В тези послания, с които Бог се обръща към нас различаваме ясно надеждния тон. Безсъмнено често ни укорява, тъй като е Баща, и както всеки баща укорява децата си, когато постъпват неправилно, така и небесният ни Баща ни укорява. Но го прави с обич, тъй като Той е Обичта и ни е създал от обич, за да Му отвърнем и ние с обич.

Тези послания ни разкриват интимния образ на Бога към Своите създания. Онова, което желае от всеки един от нас е да бъдем и ние от своя страна интимни с Него, за да Го опознаем. При все това ни напомня да не забравяме никога, че е Свят. Желае от нас също така да приложим "страха от Бога".

Посланията са призив за онова, което действително е съществено. Напомнят ни Словото Му и Неговото съществуване. Както Бог самият казва на Васула: "Кажи им, че това послание не им се дава, за да ги впечатли, а да осъзнаят спешността от завръщането си при Мен, колко сериозно е състоянието на душата им, колко важно е да променят живота си и да живеят свято."

В посланията намираме призива на Христос за единството на църквите, особено обединяването на датата на Великден. В тях много често се споменава за голямото вероотстъпничество, за което беше говорил Свети Павел във Второто Послание към Солуняни гл.2, както и за бунтовническия дух в нашето време. Този бунтовнически дух е навлязъл понастоящем в църквата "като дим", и кара епископи и свещеници (католици) да възстават срещу своя пастир (Папата). Христос ги зове да се завърнат, да останат верни на Папата. Сега обаче наближава триумфът срещу злото и Двете Сърца (Неопетненото Сърце на Мария и Святото Сърце на Иисус) ще възтържествуват над злото.

Биваме приканвани да признаем присъствието на Христос в неговата божественост и в Светото Причастие, и да признаем Мария като Майка на Бога. Съществуват над пет хиляди пасажа отнасящи се до Светия Дух и задълбочени учения за Неговава дейност.

След това Бог разкрива пророчески послания за църквата на Русия: Русия ще бъде страната, която ще Го прослави повече от всяка друга, и че ще застане начело (духовно) на много нации. Онова обаче, което впечатлява най-много това е грижовността на Бога към нас, разкриваща безмерната Му доброта и милосърдие. Иисус ни дава описание на Бога: "Отецът Ми е Цар, и същевременно толкова майчински, Съдник, и въпреки това толкова нежен и грижовен. Той е Алфа и Омега, и въпреки това толкова благ."

Чрез тези послания Бог се опитва да съживи в нас онова, което е мъртво. Поради това излива върху нас Светия Си Дух, за да се завърнем при Него, за да живеем един Истински Живот в Него. Обещава ни, че скоро ще се извърши изливане на Светия Дух върху човечеството, каквото никога не е имало в историята, и което ще преобрази целия свят. На тази надежда се оповаваме всички.

Иисус ни тълкува в посланията много пасажи от Писанията, от Откровението и от Книгата на Пророка Даниил.

Защо Бог желае да ни се разкрие с такава сила отново в нашата епоха, ако не за да ни спаси? В едно послание ни казва: "Гледам днес земята и бих желал никога да не я бях създал… Очите Ми гледат онова, което никога не биха желали да видят и ушите Ми слушат онова, което се страхувах да не би да чуя! Бащиното Ми Сърце е потопено в скръб. Създадох хората по Свой образ; но те изпаднаха и мнозина от тях днес наподобяват на Звяра! (Сатаната). Сърцето Ми страда, тъй като гледам докрай света и това, което виждам не е онова, което желае Сърцето Ми… Вашият Отец господствува над всичко, но не и над свободата ви, и човекът е изопачил свободата си…" Поради тази причина Бог, нашият Създател, трябва да се намеси още веднъж в епохата ни…

С Двете Сърца