 105.

[182] Там, стр. 88.

[183] Там, стр. 135.

[184] Никодим Светогорец, Изповед на Вярата, Венеция 1819 г., стр. 32.

[185] Гал. 1:10.

[186] “Решенията на Вселенските Събори, било що се отнася до догматични въпроси формулирани в така наречените "условия, било що се отнася до административни въпроси изразени в така наречените "правила", било що се отнася до съдопроизводни издадени като окончателни и безапелационни от върховния ревизионен съд към Православната Църква, са абсолютно задължителни за всяка поотделно Православна Църква, и се определят и са, що се отнася до административните и съдопроизводните въпроси неотменими, всяко тяхно изменение е възможно само с решение от нов Вселенски Събор.”

[187] Як. 2:10.

[188] Светите Правила, Амилка С. Алевизату, проф. по Канонично Право в Атинския Университет, стр. 150.151.

[189] Канонично Право, П. Бумис, стр. 17.

[190] Там, стр. 74.

[191] Мистична Теология на Източната Църква, Тесалоники 1991 г., стр. 206.

[192] За Християнската Изповед, стр. 46.

[193] Православна Преса, Година 20, Бр. 27/12, юли 2002 г. Диалози без маски, протопр. Д. Металинос, преп. в Атинския Университет. 

[194] Архим. Доситей, Искам да изпия целия Босфор, 2ро издание октомври 1999 г., стр. 16-17.

[195] Повече по този въпрос в писмото на Васула, стр. 10.

 
Библиография
Посланията
Моят Ангел Даниил
Раят е реален, но и Преизподнята също
Молитвеници и Извадки
Богословски трактати
Периодични Бюлетини
Публикувани Статии
Книжарница на ИВБЖ
Videos and CDs
Поетични Красоти
С Молитвите на Светите ни Отци
Свети Симеон Нови Богослов и Посланията на ИВБЖ

Посланията
Делото на Истинския в Бога Живот. Томове 1-12 на различни езици.
 

Моят Ангел Даниил
Началото на Истинския в Бога Живот
 

Раят е реален, но и Преизподнята също
Васула Риден: описанието на очевидец за това, което предстои да дойде
 

Молитвеници и Извадки
Публикувани молитви и извадки от Посланията
 

Богословски трактати
Проучватели, Богослови и други компетентни лица пишат за Истинския в Бога Живот и Васула.
 

Периодични Бюлетини
Публикувани бюлетини от цял свят представящи различни теми и дейности от апостолата на Истинския в Бога Живот
 

Публикувани Статии
Статии върху Истинския в Бога Живот и Васула
 

Книжарница на ИВБЖ
Онлайн закупуване - само на английски.
 

Videos and CDs
List of various producers of True Life in God material and links to their websites.
 

Поетични Красоти
Поетични Красоти в Песента на Жениха и в други текстове на Истинския в Бога Живот (Beautés Poétiques)
 

С Молитвите на Светите ни Отци
Отговори на коментарите в списанието “Διάλογος” (Диалог), основани на Cветото Писание, на Отците на Църквата и на Светото Предание във връзка с посланията на Истинския в Бога Живот
 

Свети Симеон Нови Богослов и Посланията на ИВБЖ
Впечатлителните прилики в благородните писания на Свети Симеон Нови Богослов и посланията, които Васула получава от Христос
 

 
 
ПОСЛАНИЕ ЗА ДЕНЯ:

Ще полагам безспирни грижи за човека, който се уповава на Мен, и на Закона Ми
 
ПРЕДИШНА ПРОГРАМА:

Ще събера Дома на Изтока с Дома на Запада
 
 
 



Бързо Търсене

© Васула Васула Риден 1986 Всички Права Запазени
X
Enter search words below and click the 'Search' button. Words must be separated by a space only.
 

EXAMPLE: "Jesus Christ" AND saviour
 
 
OR, enter date to go directly to a Message