ТОДОР СЪБЕВ
БЛАГОДАРНОСТИ ЗА ДАРБИТЕ
В Своя Божествен план за спасението на човечеството, Бог, в продължение
на цялото историческо развитие, изпраща вестителите си като пророци
и апостоли, учители и пазители, за да поведат всички нации в правилния
път, да захранят вярата, да укрепят мира и да защитят единството. В
нашите дни пророчествата на Исаия (44,3) и на Йоил(2,28): "Ще излея
Духа Си върху потомците ви", "синовете и дъщерите ви ще проповядват
и ще видят видения", се потвърждават чрез разнообразни дарби. Дарби
биват давани на жени и мъже за подсилване на Християнския живот, боготворението
и славата на Бога. Такава духовна дарба е дадена и на Г-жа Васула Phdem,
за да изпълни една особена мисия. "От дълбините на мрака",
в който се е намирала, Васула видяла светлината. Господ докосна сърцето
й, за да го почисти и да го излекува. Оттогава "гледа Иисус и Светата
Богородица вътрешно" и е "удостоена да чува посланията Им".
Това уникално преживяване с видения е изложено в 70 тетрадки, издадени
в четири книги. Посланията, които Васула получава са записани от нея,
но под диктовка "свише". Нейният почерк е съвсем различен.
Според графологическото тълкуване, ръкописите показват една "свръхестествена
сила". Записвайки посланията Васула е изпълнена със сила, която
я превъзхожда чрез "невидимата си мощ" и тя представлява посредник,
подобно на предавателен и усилвателен център. Посланията са божи дарове
на духовно лечение, обич и милост, и са "отправени към всички".
Васула бе призована да стане горещ свидетел на Христос, носейки Кръста
Му по "четирите краища" на земята. Заедно с много други апостоли,
прие да бъде орган на Светото Провидение, ехото на Света на Бога, милосърдието,
помирението и мира. Посланията не са ново откровение, а напомняне на
Евангелието на Христос. Главната задача на Васула е да разпространи
Евангелието, оповестявайки посланията, които приема, на общности и сбирки
за молитва и вглъбяване, както и издавайки ги, за да "привлече
души към Иисус". Особеното естество на този призив изненадва и
смущава самата Васула, както и нейните приятели и слушатели. Някои от
тези въпросителни ще продължат да следват читателите на "Истинският
в Бога Живот". Но ние знаем, че много мистични явления са били
приемани по разнообразен начин и са били оценявани различно, според
Християнската традиция на всеки един. През целия период на марксисткия
борбен атеизъм, наложен на страната ми, България, една жена със значителни
дарби на ясновидка, разкриваше на местни хора и чужденци скрити неща
от тяхното минало, настояще и бъдеще. Вярата й и пророческият й глас
разклатиха атеистическите убеждения и промениха начина на живот на десетки
хиляди души. Епископи, свещеници и теолози добиха личен опит и признаха
дарбите на тази жена. Но официално това явление не беше съответно с
традицията на Църквата. Преди няколко години бях силно впечатлен от
случая с трима мои добри приятели, Протестанти, на които Богородицата
се появи едновременно, без самите те да считат, че събитието представлява
необичайно духовно преживяване, след като тези появявания не представляват
част от църковните им традиции! "Живеем с вярата" (Кор.1.
5,7) и "с вярата проумяваме…"(Евр.11,3). Да умееш да различиш
между Духа на Бога и другите духове, представлява трудна християнска
задача. Разграничаването, и то е дар на Светия Дух (Кор. 1.12,1011;
Йоан 1.4,1). Главният критерий, с който може човек да изпита духовете,
това е вярата в Христос като въплътен Син на Бога и Спасител (Йоан 1.4,2).
В своята основа, съдържанието на посланията в "Истинският в Бога
Живот" е съгласувано със Светото Писание и с традициите на Църквата.
Посланията се раздават, прочитат и представляват обект на размисъл в
Църквите. Целят съживяването на Християнската вяра, обновлението и единството.
Често opeop`y`r към Светото Писание като извор на истината, познанието
и мъдростта. Хвалебствената част на посланията се основава на Светото
Писание. Близки на Православната духовност са неизброимите молитви,
спешният призив за завръщане при Бога, за покаяние, постене и свят живот.
В центъра на дарбата на Васула се намират и много други основни истини,
стойности и учения на Църквата. Молитвата, смирението, състраданието,
щедростта, мирът, помирението и взаимната обич в Името на Христос, биват
непрекъснато подчертавани във всички тетрадки. Свръхизобилната милост
и нежност на Бога биват представяни често наред с безпокойството и загрижеността
за стенещото Сътворение, с предупреждението, че грехът покварява човечеството,
както и с призива за бдителност спрямо "битката срещу Сатаната
и неговата свита". По този начин човек би могъл да почувствува
"пророческия тон" и призива към всички Християни: помнете
Блаженствата! Следвайте десетте повели! Сега е времето за покаяние!
"Живейте така, сякаш днес е последният ви ден на земята!",
"Помирили ли сте се с братята си?", "Поделете си с Мен
Кръста Ми.", "Търсете справедливостта и помагайте на потиснатите.",
"Обръщането към Бога е Богатство.", "Проповядвайте с
обич за Обичта.", "Епохата ви е епоха на маловерие, мъртва
е.", "Не приемайте плодовете на Сатаната, които са… разделение
и нечистота.", "Бъдете бдителни и се подгответе за "последните
дни", тъй като Господ се намира "по пътя на завръщането".
И отново се чува посланието на надеждата и на живота: "Изтърсете
праха, който ви покрива и се изправете измежду мъртвите". "Светото
Причастие ще ви задържи живи". "Времето на вълненията"
ще бъде последвано от "една нова епоха на обич и мир". "Царството
Ми се намира пред вратите ви". "Бог желае всеки един от вас
да бъде спасен".(Рим. 10,12-13) Посланията представляват химн на
Обичта на Бога, която прилича на извор, на кладенец с "жива вода".
Обичта е "Коренът на Дървото на Живота" и на всички добродетели.
Затова "посейте семената на обичта във всички посоки". "Не
съдете никого, и изкупете злото с обич". Изворът на Обичта е Светият
Дух, Животворецът. Води ни към "всяка истина" преобразявайки
мрака в Светлина. Издига и пречиства сърцата ни, освещава ни чрез Тайнствата,
прогонва лукавите духове и възобновява Църквата. Светият Дух създава
общение, в което царува Обичта. Възнаграждава бедните и смирените хора
на Бога. Един от най-силните елементи в мисията на Васула Риден е тежестта,
която се отдава на разделението между Църквите, спешната необходимост
от единство и значението на вселенското движение. Грехът на разделението
и раните в Тялото на Христос се дължат толкова често на липсата на вяра,
смирение и взаимна обич.
"Съперничеството и антагонизмът за земна власт", егоизмът
и възгордяването не могат да доведат единство. Онези, които се стараят
да съберат разпилените овце на Христос "трябва да снижат гласовете
си", за да чуят гласа на Бога, трябва "да наведат главите
си", за да бъдат благословени от Главата на Църквата, Иисус Христос.
След това, Той ще ги вдигне всички и ще ги привлече при Себе Си. "
Благословени са онези, които me обособяват себе си" под Святото
Име на Христос. "Молете се за Вселенския Съвет на Църквите"
и за световното вселенско движение. Нека винаги да си припомняме, че
"ключовете на единството са обич и смирение". Истинското единство
е и ще бъде само в сърцето, единство не " на буквата, а на духа".
Това е Дар Божи, но изисква също така човешко обвързване и усилие. "Където
съществува разделение, дайте обич и мир, където съществува смут, поискайте
Светлина". "Единството ще дойде върху вас като Зора… Ще дойде
от Бога, и нациите ви ще го назоват Голямото Чудо, Благословеният Ден".
В този ден Небесата ще "ликуват". "Каква ще бъде радостта
Ми, когато се съберете всички около една Трапеза и Ме прославите, признавайки
грешката си, покайвайки се за вероотстъпничеството си и припомняйки
си Обичта Ми към вас". Намерението на Бога е "да обедини всички
нации, от Изток на Запад, и от Север на Юг". В много от посланията
изразява голямото Си желание за едновременното отпразнуване на Великден
"Празника на Празниците", "Триумфа на Триумфите".
Дано да бъде даден нов тласък за възобновяването на тази тема във вселенския
дневен ред. В действителност, това води началото си от решението на
Първия Вселенски Синод (325) за засилване на единството и вдъхновяване
на всеобщото свидетелство. Много Православни се радват на дарбата на
Васула и оценяват текстовете, които прочитат, но се въздържат да приемат
всички елементи и подробности. Аз лично, все още се мъча над някои въпроси,
които ме занимаваха и преди това. Но, не бихме ли могли да се утешим
с мисълта, че приемаме посланията посредством ограниченото си човешко
естество, и че ги проумяваме според духовните си възможности? Прочитането
на посланията написани от Васула изисква мистична душа, молитва "за
познание и правилно разграничаване" (Фил. 1,9), търсене на истината
в силата на обичта и съпротивление спрямо лесната критика. Разграничаването
на дарбите на Духа е една от дарбите на Светия Дух. (Кор.1; 12,10).
Нека измерим стойността на дървото от плодовете му. (Мат.3.10,7-16)
Стойността на неизброимите плодове на "Истинският в Бога Живот"
е призната от много хора. Посланията са допринесли за задълбочаването
на духовния живот, засилили са християнската вяра и са отворили очите
на голям брой невярващи. Остава да видим изпълнението на обещанията
на Бога: "Аз Господ, ще умножа виденията… и ще излея Светия Си
Дух без ограничения върху цялото човечество". "Ще се развиете
като тревата, която расте по места с обилна вода." Нека благодарим
на Бога за всички дарби. "Небесни Отецо, възпламени сърцата ни
с огъня на Светия Си Дух. Дай ни Духа на мъдростта и на вярата, на смелостта
и на търпението, на смирението и на постоянството, на обичта и на покаянието".
Женева, Великден, 1994
ТОДОР СЪБЕВ
Православен Теолог и Историк на Църквата
Бивш Заместник Генерален Секретар на
Вселенския Съвет на Църквите
|
